Лошият пример поражда агресия
/ брой: 257
Народът има приказка: "Едно зло не идва само". Не ни стигат бедите от прехода, които четвърт век ни тормозят, ами няма ден без съобщение за агресия сред децата. Свидетели сме на побоища, сбивания и даже на убийства на деца от деца.
Имаме деца за чудо и приказ, нашата неугаснала надежда, но думата е за онези, които ни тревожат. Всеки ден гледаме как много от тях се обличат и държат неприлично, срамуваме се от външния им вид, от държанието им, от приказките помежду им, от отношението им към учители и родители. В последните години се засили тенденцията децата ни да властват с поведение и с облекло над родители, учители и граждани. Наблюдавам ги с безпокойство и срам, защото се убеждавам, че не успяваме да възпитаваме в тях вкус към приличното и подходящо облекло. Често дрехите им са умишлено разкъсани и раздърпани. Обкичени са с обеци, та не се разбира кое е момче, кое - момиче. Мнозина се държат провокативно, защото няма с какво друго да привличат внимание. А ние не смеем забележка да им направим. Как допуснахме това падение на детския морал? Не е само времето, което винаги е носело промени. Родители, учители, граждани, обществени организации, общество загърбихме най-главното - възпитанието. Защото след промяната му прикачиха епитет "комунистическо" и го отрекоха. А то е най-важното. Нормално е знанията да се забравят - те се обновяват и надграждат цял живот, но най-вече трябва да се възпитават човешки качества.
В трудните години на промяната гледаме да задоволим децата с храна, дрехи, учебни помагала. Отказахме се да ги товарим с труд, грижи и отговорности за дома и семейството, за самите тях. И какъв е резултатът? Отглеждаме "стайни" готованковци, отрупваме ги с технически новости, глезим ги с прищевките им. Изпращаме ги на почивки на екзотични меса. Лишаваме се от необходими за нас вещи и удобства, но осигуряваме на децата всичко съвременно, за да не изостанат от приятелите си. Това са големите грешки на възрастните, на родителите. А всичко трябва да има мярка. Не бива едни в семейството да са жертва, а децата - с привилегии. Когато има лишения в дома, те трябва да се поделят. Разбира се, че тежестта пада върху родителите, но и децата трябва да знаят докъде са възможностите на техните семейства.
Учителите също се промениха. Изпаднаха в унизителното положение да не смеят да се карат на децата за постъпките им, да не ги наказват, защото са изправени пред заплахите на "властни" родители. Пред очите на учителите учениците извършват злодеяния, бият се, осакатяват се, а директори, учители, възпитатели са безсилни.
Най-важното, което промени децата ни, е лошият пример. На какво са свидетели нашите деца? Какво виждат всеки ден? Навсякъде се настаниха безпардонността, грубостта, цинизмът, срамните обръщения, заканите, неприличните жестове, лошите изрази, уличните викове. Тази грозна, вредна, мерзка картина е около нас. Тя идва от властта, от държавните институции, от първите хора в държавата. Озлобени, ожесточени, настървени за власт депутати си служат с неприлични изрази. Гледах как опозицията наскоро бранеше себе си, как се отричаше от действията си, как нападаше с цел домогване до властта и изпитвах срам и страх. Страх, защото дава лош пример. А децата ни попиват всичко. Най-лесно и най-бързо възприемат и усвояват лошото, злото, защото и в живота е така - плевелите растат даже върху камък, без да ги отглеждаме, без да ги торим и поливаме.
От умишленото насаждане на зловредното убеждение, че "в демокрацията всичко е позволено", идват бедите ни. Все повече патим от развихрилата се слободия. И като не сме възпитани да се самоконтролираме, са ни нужни закони - за прилично държание на обществени места, за езика, облеклото и обноските. Не може и не бива личности на високи позиции да дават лош пример с държанието и езика си. Това поражда агресия в обществото, сред децата. Затова за превишилите правата си, за отклонилите се от приличието трябва да има строги наказания, глоби и съд по най-бърза процедура. Виновниците да полагат наказателен труд, да се облагат с допълнителни данъци, да се лишават от доверие и от привилегии. Да се търси отговорност от всички, които нарушават приличието.
Вярно е, че моралните норми се променят, но остават постоянни човечността, толерантността, вежливостта, тактичността, уважението. И не бива да се забравя, че има места, дейности и постове, които са като икони. Те са пример за морал и поведение.