Красивата мечта
Походът по стъпките на шейх Бедреддин събужда порива за единение между християнството и исляма
/ брой: 255
Пред участниците в семинарите тази година е представен и сборникът "Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през ХV в.", съставен от акад. Васил Гюзелев и издаден от издателство "Гутенберг". Първият от тримата е, разбира се, шейх Бедреддин, представен с неговите възгледи и ролята му в историята на Балканите през ХV в. Но в онези времена е имало и други интелектуалци, които ратуват не за взаимно завладяване и изтребление, а за сътрудничество и дори единство на религиите. Представители на това течение от страна на католическата църква е Николай Кузански, а от страна на православието - Георги Трапезундски. На техните съдби и дела е посветен сборникът.
На 1 е 2 ноември се провежда 17-ият национален Поход по пътя на Бедреддин, организиран от културно-просветното дружество "Родно Лудогорие". Тази година той преминава на семинарен принцип в София, а не както обиковено с обиколка на селищата в Североизточна България, където е било въстанието през ХV в., вдъхновено от Бедреддин. Поради окупацията на СУ, в чийто Ректорат са се разположили "ранобудните", изявата посветена на Деня на будителите, със съдействието на регионалния просветен инспекторат, спешно бе преместена в професионалната гимназия "Хенри Форд".
"Родно Лудогорие" организира изявата за 17-и път, съдействие оказва Министерството на образованието и науката. Тя е съпроводена с викторина-конкурс за есе, стихотворение, рисунка, и мултимедия, в която до момента са участвали над 5000 ученици от цялата страна. По думите на организаторите, заради големия интерес към събитията от далечното робско време, този път походът е във вид на научен семинар, в който участват над 200 учители по история и културология от цялата България. Основни лектори са деканът на Историческия факултет на СУ проф. Пламен Митев, професорът по средновековна баканска история Христо Матанов и видният историк акад. Георги Марков.
Д-р Анатолий Кънев (вдясно) на лекция в Силистра по време на миналогодишния поход
Както походът "По стъпките на Таньо войвода" всяка пролет, така и "Походът по пътя на Бедреддин" в началото на ноември са възможни главно заради ентусиазма и патриотизма, пък и спонсорството на секретаря на дружеството д-р Анатолий Кънев, който е столичен стоматолог. Той е основен емоционален и практически двигател на изявите, комендант е на походите, ръководи цялостната организация и всички проекти, признават в "Родно Лудогорие".
Според д-р Кънев мнозинството българи са чували името на Бедреддин, но малцина знаят наистина кой е той. А делото на такива светли личности, мислители, хуманисти и борци за добруването на обикновения човек като шейх Бедреддин, свъзрани с нашата история, трябва да бъдат помнени от нацията. Културата е поведение, смятам, че походите като изява са форма, чрез която всеки може да помисли лично за себе си и за своето отношение към миналото и днешния ни ден, казва Анатолий Кънев. И разказва накратко кой е наистина шейх Бедреддин.
Бедреддин - водач на първото антифеодално въстание срещу султана
Преди 560 години, в първите десетилетия на османската инвазия в Европа, един философ-мъдрец, хуманист и революционер-реформатор, роден през 1364 г. в българските земи от баща мюсюлманин и майка християнка, повежда бунтовна армия срещу централната османска власт. Бедреддин Симави е водач на първото антифеодално въстание срещу султана и спахийския феодален ред, който новата империя насажда.
Усвоил знанията на изтока и неговите философи, както и на християнството, запознат с противоречията на властта и дошъл до философски изводи за ценностите в човешкия живот, шейх Бедреддин проповядва равенство между хората и религиите, отрицание на робството и експлоатацията на човек от човека и отрицание на съдбовната предопределеност на нещата в света от волята на Аллах. Това в средновековния ХV век, който сме свикнали да наричаме "тъмна епоха". Бедреддин възвестява правото на всеки човек да бъде свободен и щастлив, но същевременно отговорен за делата си. И учи, че светът е само тук, на земята, че всички проповеди за друг свят са само заблуда.
През 1418-1419 г. в съюз с влашкия воевода Мирчо Челбътрън шейх Бедреддин застава начело на 3000 войници - турци, българи, власи, християни и мюсюлмани, бедни и средни собственици и в името на братството и солидарността ги повежда от Силистра през Лудогорието към Одрин, където е била столицата на султана тогава. Негови сподвижници в Мала Азия са Бьорклюдже Мустафа (Деде Султан) и Торлак Кемал. Султанската армия ги пресреща при Стара Загора и се разиграва решителното сражение. Бунтовната армия е разбита и Бедреддин се връща в лесовете на Лудогорието, където две години води партизанска борба. Привържениците му са много и го пазят. Султанските хора обаче успяват да го пленят с измама. Отвеждат го в гр. Серес, където е лятната резиденция на султана. Те могат да го убият, но искат първо да го разгромят идейно. Подлагат го но богословски диспут и съд, но той ги оборва в спора. Обесват го гол, като символ на голямо унижение. През нощта тялото му изчезва от бесилката.
* * *
В Научния семинар вчера имаше лекция на проф. Матанов - "Времето на Бедреддин, Османската империя и състоянието на Балканите в началото на XV в., както и на проф. Пламен Митев - "Българските будители от епохата на Възраждането". Участниците в семинара посетиха Градската художествена галерия, изложба-ретроспекция на Любен Диманов, както и Националния археологически музей при БАН. Днес от 11 ч. в Националния исторически музей в Бояна е предвидена лекция на акад. Георги Марков. По традиция, както и всяка година, мероприятието завършва с разбор на изявите, в който участват всички педагози, участници в похода.
Наслагването на културни пластове на нашата територия е факт и да бъдат те нарочно изолирани и капсулирани говори за манипулативно поведение или за промит мозък, казва д-р Кънев. Той често напомня думите на Гоце Делчев: "Светът е поле за културно състезание между народите". Повтаря, че в България трябва да се стремим към единение, не към разделение. А също и казаното от шейх Беддредин: "Всеки човек трябва да е напълно свободен и господар на мислите си и в същото време да уважава мислите и вярата на своите съседи".