Кога мина един век?

През тази 2015 г. щяха да празнуват (ако бяха живи) своя стогодишен юбилей неколцина изтъкнати наши, български творци и дейци. Идеята ми да ги спомена и да напиша за тях по няколко реда дойде от намирането в списъците на юбилярите на моя професор от ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" - чудесният театрален теоретик и критик, а сред като завърших и приятел, Любомир Тенев. Той навършва своето столетие на 25 април, но за хора с неговите знания и очарование на преподавател не е излишно да се пише винаги. Спомням си неговите наситени с много емоционална обагреност лекции по античен и западноевропейски театър, когато всички студенти го гледахме и слушахме като магьосник, който съзаклятнически споделя с нас съкровени тайни от историята на театъра. С особен възторг и унес го гледаха и слушаха колежките, които май тайничко бяха влюбени в него.
Освен Любомир Тенев, през т.г. навършват своето столетие още неколцина дейци и творци на културата, с които повече или по-малко съм общувал, но всички с достатъчно заслуги, за да попаднат в този списък. Ще ги изредя не по значимост на това, което са направили за обществото ни, а по реда на появяването им на бял свят.
На 12 февруари е роден писателят и публицистът Петър Увалиев. На 27 февруари е роден Димитър Сагаев - композитор, диригент и музикален педагог. На 21 март е роден театралният деец - режисьор и педагог, Желчо Мандаджиев. На 24 юни е роден филмовият оператор Христо Вълчанов. На 5 август е родена актрисата от Народния театър Ружа Делчева. На 6 август е роден художникът график Стефан Кънчев. На 7 септември е роден театралният и литературен критик и историк Стефан Каракостов. На 15 септември е роден художникът Александър Денков. На 17 септември е роден художникът керамик Венко Колев. На 20 септември е родена оперната певица и музикален педагог Райна Михайлова. На 8 октомври е роден художникът Димитър Механджийски. На 2 ноември е роден композиторът и диригент Асен Диамандиев. На 27 ноември е роден публицистът и литературен критик Ефрем Каранфилов. На 29 декември е роден литературният и филмов критик Яко Молхов.
Не бих ви лъгал, че по-добре или по-бегло съм познавал всички изредени в горните редове. Но с някои от тях ме свързват незабравими общувания, за които искам да кажа по няколко думи. А те заслужават и повече.
С Петър Увалиев не се познавам лично, обаче с удоволствие съм чел някои негови опуси, както и написаното за него от моята някогашна, пък и сегашна, приятелка Бригита Йосифова. Желчо Мандаджиев (това го пиша от лични впечатления) беше не само чудесен професор по актьорско майсторство и добър директор на Сатиричния театър, но и пръв приятел на моя преподавател във ВИТИЗ Гочо Гочев. Ружа Делчева - с нея сме спорили по някои театрални въпроси, но това не й пречи да изиграе всички главни роли (които й подхождаха) в Народния театър и да остави в моето поколение ярки спомени с образите, които е пресъздала на първата ни сцена. Следва моят преподавател по руска литература и театър Стефан Каракостов, с когото много сме и спорили, но затова пък с неговите съпруга и дъщеря, също театроведки, сме били близки колеги и приятели. Ярка следа е оставила в съзнанието ми и оперната актриса, която играеше повечето сопранови роли в моето детство (когато майка ми редовно ме водеше на опера) Райна Михайлова. Тя е майка на композитора Ангел (Гелето) Михайлов, който е един от водещите композитори на чешката лека музика. С него пък сме работили заедно за нашата телевизия. Следва литературният критик и есеист Ефрем Каранфилов, когото освен че познавах и уважавах, ми е доставял истинско удоволствие при четенето на негови произведения. И последен в списъка на моите приятели и познати, които през т.г. навършват столетие, е бай Яко Молхов, на приятелството с когото дължа своето сътрудничество в сп. "Киноизкуство". Там, винаги усмихнати, ме посрещаха той - като главен редактор, и неговият помощник Христо Кирков, и ми възлагаха да напиша месечен обзор на новите филми. Гледах ги всичките, между които имаше големи глупости, и изпълнявах задачата си на критик. Тогава още не бях официално прописал произведения, за които може да се каже, че са литература...
Ще ви призная нещо накрая: доволен съм от идеята си да припомня имената на онези, които все с по нещо са допринесли в областите на литературата и изкуствата, в които са работили!  Дано и за следващите столетници някой си спомни!