Критика
КНИГА ЗА ЧЕТЕНЕ
"Разсъмване в Балкана" от Павел Боржуков
/ брой: 2
Спрях се на това опростено заглавие, защото макар да нахлувам всекидневно в литературни издания, а пък те - в оскъдния ми сън, пак не успявам да проследя изцяло книжния поток, който изтича от нашенския "Самиздат". Имам предвид не само грамадата книги, но и мъчителното преодоляване на безброй нескопосно изписани страници. И постоянно, с тягостното читателско очакване, че все пак ще открия някакво естетическо оправдание за публикуването на така попадналата ми книга. Зная, че всички рецензенти в напластената от този труд умора понякога се разминаваме с книги, които си заслужават четенето, дори с книги, които са несъмнена литературна находка.
Ето защо ще се спра само на една книга за четене в състояние на литературно блаженство - "Разсъмване в Балкана" от Павел Боржуков. Да добавя, че този автор е издавал сборници с есета, разкази и новели - и почти без изключение белетристичното повествование, есеистичното прозрение и поетическото послание обхващат един постоянен и неизчерпаем тематичен ареал - Балкана в етнокултурното пространство на Троянския край. Откъдето всяка божия утрин "започва с чудо - пресътворяването на света". Хората, които го населяват, са единственото повторение на всичко онова, което Балканът там представлява като присъствие на естеството и духа. Стихосбирката е всъщност апология на непреходната връзка на българите с родната земя, на смисъла на човешкото битие, на свободата и човешкото достойнство, на най-съкровените преживявания на личността. Всичко това в творчеството на Павел Боржуков се олицетворява от литературни герои, носители на характеристики, които неговият бележит земляк Иван Хаджийски откроява като еманация на българщината, а поетът Ламар насели с присъствието им същия Балкан. Пластиката, с която са предадени някои от картините на разсъмването, създава чувство за осезаемост и съучастие:
В разсъмването просветля елен,
звездеше утрото в рогата,
запрегнал бе самия ден
и слизаше направо от зората.
А ето как Павел Боржуков въздига Балкана като величав трагичен символ на родната земя:
Зрящи са още очите ни в тъмното
след византийското страшно оброчище
няма народ тъй вгледан в отвъдното
с толкова слепи пророчици.
Интересна е и самата формална организация на книгата, която съвместява кратката форма на тристишията или хайку-поезията с класическия стих.
Убеден съм, че "Разсъмване в Балкана" е книга, която е на път да срещне съавторски прочит в интелектуалните пластове на обществото. Не е книга за народа, както казват, но е книга с отгласи от сърцебиенето на балканджиите.