Килърът IV. Апокалипсис
Геноцидът над България се прокарва чрез политиката на властта
/ брой: 262
През пролетта на 2009 г. Световната банка командирова Дянков в туземна България като вицепремиер и финансов министър със задача да ускори ликвидационната програма. Непрестанното говорене, флагрантните лъжи, поднасяни с находчива аргументация, симулирането на дейност и широко рекламираните реформаторски напъни на Саймън прикриват действителната цел: България да затъне окончателно, да се ипотекират следващите поколения, да се загроби държавността. Точно това иска от него Световната банка в съответствие със "Стратегията за оказване на помощ".
Нека напомним, че съгласно Конституцията Дянков е длъжен да бъде изпълнител на волята и интересите на нацията, заклел се е в името на Република България да спазва Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа. Основателно възниква въпросът доколко финансовият министър съвместява клетвата си по чл. 76(2) със системното накърняване интересите на гражданите и обществото, с престъпване на върховния закон? Нека напомним, че във втората родина на Дянков
престъпването на Конституцията
се счита за престъпление срещу държавността. Как да обясним поведението му тогава?
Едно от обясненията е, че за него няма нищо свято, никакви морални задръжки и ценности извън парите. Изпитва първично удовлетворение при изричането на всяка лъжа, при осъществяване на всяко разрушително действие. Дали това е по рождение, или така е програмиран впоследствие? Нека се дистанцираме от обилните сведения в сайтовете за семейния му произход, за интимните му преживявания, за отказа му да се срещне с родния си баща. Както и от обстоятелството, че решението да бъде командирован в родината му съвпада с придобиването на къща за 2 милиона долара във Вашингтон.
Казахме вече за подкупите, които Световната банка раздава на туземните министри под формата на комисиони от ограбеното. Дянков обаче не е просто туземен министър. Той е отгледан и школуван за нещо повече. За действителния гаулайтер, истинския кормчия на туземна България. Нещо като политкомисар или пълномощник на ЦК на Световната банка, на чиито доктрини и заповеди трябва да подчини всички туземни министри, включително министър-председателя. "Ако уволня Дянков, кабинетът пада", заяви преди дни премиерът Борисов. И е напълно прав. Не може да го уволни, защото не го е назначавал. Спуснат му е директивно от Световната банка. Без Саймън премиерът губи доверието на задграничните си покровители.
Това обяснение ни се струва по-правдоподобно. Всъщност клетвата на Дянков пред Световната банка за него стои над клетвата пред България. По всичко личи, както впрочем отбелязват и редица наблюдатели, че
за първи път България се управлява директно
от тази финансова институция. Като пълноправен член на Европейския съюз България е възприела стратегията да изгражда социално устойчиво общество, икономическото развитие да бъде основано на знанието. Това означава въвеждане на високи технологии, създаване на висококвалифицирани кадри, които да работят с тези технологии. Ликвидационният проект на Световната банка обаче предначертава тъкмо обратното: страната да бъде военен полигон, включително на системата ПРО, да участва активно в авангарда на международните полицейски акции на Big Brother; да бъде превърната в развлекателен център, не в устойчива икономика. Затова
не са й необходими високи технологии, нито наука
Промишлеността и земеделието отдавна са разрушени, така че квалифицираните кадри вече са вредни. Оттам и натиска за ликвидиране на БАН, за опростачване на образованието и културата. Нужна е единствено компрадорска обслужваща каста, както и обслужващ персонал - готвачи, чистачи, сервитьори, шофьори, танцьорки, масажистки, проститутки... Неслучайно в публичното пространство се лансира темата за правата на проститутките: в плановете на Световната банка те трябва да присъстват в архитектониката на страната. Тази политика спомага за лумпенизиране на населението, тласка към по-нататъшна емиграция, ускорява процеса на депопулация.
България, освен това, се разглежда като гранична зона, като филтър за емигранти от Азия и Африка. Но понеже е слабо защитима, ще бъде принудена да приема по-голям контингент. Този процес размива още повече демографската структура на страната, спомага за достигане на 5-милионната граница, води до заличаване на доминиращия етнос. Както в Америка - няма етноси, има само американци. По такъв начин се удря по нацията. Националната държава се представя за атавизъм от ХIХ век!
Очевидно тази политика се конфронтира с Европейския съюз, с идеята за взаимното общуване на икономически силни и духовно богати равнопоставени нации. Но европейският модел е опасен за Big Brother най-вече защото ражда личности като Де Гол или неконтролирани реакции като отказа на Германия да участва във войната в Ирак. В Евросъюза, разбира се, съществуват все още неизгладени противоречия, има и пропуквания и в този смисъл ни се струва, че на част от българския туземен елит и лично на Саймън е поставена задачата да задълбочават конфликтните моменти, да действат като Пета колона в ЕС.
"Имам признанието на МВФ и на Световната банка", заяви преди дни Дянков. Което недвусмислено означава, че корабът правилно се насочва към скалите и зловещата катастрофа неминуемо предстои. Обстоятелството, че Дянков е кормчията на държавния кораб обаче не снема отговорността от останалите министри в кабинета, нито пък от министър-председателя. Формално той е капитанът и когато корабът потъва, отговорността е най-вече на капитана, не на кормчията.
Предчувствие за катастрофа
изглежда е обхванало премиера. От екрана вече не ни гледа онзи напет, бодър и атрактивен мачо. Впечатлението по-скоро е за стъписване и смут. Няма как да не е стъписан, след като протестират медици, преподаватели, студенти, научни работници, предприемачи, селскостопански производители, полицаи... След като синдикатите го притискат от всички страни. Вероятно си дава сметка, че не може да разчита повече на инерционната психика на българина, че български патент е месианската вяра да бъде заменена с активен песимизъм, прерастващ в омраза. Преди всичко към онези, които съзнателно са въвели в заблуждение собствения си народ. Вероятно си дава сметка също, че в масовото съзнание тече силна икономизация. Ако преди година властта можеше да заблуждава, че борбата срещу корупцията и престъпността са най-важни проблеми за хората, днес те са на по-заден план. Не защото е постигнато нещо, а защото други проблеми ги връхлитат - нарастващата безработица, намаляващите доходи, безпътицата в здравеопазването... Точно там ГЕРБ показва нулеви способности. Предчувствие за катастрофа е обхванало и германския канцлер Ангела Меркел при последното й гостуване у нас. Внимателният анализатор би открил в словото й голяма доза критичност и загриженост, че икономически България се свлича надолу към пропастта.
Тези знаци изглежда нямат никакво значение за Саймън. Той продължава да се вихри,
да вилнее като еничар
сред родното си племе. Еничарите обаче са били откъсвани от семейната си среда в невръстна възраст, което ги обричало на забрава за род и родина. При Дянков този процес е доброволен, осъзнат и желан. Той е загърбил всякакво родолюбие и патриотизъм, ампутирал е всякаква социална чувствителност, дори имаме усещането, че едва ли не мрази своя народ. Затова с такова настървение вероятно се поставя в услуга на чуждоземни сили, решени да редуцират българската нация в най-кратки срокове. Основателно възниква въпросът: обикновен терминатор ли е Дянков, или килър на своя народ? И защо вицепремиерът Цветанов го е пропуснал от списъка на операция "Килърите"?
Защото действията на Саймън да постави българската нация при условия на живот, които водят до методична дестабилизация и разруха така, че значителна част от населението да бъде елиминирана, навеждат на извода, както вече посочихме - за основни съставки на понятието "геноцид". Престъпление, което предполага умисъл и се прокарва чрез политиката на властта. Доколкото той олицетворява властта, при това най-важната, контролираща парите на държавата и всички сектори на икономиката и социалната дейност, може ли тази политика да бъде квалифицирана като съставомерна?
Имате думата, г-н Главен прокурор!
Край