Критика
Как селищна история се превръща в литература
За "Жълтеш... като намерена жълтица" разказва книгата "Минало не отминало" от Борис Данков
/ брой: 119
"Минало не отминало" от Борис Данков е от тия книги, които не излизат всеки ден и чиято следа е трайна. Книгата е издание на "Захарий Стоянов" в поредицата "Отечество любезно" и носи подзаглавие "Към историята, поминъка, етнографията и фолклора на габровското село Жълтеш и съседните села: Ясените, Източник, Савчовци, Драганчетата, Торбалъжите". Това е едно "скришно място", вдън горите и рътлините на Централна Стара планина, където се спотайват стотици махали и колиби, тук бегълците от Тракия са избрали да построят своите колиби и землянки и да си осигурят относителна сигурност и спокойствие, да се предпазят от "общуване" с официалната султанска власт. И както авторът подчертава, това бягство от "турското присъствие" в продължение на векове гарантира на преселниците колибари не само тяхното оцеляване, но и запазването на българския език, бит и култура, религиозна и национална принадлежност, духовна самобитност. Независимо от стремежа на азиатските завоеватели да покорят "раята" завинаги, да заличат нейното народностно съзнание и спомените за българската държавност. И ето сега Борис Данков черпи от тези безценни, чисти и непокътнати народностни извори, за да ги претвори в книга, а това ще рече - да ги запази и за тия, дето вървят след нас. Едни вярно вървят, но на много други пътят минава през Втори терминал и се пръскат като пилци по света. Но и за "вървящите", а и за "пилците" и "неотминалото минало" от повествованието на Борис Данков е потребно като насъщния. Явно е, че това "скрито място" сред гори и рътлини, в Жълтеш... като намерена жълтица" писателят е открил друго "жълто", не на пари скъпо, а онова, което ни прави първом българи и само българи, сетне европейци и какви ли не още. С това "друго жълто" мога да си обясня откъде иде ревността, с която Данков брани българската духовност, към която са протегнали мръсните си ръце чужди и наши "доброжелатели", къде е зряла оная страст, с която воюва с отродителите и отцепродавците, откъде се е концентрирала у него толкова непоколебима убеденост да пазим като зениците си българската национална идентичност. И прави всичко това всеки път, щом вземе перото - както в поезията с "колибарските сънища", така и в огнената си публицистика, позната добре на четящата публика.
Книгата продължава най-добрите традиции на българското краезнание, но при Борис Данков наблюдаваме рядко срещано съчетание на писателя с изследователя, което му дава възможност да проникне до съкровените гънки на народната душа, пренебрегвана със снизхождение понякога от академичните среди. И това го доближава повече до сладкодумието на родопски краеведи като Васил Дечов, Николай Хайтов, Константин Канев, или до калофереца Никола Начов, отколкото до бележития габровски историограф д-р Петър Цончев, комуто Данков е благодарен, тъй като от неговите два тома е черпил информация по основните теми и факти на проучването си. Борис Данков е убеден, че никой не може да устои на чувствата, които поражда съприкосновението с родното място, или да остане безразличен към преживяното в годините на детството. Това чувство, подклаждано от разбирането, че глобализацията и духовното обезличаване, безогледната унификация изличават паметта за миналото, изтриват националната идентичност и народностните традиции, са мотивът му да запази за поколенията онова съкровено, което населява народната душа в родния му край. Както подчертава доц. Ивайло Христов в послеслова на книгата, авторът със средствата повече на прозата възсъздава характерологията на жителите на с. Жълтеш и околните села. Ето защо селищната история на Жълтеш е колкото краеведско съчинение, толкова и литература, създадена по законите на художественото произведение. Авторът нарича труда си проучване, а може да се нарече художествено изследване, което е изградено върху разнороден изворов материал: исторически свидетелства, официални документи, етнографски данни, приказки, народни песни и вярвания, устни предания и спомени, взети от възрастни хора, архивни материали, диалектни и топонимични проучвания, мемоари и записки. И всичко това оплодено от умението на автора да разказва увлекателно, както и от съзнанието му, че изпълнява синовен дълг и е обладан от чист родолюбив порив.
Премиерата на новата книга на Борис Данков "Минало не отминало" ще бъде на 28 юни, четвъртък, от 17:00 часа в Художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово.
Тодор Коруев