Имаме хабер
/ брой: 39
Дойде вест, че гръцкият канал 6 в Ксанти излъчва "хабереве на помацко". От "хаберевето" научихме, че "в понеделник сабаленто умря от грипен една женана, настанена в Серес. Женана не бола хич бална и сичкото стана от грипене".
Ала какво е това "помацко"! То си е чист български - на същото наречие си думат българите християни и българите мохамедани в Златоградско - един и същ рупски диалект. Нещо повече: "Помаците са лингвистично най-чистите българи" (Nationalities papers, 1997 ). Само дето на новините им са турили турска шапка - названието им е от haber - вест. В Ксантийско българите мохамедани най-често наричат езика си "наш" - евфемизъм, който служи за прикритие, защото никак, ама никак говорът им не прилича на "урумския" (гръцкия), съвсем не мяза на турски, а да се онаслови с истинското име "български" може да им докара само беля. Затова там ще ти обяснят: "Викаме си наши, голчим нашенски". Това "наш" става толкова разпространено като определение на говора на помаците от околиите Ксанти, Еврос и Родопи, че езиковедката Евангелия Адамоу издава монография Le masha - Description d`un parler slave de Crece en voie de disparition ("Езикът нашта - описание на изчезващ славянски говор в Гърция"), в която характеризира диалекта като южнославянски, но той в никакъв случай не бил български. Все пак има някакъв напредък, защото преди нея други елински учени ни докарваха мътна вода от какви ли не блата, за да скрият истината за произхода, езика и народността на това население, наричаха ги тракоелини, потомци на древните елини, славяноезични гърци мюсюлмани, дори ги обявиха за отделен народ със свой "помашки език", издадоха "помашко-гръцки" и "гръцко-помашки" речници. Г-жа Адамоу и неи подобните не могат да преглътнат залъка, наречен "български език". Или пък ни вземат за канарчета. Намеси ли се геополитиката в езикознанието, край на науката. Най-страшният пример - Сталин като корифей в езикознанието.
Често попохвалваме гърците за националната им политика и дори да им позавиждаме за единодействието. Но антибългаризмът толкова ги заслепи, че те допуснаха турцизиране. Чудо невиждано - потурчване в Гърция. Журналистът Валентин Хаджиев го написа най-точно: "Макар и парадоксално, но част от българите, които живеят в Гърция, се асимилират от трета държава - Турция." А Владимир Арденски цитира статия в сп. "Тахиномодромос", в която е казана истина, която не може да се оспори: "хитрите" гърци обслужват целта на "будалите" турци. Не бихме нищили тая тема, тя е "болезлива", ако не ставаше дума за наши сънародници. Не отварям дума за незаздравялата рана - колко стотици хиляди православни вулгарофони (българогласни) бяха претопени през миналия век в гръцкия казан в Беломорска Тракия и Егейска Македония. Така стана и с българите мохамедани - първом сложиха езика им под карантина. Оказа се открит само един път - към турските училища. А те не са малко - повече от 200 начални, много прогимназиални, две турски гимназии в Комотини (Гюмюрджина) и Ксанти, мюсюлмански духовни училища - медресета в Комотини и Елинос (Шахин). Учебниците идвали от Турция, даже и учители изпращали от Анкара. Резултатът - много от младите българи мохамедани, особено в Гюмюрджинско, вече не знаят родния си език. Владимир Арденски е забелязал още една тънкост на асимилацията - там "майките учат турски език от децата си". "Турците за пет века не можаха да ни направят турци, а гърците го сториха за 50 години"- и това може да се чуе оттатък границата от по-старите.
След близо 80 години безразличие и изолация на българите мохамедани нарастващото турско влияние стресна управниците и те обърнаха колата на друга страна, сега се стремят да утвърждават помашка идентичност, да разграничат помаците от турците, да утвърждават гръцки дух. Старият номер да се използва това население като буфер, да се настройва срещу България вече не минава, защото границите са отворени, няма визи (очакваме и нови ГКПП-та при Маказа, Рудозем, Аврен и с. Арда), събраха се роднини, разлъчени половин век. Та това е един народ, разделен от политика и граница.
Не ни остава друго освен да приемем хабера, който ни изпращат нашите братя от Северна Гърция. Те горещо желаят да увардят своя майчин език - българския. Имат дори вестник "Загалиса" (галя в родопския диалект е любя, обичам), в който нашенските думи са изписани с гръцки букви.
Но искат да се научат да четат и пишат на кирилица, да запазят песните и традициите си.
И се обръщат към България.
Не чуем ли тези гласове, после дълго ще си хапем дланта.