Имам морално право да остана начело на щангите

Антон Коджабашев е роден на 22 август 1959 г., трикратен световен и европейски шампион по вдигане на тежести. Има световен рекорд в категория до 56 кг. Преди да се появи Наим Сюлейманов (Сюлейманоглу), той е властелинът в тази категория и е непобедим в периода 1978-1984 г. След края на спортната си кариера се заема с бизнес. От 1999 до 2005 г. е президент на БФВТ. През 2007 г. отново скандално печели изборите, като не допуска в тях да участва президентът на централата Андон Николов, и заема поста и досега. През периода 2004-2008 г. е и вицепрезидент на eвропейската федерация по вдигане на тежести. По време на управлението му станаха най-големите допинг скандали с български щангисти. През 2003 г. не бяха допуснати до участие на световното първенство във Ванкувър асовете Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков заради манипулиране на урината. През 2008 г., два месеца преди Олимпиадата в Пекин, бяха заловени всичките 11 проектоолимпийци с метандиенон (бионабол), архаичен препарат, използван през 70-те и 80-те години на XX век. В резултат българите бяха спрени от участие на Олимпиадата, а после Коджабашев плати глобата за допинг скандала с пари от бюджета на спортното министерство.

- Г-н Коджабашев, обвинявате ли се в нещо за това, което се случи в последните години във вдигането на тежести, защото проблемите не бяха малко?
- Всеки трябва да носи някаква вина. Аз също имам грешки. Стремях се контролът преди Пекин да е много силен, но явно и аз съм имал пропуски. Няма идеални хора. Според мен това, което направихме като организация, щеше да ни изведе на много високо ниво на Игрите през 2008 г. Никой не е искал всички да бъдат хванати. Чувствам вина и не спя спокойно. Това са 11 от най-добрите щангисти в света. Но няма президент на федерация, който да стои по 24 часа с всички състезатели и да ги гледа в ръцете какво ядат и какви хапчета пият.
- Какво е състоянието на щангите в момента, защото никой не смята, че е добро?
- Започвам от злополучната 2008 г., когато 11 наши проектоолимпийци бяха хванати с допинг. Направихме вътрешно разследване, което не доведе до конкретна истина. Благодарение на тогавашната ДАМС съумяхме да платим глобата до срока, който ни беше даден - 31 март 2009 г. Ако не я бяхме платили, цялата федерация щеше да бъде наказана за 4 г. и нямаше да има право да участва на Игрите в Лондон 2012 г. Не че сега положението е по-розово, пак ни грози неучастие на Олимпиадата в Лондон, но поне не е от външни фактори, а от вътрешни.
- Защо се получава така?
- Точно когато започнахме подготовка за първата квалификация през 2010-а, министърът на спорта Свилен Нейков ни спря финансирането и лиценза. Той още не е отнет. Вече втора година обаче ние сме без финансиране. Нямаме лагери, нямаме подготовка, нищо. Е, как да станат нещата? В спортните училища децата тренират щанги, без да знаят за какво. Не се отпускат средства дори за републикански първенства. Стигна се дотам министерството да ни отнеме легендарната зала по вдигане на тежести в "Дианабад". Конфискуваха ни и щангите. На път са да ни вземат и офиса, който е заключен от известно време. Това е рецидив! Няма никаква логика и никаква мисъл във всичко, което се прави. Оттам започнаха големите проблеми и както аз го наричам - роенето на федерации. Създаде се Българска национална федерация по вдигане на тежести (БНФВТ) с един феноменален знаменосец Златан Ванев, който дезертира в Азербайджан. Отцепиха се няколко клуба и те вече съжаляват. След това се създаде федерация, но тя не съдържа в себе си вдигане на тежести, а търкаляне на камъни с две ръце (федерацията по силов двубой на Георги Иванов). Ще се направи и още една федерация с Неделчо Колев и Пламен Аспарухов-Фифи. Блудният син обаче винаги се връща. Сигурен съм, че това пак ще стане. Аз никого не съм гонил, всеки има право сам да избира какво да прави и кого да подкрепя. Вече усещам нотки на носталгия по завръщане в нашата федерация. Хората се осъзнаха и вече съжаляват, че са поели по друг път. Не им се сърдя и винаги ще ги приема обратно. Подават си молба за членуване и ги приемаме.
- Защо разказвате всичко това?
- Защото за мен е геноцид спрямо нашия спорт. Нямам никакво обяснение как може 2 години един спорт да стои на едно място. И естествено, резултатите не закъсняха. Много наши треньори си хванаха шапката и заминаха за чужбина. Състезателите пък вече не са и такива, работят и като охранители, след като не могат да си изкарват хляба като състезатели. Много от тях искат да отидат в чужбина. Ние сме безсилни да ги спрем, защото не им предлагаме никаква алтернатива. Нямаме нищо, което да идва отдолу. А на повърхността сме 5 федерации и 4 щангисти.
- От какво още сте недоволен, защото според вашите думи цялата вина идва от спортното министерство, а не от вас?
- През 2010 г. трябваше да сме домакини на световното за юноши. Тогава сам гарантирах, че този шампионат ще се проведе на високо ниво. Министерството ни отказа финансирането. След 3 дни ме извикаха и ми предложиха някакъв договор, в който държавата дава 288 000 лв. за провеждането на първенство. Ден след края му трябваше да върнем парите с лихвите. Аз не се сещам за друг такъв случай! Тогава взехме щанги от Румъния, защото 3 дни преди началото на шампионата нямахме. След това дойде младежката олимпиада в Сингапур. Имахме само една квота за момчета. Молех се на Свилен Нейков да отпусне финансиране на Боянка Костова, за да може да вземе квота за олимпиадата. Той ми отказа, а ставаше въпрос за 700-800 лв. Реших да не ги вадя от джоба си и Боянка не отиде на европейско, за да вземе квота. За олимпиадата Георги Шиков се готвеше без пари. Боянка Костова без квота, без финансиране тренираше сама като куче. Блъскаше от сутрин до вечер. Нямаше лагери, възстановяване, нищо. Стояха си в родните градове и в залите, в които са израснали и просто тренираха. Ходех през 4 дни и не знаех защо тренира това момиче. Това го казвам с голяма болка, защото не става въпрос за врагове, а за български деца. За Сингапур Костова и Шиков получиха обща стипендия от БОК 3000 лв. Това е чиста проба дискриминация. Примолих се на шефа на международната федерация Тамаш Аян и той ми даде служебна квота на Боянка за Сингапур. А никой дори не ми звънна да ми благодари. Нищо друго не исках. Бях в Сингапур по покана на международната федерация, защото не ме бяха извикали в българската делегация. Ако това не е дискриминация - здраве му кажи. Аян ми се обади и ми каза, че ще се видим на Игрите, но му отвърнах, че няма как да стане, защото не съм включен в делегацията, а имахме двама бъдещи шампиони. Той остана потресен и ми изпрати лична покана. Когато Боянка взе първия златен медал, всички ми казваха, че това злато не е кой знае какво. Тя била добре подготвена и се очаквало. Идва обаче Георги Шиков, който не е много известен, и взема втори златен медал. Пълен гипс! Всички в нашата делегация бяха гипсирани. Никой не искаше тези успехи. Не знаеха какво да правят.
- Защо мислите така, как може хората да не се радват на златни медали?
- Казаха ми: "Хубаво, два златни медала, но чакай да излязат допинг пробите". Това беше най-голямата простотия. След като се разбра, че пробите са чисти, от министерството обясняваха как те били олимпийски шампиони за деца. Нали оттук се тръгва. А тези двамата щангисти доказаха, че в България този спорт винаги е бил на правилен път.
- Има ли значение кой ще получи лиценза?
- Искам да кажа, че истинската федерация, независимо кой ще я управлява, е една - Българска федерация по вдигане на тежести. Тя е с 65-годишна история. Това не може да бъде изтрито. Много хора си мислят, че делото за лиценза, което тече в момента, върши някаква работа. Истината е, че не върши никаква. То ще убие спорта ни. Ако спечелим ние, всичко ще е наред - започваме работа и подготовка, въпреки че сме закъснели, и то много. Силно се съмнявам, че може да вземем много квоти за Лондон, защото остана само едно световно първенство в Париж. Ако обаче ни вземат лиценза, тогава министърът трябва да реши на кого да го даде, а това е тромава процедура. За да се даде лиценз на федерация, тя трябва да бъде регистрирана, а досега нямаме такава. Тази централа трябва да бъде одобрена от международната, след това от БОК, а чак след това и от МОК. Ако ни върнат на нас лиценза, ще започна преговори, за да участваме в Париж. Не е сигурно, но е възможно.
- Има ли щангисти, които да се готвят за нещо повече от участие?
- Как да тренират, като нямаме зала и нямаме щанги? Къде да тренират?
- Има ли въобще вдигане на тежести у нас в момента?
- Не, няма.
- А има ли оферти от други държави към наши състезатели, независимо от това, че не тренират?
- Да, получили сме оферти за 20 души. Сред тях са и тези, които все още са наказани, но те ще могат да се състезават след малко повече от година. Нямам желание да пускам никого. Но не мога и да ги спра. Щом сме със спрян лиценз, те стават свободни агенти и могат да идат, където си поискат. Величко Чолаков и Иван Стоицов заминаха за Азербайджан, защото наказанието им изтича малко преди Олимпиадата в Лондон. Това означава, че те няма как да се състезават преди нея и да спечелят квоти. В Азербайджан има други щангисти, които ще спечелят визите, а те двамата ще вдигат на Игрите. За тях това е последната възможност да участват на най-големия спортен форум в света. Да направят нещо значимо за себе си. Нямахме моралното право да ги спираме. А и в България ни липсва и финансовата възможност.
- Силно се говори, че не сте пуснали списък с щангисти в международната федерация, а това означава, че през 2011 г. те нямат право да се състезават на международно ниво, за да можете да ги продадете в чужбина?
- Трябваше да дам списъка до 31 януари. Не го направих, за да не поема още една вина. Ако го бях направил, трябваше да знам всичките щангисти къде са и какво правят през цялата година. Това няма как да стане. Да речем, че изненадващо дойдат допинг ченгета. По този списък те се ориентират и отиват там, където трябва да са щангистите. Но тях ги няма. Те или берат портокали някъде в Гърция, или са охрана. Ако до 24 часа не ги докарам, автоматично ги наказват за неявяване. Това е равносилно на използване на забранени препарати.
-  Ако получите възможност, ще можете ли да възродите спорта?
- Трудно, но не се предавам. Не мисля да отстъпя от принципите си. Ако всичко е наред и ни възстановят финансирането, ще започнем подготовка. Сигурен съм, че дори и сега да започнем, ще вземем 1-2 квоти за игрите в Лондон. Но ако съдът ни отнеме лиценза, забравете за щанги.
- Какво ще направите, ако министерството си поиска парите, дадени за глобата през 2008 г.?
- Тези пари няма как да ги връщаме и няма как да ни ги искат въобще. Ако не ги бяхме платили, нямаше да има спорт. Тях не ги вълнува, но ги интересуваше, когато взехме 2 златни медала в Сингапур и министърът се похвали в Народното събрание. Искаше му се обаче да пропусне, че са от щангите. Просто каза, че българските спортисти са спечелили 2 златни медала. Ние не сме търговско дружество, а сме бюджетна федерация.
- Това са много грешки, опетни се името на цяла България. Смятате ли, че имате морално право да останете?
- Естествено, защо да нямам?
- Защо се получи така, че един от близките ви хора, Пламен Аспарухов, вече ви е враг?
- Кой е казал такова нещо? Нямаме вражда и конфликт. С Пламен сме в много добри отношения. Той имаше доблестта да излезе и да поеме цялата отговорност за допинг скандала. Но Пламен прекрасно знаеше, че аз нямам никакво отношение към положителните проби. Даже преди няколко дни се чувахме по телефона. Живеем в свободна държава и всеки може да избира какво да прави с живота си.
- Но тези скандали се случиха по ваше време?
- Така е, но да не забравяме, че имахме и много успехи. А и нямаше ли проблеми с допинга в леката атлетика, в стрелбата, в много спортове. Само ние ли сме съгрешили? Не, но се стараем това да не се случва.