Ефрем Каранфилов за литературата и за България

    В края на шестдесетте години на двадесети век в Пловдив профсъюзният дом на културата беше организирал поредица от лектории и други културни събития, на които гостуваха писатели, критици, теоретици, преводачи, сред тях: Цветан Стоянов, Ефрем Каранфилов, Кръстан Дянков, Николай Кънчев и други. По онова време Цветан Стоянов е бил тридесетина годишен, Кръстан Дянков също, докато Ефрем Каранфилов е десетина години по-възрастен.
    Те вероятно са оставяли адресите си, защото аз се възползвах от тази възможност и им бях изпращал мои ученически литературни опити. От двама от тях - от Цветан Стоянов и от Ефрем Каранфилов, получих доста дълги, саморъчно написани писма с коментари, препоръки, съвети. Това беше първият ми контакт с творци от такъв ранг и конкретно с Ефрем Каранфилов, които опознах чрез книгите и публикациите им. Най-силно ме впечатляваха есетата на тези и други съвременни творци - един жанр, който в онзи период беше много популярен, а според мен - и досега точно есетата, портретите, предговорите и послесловите, които написаха Ефрем Каранфилов и други от неговото и по-младото поколение, остават техен най-ценен литературен принос: Здравко Петров, Кръстьо Куюмджиев, Стефан Продев, Цветан Стоянов.
    Реално се срещнах и запознах с Ефрем Каранфилов доста по-късно, най-напред когато му подарих първата си книга, и по-късно във връзка с организацията на престижен конкурс за нови романи, провеждан през осемдесетте години, който той журираше с по-младите си колеги-професори Чавдар Добрев и Иван Попиванов.
    Много малко съм знаел тогава за Ефрем Каранфилов в личен план - и не ми е било нужно, без още да е станал академик, той имаше същата академична осанка, която ме е впечатлявала отдалече у последните живи класици на българската литература, които съм имал възможност да зървам на "Ангел Кънчев" 5. Думата му тежеше така, както я произнасяше - уверено, спокойно и убедително. Единствената похвала, която съм чувал за себе си от него, беше нещо съвсем семпло: когато се запознахме, той се усмихна с благата си усмивка - с очи, и рече: "Малка е Троя", заглавието на моята книга. Това ми беше повече от достатъчно. Чел съм и съм слушал как е насърчавал и други автори от моето поколение. Съвсем ясно си спомням обаче и че съм знаел за неговото офицерско минало.
    Не знам как звучи това сега, но за мен тогава това звучеше изключително престижно - свързвах го с Йовков, Дебелянов, Г. П. Стаматов, с Иван Хаджийски, а след тях с Петър Незнакомов, Веселин Йосифов и десетки други възпитаници на Военното на Негово величество училище, сред тях и моят вуйчо Веселин Абаджиев - школата на българското офицерство, в която преподават Спиридон Казанджиев - студента на Вилхелм Вунд и изповедник на Йовков, Стоян Загорчинов - позабравеният и най-вече в родния си Пловдив автор на исторически романи, Стефан Младенов - езиковедът със световна слава, член на руската, полската и германската академия на науките, на лондонския "Кингс Колидж".
    Затова не е никак случайно, че творческият импулс на Ефрем Каранфилов е в областта на хуманитаристиката, че печата първите си есета и портрети в прочутия "Философски преглед" на бележития наш философ Димитър Михалчев. Това остава и неговия жанр - в който може да анализира и логически интерпретира литературни и извънлитературни процеси и явления, да застане над конвенционалното равнище на мимолетната оперативна критика и да твори голяма литературна проза. "Едно дете без дом" (неговата интерпретация на шедьовъра на Ектор Мало), "Летецът, поетът и пустинята" (есето за преоткрития на български език Екзюпери и неговия "Малък принц"), рядко силния анализ на Балзаковия "Полковник Шабер" ("Полковник Шабер или агонията на егоизма"), на Стендаловия "Червено и черно" ("Жулиен Сорел на изпит пред йезуитите", портрета на самия Стендал "Подпоручик Анри Бейл - наричан още Стендал" - наред с есето му за Бодлер, с преводите му на Алфред дьо Мюсе - това са истински научни жалони на изследванията на френската литература у нас. А наред с нея той посвещава анализите си и на немскоезичната литература - "Трагедията на Стефан Цвайг", есето за Томас Ман, на испанската класика - "Дон Кихот и присмехулниците", сред незабравимите му творби е есето му за Селинджър и "Спасителят в ръжта", есето за "Севастополските разкази" на Толстой.
    Неговите студии, портрети и есета за автори от българската литература ясно очертават кръга на ценностния му патриотичен светоглед: Захарий Стоянов, военните разкази на Йовков, Антон Страшимиров ("Роби"), Стоян Загорчинов, Димитър Талев, а специално от позицията си в литературната наука той успя да възроди творчеството на забравения Иван Хаджийски и Теодор Траянов, да съдейства за публикуването на спомените на Павел Шатев ("Солунските атентатори") и Михаил Маджаров. Неговата трилогия "Герои и характери", двата тома есета "Българи" и последната му книга приживе "Заради живота. Как умират героите на българските писатели" съставят неговото впечатляващо културно наследство.
    На 27 октомври т.г. се навършиха сто години от рождението му - в летописа на неговия Кюстендил наред с един от героите на есетата му - Владимир Димитров-Майстора, наред с баща му, фолклориста Ефрем Каранов, и десетки видни български писатели и личности, свързани с този южен град, ще останат и неговото име, и неговият труд за България. Ефрем Каранфилов почина на 23 март 1998 година. Съпругата му, писателката Лада Галина (псевдоним на Ганка Габровска), която от 1996 година беше заминала за САЩ, почина съвсем наскоро, на 31 март 2015 година.
    И макар да изглеждаше, че и него, както толкова често е ставало през годините и през столетията у нас, ще сме забравили като личност от историята и герой на България, през 2015 година и по повод на неговата стогодишнина българските творци, учени и изследователи си спомнят за Ефрем Каранфилов, по-младите му колеги пишат спомени и възпоменателни статии, Централният военен клуб и Институтът за литература  на БАН тържествено отбелязват събитието. По-важно е и неговият труд да бъде възкресен - несъмнено неговият син, преподавателят по журналистика Ефрем Ефремов ще бъде изключително полезен в представянето на архива и преизданията на този голям наш учен и творец.