Ефекти на огледалото, или отражения отвъд въображението

От години хората приемат огледалото като предмет, превърнал се в неизменен атрибут на всекидневието. Обаче предназначението му не се свежда само до оценяването на собствения ни външен вид или до помощ при шофирането на автомобил. Съществуват невероятни факти, които разкриват неподозирани детайли за тази гладка полирана повърхнина с висок коефициент на отражателна способност.

Експериментите на невролози върху пациенти с фантомни крайници разкриха много нови обстоятелства за работата на мозъка. Използвайки оптичната илюзия "дим и огледала", специалистите разположили на масата предмет, изработен от стъкло и покрит с тънък слой метал. Опитали се да го нагласят така, че в него да се появи отражението на неповредената ръка (или крак) на човека. С помощта на тази заблуда се получило наслагване върху фантомния крайник. И в крайна сметка у пострадалия се създавало чувството, че има две цели ръце. Когато здравият крайник мърдал, човекът усещал същото движение и с фантомния, дори в случаите на тотална липса или дългогодишно обездвижване. Може на някого това да се стори стряскащо и зловещо, но по този начин хората сравнително по-лесно възприемат загубата си, твърдят специалисти.
При продължителното разглеждане на собственото отражение в огледалото се наблюдава странна илюзия на въображението. Това е стар трик, който напоследък предизвика сериозен интерес и от страна на учените. Опитайте сами. Седнете на приблизително един метър от огледалото и се взирайте в себе си поне четвърт час. Нека в стаята е максимално тъмно, но при това трябва добре да виждате отражението си. Първо, ще забележите, че лицето ви започва постепенно да се изкривява. После, в рамките на няколко минути, ще установите, че то се променя до степен, когато вече практически не можете да се познаете. Нерядко хората съзират напълно различни лица или дори фантастични чудовища и същества, приличащи на животни. Става въпрос за дисоциативно състояние, изучавано от експерти, които се опитват да анализират нашето самосъзнание и идентичност. Психолозите вярват, че това дори може да помогне на пациентите с шизофрения, когато те са помолени да преодолеят тяхното "друго аз".
Повечето хора смятат за подразбиращо се от само себе си, че се разпознаваме в огледалото. Въпреки това се оказва, че не всеки може да мине теста за идентифициране на собственото си отражение. За целта учените тайно отбелязват по определен начин лицата или телата и следят за поведението на индивидите пред огледалото, за да се уверят, че наблюдаваните са сигурни в установяването на самоличността си и се опитват да изтрият маркировката.
Децата обикновено започват да разпознават собственото си отражение на двегодишна възраст. Но когато специалистите изследвали малчугани от Фиджи и Кения, се оказало, че те не успявали да минат теста, дори когато са на шест. Това обаче не означава, че не са в състояние на психологическо ниво да се разграничат от други хора. По-скоро поведението им е следствие на културните различия, свързани с използването на определени предмети от бита, включително и огледалото.
Сред животните също има такива, които са способни да разпознаят отражението си, твърдят експерти. Например слоновете се провалят на теста с маркировката на тялото (явно не се притесняват от белезите, затова и не реагират). Но пък демонстрират очевидно поведение, разкриващо тяхната самоидентификация, основавайки се на повтарящите се движения, което показва връзката с отражението им. Горилите също не са успели категорично да докажат разбирането си, че виждат себе си в огледалото. Но те се смятат за доста срамежливи животни и зрителният контакт е изключително важен за тях. Любопитното е, че тези представители на фауната след детайлното изучаване на отражението си обикновено се отдалечавали, за да премахнат маркера на учените. В списъка с животните, които разбират, че виждат себе си в огледалото, са още шимпанзета, орангутани, бонобо, делфини, косатки и европейски свраки. Трябва да се отбележи, че някои специалисти оспорват ефективността на метода за маркиране, защото са убедени: и птиците, и бозайниците, и чифтокопитните, и влечугите са доста по-съобразителни, отколкото хората си мислят.
Разстоянието на Луната от Земята е 384 403 км, но то постоянно се колебае поради елиптичната орбита около Земята. В най-близката си точка достига 363 104 км, а в най-отдалечената - 406 696 км. Човечеството разполага с толкова точни числа за отдалечеността на естествения спътник на нашата планета именно благодарение на огледалата. Астронавти оставили на Луната ретрофлектор със серия от ъглови рефлектори с огледала от специален тип, които отразяват в обратната посока лазерните лъчи, насочени от големи телескопи на Земята. Подобна технология позволява да се направят изчисления с точност до 3 см и да се обогатяват знанията за тази част от Слънчевата система.
Научен факт е, че огледалата са предназначени не само за да могат хората да разглеждат собствената си визия. Всъщност гладката им повърхност има способността еднакво добре да отразява и светлината, и звука. Във Великобритания това свойство широко се използва по време на Втората световна война, преди да бъде изобретен радарът. Става дума за т.нар. акустични огледала, прилагани за регистрирането на звукови вълни на вражеската авиация. Някои от тези устройства, разположени на почти цялото крайбрежие в страната, съществуват и днес. Достъпът към повечето е забранен, но в най-известните, сред които са и разположените в Дендж, графство Кент, дори се организират туристически разходки. Единственото звуково огледало отвъд границите на Острова всъщност е и най-голямото. То се намира в Малта, а височината му е 61 метра. Местните го наричат "il widna", което в превод означава "ухо". Обикновените индивиди нямат право дори да го доближават.
Наскоро пък бе създадено т.нар. огледало на истината. То позволява на хората да наблюдават себе си в отражението така, както ги виждат другите отстрани.


Акустични огледала


Илюзията на фантомния крайник


Някои животни и птици се разпознават в огледалото


Истината е по-различна от отражението