Депутатът Чесър
/ брой: 209
Спомняте ли си Чесър, Чешърския котарак, от книгата на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата", който притежава странната особеност да се появява и да изчезва. Сетих се за него, докато наблюдавах първите два дни от началото на новия политически сезон на депутатите през изминалата седмица. Народните избраници от ГЕРБ, също като Чесър, уж бяха в пленарната зала, а всъщност ги нямаше. От банките струеше мълчание, мълчание, мълчание. Черна дупка.
В страната на чудесата това не предизвиква въпроси, дори подпомага щастливия край. Но в българската реалност да имаш клонинги на Чешърски котарак за депутати е вбесяващо и предизвиква обяснимо усещане за лудост. Очаквахме народните представители да са предпазливи, притихнали, навъсени, неспокойни, тревожни и настървени в изказа си, защото сесията на 41-ото НС се провежда де факто в предизборна ситуация. Но чак да не пророниш ни дума, ни стон по време на дебатите по важни дела, каквито са искането за одит на паяците или предложението за нулева ставка на жизненоважни за избирателите стоки, ми се струва необяснимо. Какво е ГЕРБ в парламента без назидателните слова на Искра Фидосова и Менда Стоянова!? Таратор без краставица и баница без сирене.
Не че Народното събрание трябва да се превръща в говорилня с празни приказки и високопарни словоблудства. Но все пак то е арена на словото. Място за дебати, за сблъсъци на идеи. Усилието на депутатите да изложат логично и ярко мотивите "за" или "против" е проява на уважение към избирателите. Апатичното натискане на копчето за гласуване е висше оскърбление към тези, които са ти дали доверието си да ги представляваш в законодателния орган на държавата. И съвсем логично е да се запитаме имат ли мълчаливите депутати собствено мнение, или като част от управляващото мнозинство са призвани да спазват партийната повеля при гласуването на законите.
Затова предлагам на ръководството на ГЕРБ алтернативен метод за измерване на "качеството на човешкия материал" в партията. Ако му стиска, нека внесе промяна в правилника на парламента. В края на всяка година да се тегли чертата и да се види кой депутат какви ги е свършил. А мандатите на мълчаливците и мързеливците да се преотстъпват на друга партия, чиито народни представители са отстоявали чрез думите достойнството си...
Мълчанието е злато, казват старите хора, но невинаги и на всяка цена.
Но тихо, да не събудим депутата Чесър, който чрез уж небрежното си мълчание комай прикрива своята страхливост.