Ден на хумора и шегата
/ брой: 77
Някога, когато бъдещето беше светло, както беше казал белетристът Христо Карастоянов, 1 април беше Международен ден на хумора и шегата. Не знам дали беше международен, ама хората у нас на драго сърце се лъжеха или пък казваха опасни истини, като замазваха всичко с този ден на шегата. На някой му подхвърляха едни приказки за булката, на друг му приказваха, че не е никакъв началник, а любимият номер на булките от средното поколение беше да излъжат мъжете си, че са счупили бутилката с мастика, като се връщали от магазина.
Знаете, че животът се мени, а сигурно сте разбрали, че с него се менят и лъжите, и шегите.
Онзи ден например Б.Б., който работи като премиер на България, нещо се стегнал от въпрос на журналисти, които го питали, кое е най-голямата лъжа, която е произнесъл. Ама бива ли такива работи? То една ли са две ли са лъжите на Б.Б., и все една от други по-големи. Как така отведнъж да отговори на такъв сложен, бих казал даже исторически въпрос. И Б.Б. тряснал вратата, ама преди това рекъл на една журналистка: "Я си глей работата, точно на теб ли ще отговоря..." Ей тъй - майтап да става!
Друг един шегаджия - министърът Мирослав Найденов, влязъл в Народното събрание и рекъл, че си е подал оставката. Другите го зяпнали в устата, но накрая загрели, че е 1 април и направо си отдъхнали. Как тъй ще подава оставка, бива ли така, рекли, ами ако и другите почнат така да се шегуват, докъде ще я докараме?. Тая власт, рекли, с кръв сме я вземали и с кръв ще я даваме, пак рекли, и отишли да обядват.
Цецо Цветанов пък хвърлил най-големия майтап, като казал в парламента, че МВР давало сърце и душа по много операции и като надигнал ризата с монограм, показал на зяпналите депутати кожената тужурка, която криел отдолу. И после произнесъл многозначително: "И чисти ръце, ама последното не е задължително!". После обяснил пред смаяните народни представители, че "чистите ръце" били остатък от миналото, за което, както знаем, било ретроградно. Какви ти тук шест апартамента?!
Него ден пък други едни стотина души се майтапели здраво около Паметника на съветската армия в столицата, като настоявали да го демонтират. Даже фамозният Иво Инджев с други още хорица щели да го събарят във Фейсбук. То, аслъ, днес във Фейсбук какво ли не можеш да събориш. Аман от революционери на сянка и лафмоабетчии без работа.*
А за да ни стане съвсем весело, един вестник писа, че радиацията в малки количества съвсем не била вредна, даже и полезна. Ами да - в парламента главите на облъчените от радиацията на скуката и мислещи само за пари народни избраници така били пораснали, че ще ги местят в друга зала, щото тази вече била тясна.
Да, в Страната на Б.Б. смехът е в изгнание. Животворният смях на хората изчезна прокуден от хора, в чиито лъскави коктейли са забъркани: алчност, омраза и подлост. На дневен ред са пошлите смешки и подсвирквания от партера.
Мисля си за това от няколко дни, когато видях как едни големци присъстваха на откриването на Чудомировите празници в градеца К. Бяха се надули като кукли за сексоргия и важно се оглеждаха наоколо: един вид - знаеш ли ти кои сме? Усмихваха се с празни лица и се правеха, че слушат акад. Бранко Ристич от Сърбия, който представяше превода на новия си, четвърти том на Чудомир. После излязоха навън, огледаха къщата на Чудомир, както се оглежда баня, и се снимаха строени и усмихнати пред неговия гроб. Сетне, един от тях, очевидно най-големият шегаджия, разкърши рамене и каза широко усмихнат: "Айде сега да пием по едно уиски някъде!". Останалите се засмяха широко и ситно заприпкаха подире му.
Гледах подир тях и си мислех кога успя България да се напълни с хора, които не уважават себе си, а уважават властта си?!
Такива работи...
------------------------------------
*Дайте ми съвет как въобще да се изключа от тая паразитна компания?!