Червеният кораб
/ брой: 155
Всепозволеност е определение от едно интервю на Иван Гранитски, но то всъщност най-точно описва днешното поведение на редица не толкова млади вече лидери на БСП. Усещането за всепозволеност всъщност издава сериозна инфантилност, а в политиката тя е убийствена. Не може да си минал четиридесетте години от своя живот и още да си сигурен, че всичко ти е позволено. Освен ако това не е поза на един зловещ ум, който безпардонно преследва своите цели, представяйки ги за цели на партията. Нещо като Иван Костов в БСП. Само дето е на по-ниско ниво.
Става дума за назначаването на Васил Самарски за шеф на областната организация на БСП в Стара Загора. "Преврат", "мръсна поръчка" и "реваншизъм" - това са най-меките определения в пресата за рокадата на членове на областния съвет. На всичко отгоре тя е станала пред очите на човека от центъра от "Позитано" 20 и отговорник за областната организация Красимир Янков. Свалянето на досегашния председател Трифон Митев предизвика недоумение сред редовите социалисти.
Недоволството срещу новия областен шеф Васил Самарски пък отекна най-силно в родния му Казанлък. "Това е човек, на когото му липсват две неща - чест и достойнство", заяви направо общинският лидер на социалистите в града на розите Александър Минчев. В знак на несъгласие със срамната рокада той е депозирал в лично писмо до Станишев оставка от заемания пост. Освен това Александър Минчев е отказал поднесената му покана за заместник областен управител, в резултат на което за поста е препоръчана Теодора Христозова, лично предана служителка в оглавяваното от Самарски казанлъшко читалище "Искра". Изненадани от възкачването на Самарски на областното шефско място са и още много казанлъшки активисти. Тези дни в града постоянно припомнят, че той загуби катастрофално последните кметски избори. В предишния мандат като председател на общинския съвет пък е бил главният виновник за "пуническата война" с тогавашния кмет Стефан Дамянов, върнала Казанлък години назад, припомнят медиите.
Освобождаването на Трифон Митев, извършено по всички правила на конспирацията, смущава мен и много членове на БСП в региона. Още повече, че избирането на Самарски на неговото място говори за дълго обмислян заговор. Това не бива да става след твърденията на партийното ръководство, че партията се променя и има нов начин на работа с кадрите. Извиването на ръце на партийните ръководства по места няма да доведе до нищо добро.
Очевидно самата партия вече не е на онова ниво, което я правеше силна, желана и разбираема от българския народ. Нивото е доста под посредственото. Нещо повече - нивото е на онова дъно, където се притаяват партийните тарикати, решили на всяка цена да вземат властта само и лично за своя изгода. Това вече е страшно. Защото цялата кариера на Васил Самарски минава под егоистичния девиз: "Моите интереси - това съм аз!" В мен, а напоследък и в много хора в Казанлък, възникват сериозни съмнения за съпричастността на Самарски към идеите на социалистическото движение. По-скоро неговият единствен интерес са възможностите за власт, които дава политическата кариера.
Всепозволеността е пагубна не само за индивида. Левите партии имат здрав инстинкт за хората, които се опитват да яхнат тяхната идея и като тежки сватове да я метнат през рамо и да шарят по калдъръма на историята. Но рано или късно такива партийни тарикати се сгромолясват от вълната на човешкото одобрение.
Всепозволеността погубва целия народ! Защото там е мярката за човешкото ни поведение! Диктаторите, които си позволяваха всичко, изчезнаха в мъглите на времето. Защото има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Не само държавни, а граници в човешките отношения. Не може в една партия, която изповядва леви убеждения, да интригантстват и държат ключови позиции хора, които станаха членове преди една петилетка и упорито дърпат платната на червения кораб в своята посока. Смешното е, че вместо да ги изхвърлим от борда, ние им даваме капитански кортик и далекоглед. Е, така поне ще е сигурно, че ще ни закарат на своя остров, където ще берем памук за световните борси. Никак не е смешно, повярвайте ми!
Такива работи...