Анатол (ий)
/ брой: 73
От руския щанд на панаира на книгата Илия Пехливанов си купил уникално издание на "Бабий Яр" от Анатолий Кузнецов. То е от 2010 г. и е с три шрифта: обикновеният е на текста на романа, както е публикуван в "Юность" през 1966 г., курсивът е за всичко цапардосано от цензурата, вижда се, то не е малко, а с големи скоби са обградени допълнения, правени през 1967-1970 г. Ще припомня, че Анатолий Кузнецов през 1969 г. замина за Лондон в командировка да събира материали за II конгрес на РСДРП, но поиска политическо убежище и стана г-н Анатол. Повярвал, че живее в нормално общество, където може да говори и пише свободно, той откровено си признава, че е вербуван от органите на КГБ. Така за отечеството си стана изменник, за новата родина - доносник.
На 28.ХI.1966 г. Илия Пехливанов доведе Анатолий Кузнецов на тавана на ул. "Малуша" 16. Аз вече бях калесан за учител в момчилградската гимназия, Стефан Димитров се стягаше за Старо Оряхово, бяхме дошли за държавните изпити. Илия и Ганчо Гатев бяха се закачили за в. "Народна младеж" и отърваха разпределението. Така да се каже встъпвахме в истинския живот. Всеки, който прекрачваше прага на нашата бърлога, оставяше "литературна следа" в книгата за впечатления. В нея гостът ни цитира Остап Бендер: "Това беше най-прекрасната нощ в нашия живот, вие и не забелязахте, братя мои!", към което е добавил: "Вие си въобразявате, че сега у вас върви "подготовка" за живота, че главното е пред вас, че утре ще бъде по-добре. По-добре няма да бъде!". А ние пихме, спорихме, а знаменитият писател, бяхме чели "Бабий яр" в "Юность", ни внушаване "Лучше не будет". В "най-прекрасната нощ в нашия живот" даже му се озъбихме, защото ни убеждаваше, че ако днес сме още момчета с идеали, много скоро щели са да ни превърнат в квадрати. А на нас не ни се искаше да ни квадратосат.
Анатолий Кузнецов бе дошъл за три месеца да пише книга за България. Славната "Бамбука" помни появяванията му там заедно с Димо Боляров, негов състудент в "Максим Горки". С Толя ходихме заедно да ядем шкембе (после ще ни напише в писмо "Дико тоскую по шкембе."), водихме го в Студентския дом да гледаме филмите от "чешкото чудо". Връзката на Илия се оказа първата му книга "Продължение на легендата", разказваща за младежа Толя, току-що завършил гимназия, пропаднал на приемните изпити и станал строител по сибирските електростанции. Книгата пада на сърцето на Илия и негови съученици, които, несполучили от първия път да влязат в университета, отишли да работят на строежа на електротелферния завод в Габрово. Написват писмо на Анатолий Кузнецов, получават бързо отговор. На другата година техният съученик Метьо отива да учи в Тула, където живее писателят, сближават се, дружбата укрепва, писмата зачестяват. И след срещите ни в София последното му писмо завършва: "Душата ми е с вас и винаги ще помня вашия великолепен таван, всички разговори и спорове. Надявам се, пак ще си пишем и ще се виждаме..."
В края на 1967 г. "Народна младеж" издаде "Бабий Яр" в превод на Дона Минчева. Авторът му е бил на 12 години, когато немците влизат в Киев. Бабий яр е голям дол, място за детски игри, което се превръща в чудовищен символ на хитлерофашизма. Юношата Толя откъм Бабий Яр чувал картечните откоси през разни интервали: та-та-та, та-та-та... Ден след ден, цели две години, унищожено е цялото еврейско население на Киев, разстреляни са и много руснаци, украинци... Картечните откоси не отшумели дълго в главата на момчето и като че ли те са го накарали да "документира" страшното човекоизстребление. Започва с думите: "Всичко в тая книга е истина" и както никой друг преди него пише за Холокоста. През 1969 г. романът "Бабий Яр" бе прибран от библиотеките. Илия скътва писмата на Толя в тайник, далеч от лоши очи. Серафим Северняк в "Литературан фронт" скастри здравата г-н Анатол от класово-партийни позиции, за което получи похвала най-отвисоко, но взе, че пусна по телевизията филм по сценарий на Ан. Кузнецов, за което го насапунисаха пак оттам.
Анатолий Кузнецов не написа книга за България, освен прекрасния разказ "Среща с родината" за Сашка - белогвардееца в селото на Димо Боляров, не направи книга и за Ленин в Лондон. За десет години духовно опустошеният емигрант не сътвори почти нищо значимо, талантът се отдаде на публицистиката - радиобеседите по Радио Свобода. В Киев сега има паметник, изобразяващ момче, което чете на една стена немски позив към киевчани. Момчето е Толя Кузнецов, а скулпторът - Владимир Журавель. И романът "Бабий Яр" е паметник. Защо да не го прочетем отново и на български - такъв, какъвто е искал да го види неговият автор. Струва си, въпреки всичко...