Актьорът и поетът Венцислав Кисьов

Ако беше жив, артистът, поетът и приятелят Венци Кисьов щеше да празнува седемдесетия си рожден ден. Той не само направи много за българския театър като артист и директор, не само беше един чудесен поет, издал няколко стихосбирки и готов винаги да обсъжда българската литература, но беше и чудесен приятел.
Какво означава "направи много за българския театър"? Беше чудесен артист, който крадеше от времето си на артист и литератор и отдаваше много на другите. Независимо че беше една от фигурите в издателство "Захарий Стоянов", беше винаги готов да се притече и свърши каква да е работа.
Веднъж, пренасяйки някакви пакети с книги от колата до щандовете на издателството, се отзова (в мое присъствие) на повикване на просто момче, издигнало се до ранг на разпоредител, който му викаше като на обикновен шофьор, хванат случайно на пиацата: "Ало, не там, не там! Докога ще съм жив да ви уча, бе?", а после се обърна и към мен: "Кво са смееш па ти?" Но да оставим смешните случки! Тях Венци приемаше с познатото си чувство за хумор!
Венцеслав Иванов Кисьов е роден на 17 юни 1946 година в град Любимец, Хасковска област, завършил е немска езикова гимназия в Бургас и завършва земния си път след продължителна борба за оцеляване на 19 май 2014 година в София. Дипломира се по актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" при големия български режисьор Боян Дановски. В следващите години е артист в провинцията и трийсет години в столичния театър "Сълза и смях", на който става и директор.
Печата стихове във вестниците "Пулс" и "Студентска трибуна", а по-късно и в литературните издания. Автор е на десетина книги, между които стихосбирките "Усмивката на Бога", "Укротени стихове" и "Лист неотронен". Особено място заема и уникалният събран от него сборник с поезия на актьори под заглавие "Написано в антракта", обединяващ стихове на действащи театрални изпълнители.
Започва актьорската си кариера в провинцията (играе Ромео в шекспировата "Ромео и Жулиета" при партньорство в ролята на Жулиета на Калина Попова) под режисурата на Леон Даниел. Тази постановка събира завинаги в едно семейство Венци и Калина.
После играе и ролята на Карл Маркс в немския филм за младостта на пролетарския трибун, за която получава най-престижната тогава Ленинска награда.
Негови роли в киното (над десет) са във филмите "Борис Първи", "Последният езичник", "Ешелоните на смъртта", "Вкус на бисер", "Рокада", "Мера според мера" и други. Голям артист беше Венци, но ще си позволя да ви цитирам едно от последните му стихотворения:
Два реда само - лекарска присъда
и според нея - няма да ме бъде...
Денят на улицата пада сякаш
и облак във небето се разплака.
Но аз съм сигурен, но аз го зная
това не може, няма да е края!
...Оглеждам се и виждам, че живота
върти се на по-бързи обороти
и се усмихвам на едно момиче,
което улицата ми пресича...
Сега Венци щеше да е на седемдесет години.