Акациада

Не знам как е при вас, но аз от студентството си почти не помня ученето, читалнята, изпитите, но не съм забравил тавана - бърлогата, кафене "Варшава", което ни приютяваше на коняче, и мензата, пред която все търсехме купон за храна, а някои от нас, така както викаха, викаха "търси се", се ожениха. С мензата в университета (тогава той беше един единствен в милата ни родина, а днеска - опази Боже!) е свързан и любимият ни поет Трендафил Акациев, не само че "името му се носеше от менза на менза и от параход на параход. Какъв възход!". А защото преди студентът да слезеше долу в "яслата", "Трън" му вадеше очите. А "Трън", който не знае, беше сатиричен стенен вестник, прострял се на цели осем метра. И от него се усмихваше поетичният титан Тренди, създателят на култовото (по днешните определения) стихотворение "Отношение към таратора": "Какъв позор,/ какъв позор!/ Сервираха ми таратор./ И с него бих си хапнал яко,/ но го сервираха без мляко,/ без краставици и вода -/ една паница свобода..."
А аз имам отношение, не към таратора, а към автора му. Бях по продоволствието, възложено ми бе да снабдявам трънджиите с кадастрон, туш, вино, салам. Правех го с удоволствие, а поетите Христо Банковски-Банчо Кучето, Кирил Гончев, Йордан Янков, Тодор Климентов, Воймир Асенов, Стойчо Стойчев, Матей Шопкин, Петко Братинов, Стойчо Банчев и други се потяха над белите листове. Какво ти потене, те ръсеха стихотворни бисери, допълваха си ги и като стигнеха до консенсус, се превиваха от смях върху новия тъпизъм ("Остротата е в тъпотата"). А над кадастроните бе рисувачът Иван Стойчев, после го смениха Иван Бабуков и Димитър Донев. И така до полунощ. Както пише Кирил Гончев: "... когато "Трън" вземе да напредва много, Банчо Кучето казваше: "Вижте сега, за тая вечер стига. Той, Коруев, утре вечер пак ще купи..." Как да не се похваля, че влязох в историята на "Трън", макар и откъм прислугата. Беше вече третият период на "Трън" и в творчеството на колоса, акациевият аромат ухаеше в родината цели две десетилетия. В "акациавистика" преди това бяха влезли Фирко Иванов, нарекъл се после "сливенският Трендафил Акациев", Ал. Миланов, Вл. Башев, Г. Ивчев, П. Караангов, Ан. Стоянов, М. Ганчев, Н. Кънчев, Гр. Ленков, М. Манов, Ив. Николов, Гр. Чернев, Ат. Мочуров, Я. Димов, Ан. Вергиев, В. Станилов, Н. Йорданов... Йордан Янков изброи над 40 "заподозрени" в тази най-голяма литературна мистификация у нас. Началото е през 1954 г., орисниците му са трима студенти по журналистика -  Георги Ведроденски-Мортус, поет и карикатурист (нарисувал корифея, като ползвал за прототип поета студент Марко Недялков), Иван Баджев и Емил Стоев, който предложил стиховете да се подписват с Трендафил Салкъмов, заради съчетанието на чудесния аромат с досадните бодли, но се наложил по-изящният му синоним. Трендафил Акациев си имаше и персонален критик - Джанко М. Глогинкин, помним неговия призив: "Читатели, шапки долу! Пред вас стои гений!", както и опонент отрицател Стамат Локумджийски. ("Е, драги ми читателю, ли е това поезия?").
Когато Недялко Йорданов "присвои" Трендафил Акациев и му тури железничарска фуражка, мнозина акациевисти скочиха. Тогава Сашо Миланов викна, че не може корифеят "да се приватизира подмасово, както не можеше да се канонизира класово". Някой измудриха и приплод - Акаций Трендафилов. Уви. Не е същото. Всяко нещо с времето си. Трендафил Акациев бе интелектуален продукт на студентската поетична бохема, която носеше хайделбергски дух.  Тя бе жива до 70-те години. След 1968 г. духна нов вятър. Акациев бе сатирик-новатор, рушеше правилата на мерената реч, променяше ударенията, пренасяше дума от стих в стих, имаше слабост към чуждиците, вземаше официалните лозунги на подбив, преиграваше с класово-партийния подход, подгавраше се с всичко. Той беше като "коз в белота, пред него и асото не важи". Имаше си "Мироглед": "- Нещо се клати/ в Съединените щати!.../ - Строят се клати! -/ каза ми тати./  Тъй станах поет/ с напълно оформен/ мироглед!". Пишеше и пасторална поезия: "Хапни си, теленце,/ хапни си/ марули и свежа роса!/ Ах, как ми се иска да клекна/ и аз да паса!". Ще цитирам още няколко бисера: "А на Запад/ да лапат/ лапад" ("Кратка забележка"); "Ала-бала/ портокала.../ Смърт на капитала!" ("Идейно стихотворение"); "Имам гумени цървули!/ "Чу ли,/ чу ли,/ чу ли?" ("На бригада"); "Мачка ближе контакт./ Невероятно,/ но факт./ Цък, цък...язък!" ("Скерцо"). И ще завърша като за студентски празник: "В читалнята стоя/ като кон на празни ясли./ И девойките броя:/ - Таз ли,/ таз ли,/ таз ли..." ("Читалня").