10 години от края на епохата "Милошевич"

Божидар Бориславов

На 24 септември 2000 година гражданите на остатъчна Югославия излизат до урните, за да дадат вота си на избори за председател на федерацията. Тези избори носят специален заряд. За първи път дългогодишният несменяем председател на управляващата Социалистическа партия и бивш президент на Сърбия Слободан Милошевич има опонент, който наистина да застраши поста му. Това е Воислав Кощуница, издигнат като общ кандидат на обединената опозиция. Събитията се развиват само около година след края на бомбардировките на съюзниците от НАТО. След няколкото войни с отделилите се бивши съставни части на югофедерацията, които довеждат страната до крайно изтощение, гражданите вече искат реални промени в живота си и край на войните. Назрял е моментът, в който епохата на Милошевич трябва да отстъпи пред новата вълна политици.

Сдаването на властта

Изборите за югославски президент се провеждат едновременно с вот за местна власт и това ги прави особено решаващи. Въпреки че все още държи лостовете на властта, след бомбардировките на съюзниците Милошевич е изпаднал в международна изолация, докато опозицията се ползва с подкрепата на западните държави. На страната на Милошевич са част от социалистите и средите на сръбските националисти. Той е спечелил симпатиите им, защото в продължение на години провежда открита шовинистична политика. Всъщност, именно този подход го извежда към висшата власт в края на 80-те години. Този подход подтиква Белград към опитите за силово възпиране на отделянето на републиките от бившата СФРЮ. В крайна сметка обаче се оказва погрешен. През 2000 година Югославия вече се състои единствено от Сърбия и Черна гора. Черногорците обаче вече са започнали да проявяват сериозни признаци за бъдещо отделяне с избирането за президент на сепаратистки настроения Мило Джуканович. През следващите години Югославия ще бъде изменена в рехава федерация, а от 2006 г. Черна гора е независима държава.
В навечерието на изборите на 24 септември 2000 г. в Сърбия с големи крачки настъпва новата генерация политици, които формират т.нар. Демократичната опозиция на Сърбия (ДОС). Сред тези политици са Воислав Кощуница и Зоран Джинджич. Настроенията в страната се обръщат все по-ясно в подкрепа на опозицията, а Милошевич все още продължава да използва старите механизми на силово въздействие. Заради това в края на изборния ден на 24 септември Социалистическата партия (СПС) обявява, че Милошевич и Кощуница отиват на балотаж, и отказва да признае реалните резултати. А те сочат, че Кощуница е спечелил вота убедително още на първия тур с 50,4 на сто срещу 37% за Милошевич. Опозицията взема и подавляващото мнозинство от кметските места в страната. Това подтиква лидера на обединената опозиция Джинджич да призове към масови протести. През следващите дни почти цяла Сърбия е скована от блокади и демонстрации. Най-масовият протест се състои на 5 октомври, когато по улиците на столицата Белград започва бунт и гражданите буквално изхвърлят управляващата върхушка. Протестиращите атакуват и подпалват сградите на съюзния парламент (скупщината) и на държавната телевизия (РТС). Това става възможно, защото полицаи и военни масово преминават на страната на протестиращите. В тази ситуация през същия ден Милошевич е принуден да признае резултатите от вота и два дни по-късно да сдаде официално властта на Воислав Кощуница, с което да се сложи край на един от най-спорните периоди в историята на Югославия и на Балканите като цяло.

Процесът срещу Милошевич 
Още през следващата 2001 г. срещу Слободан Милошевич в Белград започва дело за финансови и служебни злоупотреби. Сръбските власти арестуват бившия президент на 1 април, а на 29 юни същата година диктаторът е предаден на Международния трибунал в Хага. Процесът за военните престъпления по време на юговойните срещу Милошевич започва през февруари 2002 г. Срещу бившия сръбски президент са повдигнати общо 66 обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на конфликтите в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. По време на военните действия загиват около 300 000 души. През 2004 г. обвиняемият поема своята защита сам. Заради здравословните проблеми, които има Милошевич, процесът е прекъсван неколкократно и се проточва във времето. Трибуналът отхвърля искането му да бъде изпратен на лечение в Русия. Процесът срещу него така и не завършва с присъда, защото обвиняемият умира на 11 март 2006 г. Бившият 64-годишен диктатор е намерен мъртъв в килията си в затвора Схевенинген. Кончината му е посрещната с различно настроение. Политическият елит в Сърбия е разделен. Националистите смятат Милошевич за герой. Част от гражданите също го героизират. Според тогавашния генерален секретар на НАТО Яап Де Хоп Схефер преждевременната смърт на Милошевич е лишила Балканите от правосъдие. На такава позиция са и други политици и анализатори.

Новата вълна
Опозиционният блок, който сваля Милошевич от власт, управлява единно за кратко и партиите, които го формират, претърпяват редица метаморфози. ДОС се разпада още през следващата година, когато Демократическата партия на Сърбия, водена от наследника на Милошевич Воислав Кощуница, излиза от коалицията. Кощуница обвинява дотогавашните си съюзници в корупция и злоупотреба с властта. След официалния край на Югославия през 2003 г. Кощуница губи поста си, но през следващата 2004 г. се връща във властта, този път обаче като премиер на Сърбия. На 12 март 2003 г. бившият лидер на опозиционния блок Зоран Джинджич е убит от снайперист. Тогава Джинджич вече е премиер на страната и е в доста обтегнати отношения с президента Кощуница. Установява се, че зад убийството на премиера стои лидерът на мощната престъпна групировка Земунски клан и бивш командир на специалните части "Червените барети" Милорад Лукович - Легия. Джинджич е доста спорна фигура. Според едни е най-смелият реформатор в Сърбия, но според противниците му е замесен с тъмни кръгове. Кощуница пък се изявява в политиката като убеден националист. Той е върл противник на отделянето на Косово. Като специалист по конституционно право Кощуница е сред основните автори на новата сръбска конституция, в която е записано, че Косово е неделима част от Сърбия. А и е сред политиците, които критикуват бързите либерални реформи, защото смята, че преходът от социалистическа към пазарна икономика трябва да става плавно. В момента Кощуница е в опозиция, а социалистите са коалиционни партньори на Демократическата партия на настоящия президент Борис Тадич.