Празникът на първоучителите - преди и сега

Вече 211 години отбелязваме 24 май и делото на светите братя Кирил и Методий. Няма друг български празник с толкова дълга история и неизменно отдавана почит. През всичките години от съществуването си денят се е отбелязвал по различен начин, с по-малко или повече тържественост, като е преминавал през промени в името и спорове около значението му. Но нищо не е успяло да помрачи тържеството на духовността, културата и просветата в съзнанието на малки и големи.

Историята
 
Първите, които се събират да отбележат славянските просветители, не са само българи, сред тях има турци и гърци. Те се срещат в Шумен и организират театрално представление през далечната 1813 г. в чест на първоучителите.
Има и друга дата, която се споменава като първи празник на Кирил и Методий - 11 май 1851 г. Тогава в епархийското училище в Пловдив, носещо техните имена, по инициатива на Найден Геров се организира празник на създателите на глаголицата.
Първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски, показват проучвания на радио Велико Търново на БНР. Според тях на следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица". След нея учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. - и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли и в София е  организирано честване от учителя Сава Филаретов.
Постепенно празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. в свободна България той се ограничава основно до училищен празник, а в Македония и Одринско остава демонстрация на българщината.
1892 г. става известна с написването от Стоян Михайловски на текста на училищния химн „Върви, народе възродени“, а Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към него.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. става отделяне на църковния от светския календар, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.

Честванията в страната

С тържествени слова, игри-хора и раздаване на сусамени кравайчета на малките ученици отбелязват в Габрово през 1908 г. Деня на първоучителите. За инициативите на празника разказва в спомените си през 1958 г. учителят Павел Йовчев. Те се пазят във фонда на Националната Априловска гимназия в Габрово.
"Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки", пише в спомените на учителя.
Чрез хасковските вестници пък гражданите били предварително информирани как ще протече празникът, разказват от Регионалния исторически музей в града. В броя си от 23 май 1926 г. вестник „Нова борба“ публикува на първа страница „Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи“. Празникът започвал със служба в църквата „Св. Богородица“, водосвет, а учениците се строявали на площада в строг ред. Държали се речи и декламации. Следобед начело с военната музика се образувала манифестация, която минавала из главната улица и чаршията до игрището при черквата "Св. Спас“. Следвало веселие, хоро и футболен мач.
Молебен, водосвет и шествие с иконата на двамата солунски светци, в края на което се движат колоездачи, ловци и граовска просветителна дружба, отбелязват празника през 1931 г. в София. Според вестник "Македония" следобед е имало забави по училищата, както и в Борисовата градина.

Царят и партията

През 1935 г. великотърновският вестник "Борба" описва честванията за 24 май основно с разказ за посещението в старата столица на цар Борис III и княз Кирил. Проследява се всяка стъпка на монарсите, но почти не се говори за същината на честването.
20 години по-късно същият вестник отразява стичането на гражданите към украсената трибуна пред Педагогическото училище.
"Главната улица се изпълни с народ. Точно в 9,30 часа местни партийни ръководители, много видни културни деятели и представители от другите политически и масови организации заеха местата си на трибуната. В това време тържественият химн за Кирил и Методий раздвижи колоната на учащите се. Като буен поток, с бодра маршова стъпка се понесоха стройните редици към трибуната. Старинният град се огласи от ведри песни, напълни се с детска и юношеска радост”, пише още в репортажа на в. "Борба".
С думите "А, б, в... Лъчи към знанието. Лъчи, изплетени от умовете на двама мъже, отдали всичко на това велико дело - да се даде писменост на славянските народи. Повече от сто години ние празнуваме този ден. Той се е влял в кръвта ни...", започва репортажът на БТА за празничната манифестация по случай честването на 24 май през 1960 г. От него става ясно, че тържествата са грандиозни, с богата хореография и тежко присъствие на властта.
"Часовите пред Мавзолея се сменяват и фанфарите оповестяват началото на парада. Направена е голяма кошница. Дръжката й е увита в зеленина и божури. А вътре - дечица-цветя. Облечени в зелени дрешки, на главичките им шапки като цветя - макове, маргарити, синчец. По-нататък друга картина. Пак в кошница стои момиченце. Облечено е в дълга бяла рокля, с бяло венче на главата. И стиска до сърцето си бяло гълъбче. Бяло като душата на тия деца. Ох, такова щастие! Да тупкаш с малките си крачета по тоя площад, с твоите другарчета от училище, с твоите учители, а там от Мавзолея да те гледат и да ти махат с ръка ръководителите...", пише още в репортажа. В него се разказва и как ученици от средните курсове манифестират със своите трудови успехи - едни са направили малък локомотив, други - красиви вази, трети носят житни класове. Над студентските редици пък е издигната разтворена книга с цитати от речта на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. "Незабравими часове напред! Не към чуждите граници, не към война и унищожение, а към наука!”, пише още в репортажа.

В съвремието

От 90-те години на ХХ век манифестациите вече не са на дневен ред, но постепенно са заменени със синонима си - шествия. С всяка следваща година те стават все по-мащабни и тържествени.
В края на първото десетилетие на новия век Денят на българската просвета се отбелязва с официалното честване от ученици от 24 училища, два духови и един фанфарен оркестър, един фолклорен и два мажоретни състава. Празничното шествие тръгва от кръстовището на бул. „Витоша" и "Патриарх Евтимий", за да завърши с официална церемония пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", става ясно от репортажи в медиите.
Днес децата продължават да бъдат потапяни в духа на празника с разнообразни инициативи, като най-вече се стимулират да разберат значението на делото на светите братя, като претворят празника със свое творчество. Те рисуват картички, постери, плакати, правят компютърни презентации, видео клипове, на които рецитират стихотворения или пеят песен, изписват текст с краснопис на известни творби за празника, правят дигитални албуми или сайтове...
Тази година за десети пореден път по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН традиционно покани българските учители и ученици да се присъединят към кампанията им „Написаното остава. Пиши правилно!“. Малки и големи ученици отново могат да направят кратка диктовка - не само за да проверят знанията си за българския правопис и пунктуация, а и за да засвидетелстват почитта си към българската просвета и култура, към българските учители, учени, просветители и дейци на културата. Млади учени от института ще направят подбор на най-добрите диктовки. Резултатите ще бъдат обявени в началото на юни на страницата на Института за български език и в „Езикови справки“ във фейсбук. Победителите ще получат тениска и стикер с надпис „Написаното остава. Пиши правилно!“.
А днес България отново ще бъде залята от празнични шествия, на които ще гърми химнът за първоучителите, за да може поне в този ден българите да усетят силата и значението на просветата и науката.