Накъде си тръгнала, Украйна?

Без съмнение, официална Украйна твърдо се е отправила на Запад. Споразумението за асоциирането й с Европейския съюз вече е прието от "Върховната рада", клаузата в конституцията за неприсъединяване към военни блокове е премахната, а правителството на Порошенко (известен сред населението още като Потрошенко) спечели изборите на 26 октомври и разполага с парламентарно мнозинство. Всички тези промени поставят основателния въпрос "А сега какво бъдеще се очертава пред страната?" Отговорът зависи от интересите на двете страни, участващи в процеса.
Желанието на Украйна за приемане в Европейския съюз (ЕС) съвсем не е достатъчно, за да се случи това. В много по-голяма степен то зависи от мнението на неговите основатели, а то съвсем не е белязано от въодушевлението на първите разширения на съюза. На фона на американските интереси и възраждащата се студена война приемането на Украйна в ЕС се възприема по-скоро като проява на политическа

лоялност към Съединените щати

отколкото като полезен за Европа акт. Европейците не си правят илюзията, че Украйна е готова за членство в ЕС, само защото зае русофобска позиция и защото президентът й се казва не Янукович, а Порошенко.
Западното мнение за ползата от асоциирането на Украйна не е единно. Докато развоя на събитията в нея напълно отговаря на стратегическите цели на Съединените щати, оценката на отделните европейски държави е, че влошаването на отношенията с Русия не е в техен интерес, че Украйна не е готова за член на ЕС и че приемането й ще влоши неговата стабилност. Отбелязва се, например, че предвиденото в споразумението за асоцииране хармонизиране на украинското с европейското законодателство се възприема от управляващата прослойка в Украйна по-скоро вербално, отколкото реално и при това се изпълнява твърде избирателно. Местната бюрокрация го блокира, страхувайки се да не загуби влияние и източник на доходи от корупционни практики.
Цената, която Украйна плати и ще плаща и в бъдеще за политическата си преориентация към Запада, е огромна. Гражданската война в Югоизтока разби икономиката и инфраструктурата на индустриалния регион на Новорусия. 80% от въгледобивните мини на Донбас не работят. Оформилият се още във втората половина на 19 век тежкопромишлен комплекс на основата на донбаските въглища и железната руда на Кривой рог е прерязан от фронтовата линия. След проведената от правителствените сили лятна "антитерористична операция", промишленото производство на страната спадна с 20%, а за Донбас - с още повече. Разходите за възстановяване на

разрушенията са огромни

С всеки изминат ден те нарастват. Инфраструктурата на цяла Югоизточна Украйна  практически е напълно съсипана. Почти един  милион украинци са напуснали домовете си. Икономическите връзки с Русия са замрели.
Във финансово измерение украинският експорт към Русия почти е равен на износа за Европа, но в структурно отношение разликата е голяма. Износът за Запада се състои предимно от квазиколониални продукти - материали, суровини и полуфабрикати с ниска добавена стойност. Докато украинската преса се гордее, че 10% от дъските за гладене в Европа са от Житомир, град западно от Киев, експортът за Русия се състои от произведения на тежката и военната промишленост, на самолетостроенето и космическата техника. За да се освободи от тази нефункционираща вече зависимост, Москва започна да реализира обявените още в края на 90-те години проекти за строителство на собствени производства, които трябва да влязат в експлоатация в близките 3 до 5 години. Всичко това, заедно с все още съществуващата стагнация в западноевропейските страни, очертава мрачна инвестиционна прогноза за Украйна.
Гражданската война струва на Киев по 5 милиона долара/ден, което за периода от април до септември т.г. прави дефицит в бюджета от 1 милиард долара. Кой и кога ще го плаща? Враждебните отношения с Русия налагат, освен всичко, да се построи и обзаведе с ровове, кули, мрежи, охранителна техника и прочие нова 2000 километрова северна граница. За финансирането на това безсмислено съоръжение украинското правителство е измислило "фантастичната" идея - всеки милионер да поеме разноските по оборудването на един километър от границата.
Националната валута на Украйна се обезцени до момента с над 60% спрямо еврото и долара, което означава, че страната ще трябва да плаща повече за своя внос и ще печели по-малко от своя износ. А това ще има катастрофални последици за

 жизнения стандарт на населението

Още сега студената вода в Украйна е поскъпнала с 130%, топлата - с 70%, отоплението и наемите - с 90%, жп транспортът - с 30% и т.н. Експерти на МВФ изчисляват, че стандартът на живот на украинците, определен на основата на тяхната производителност, в момента се равнява на жизнения стандарт в Египет.
Освен икономически трудности, Порошенко има и политически проблеми. След изборите той представлява лявото (!?) крило във "Върховната рада". Върху него, като върху гръмоотвод, се стоварва недоволството и на националистите, че не може бързо да се справи с опълченците от Новорусия. Ръководителите на двете доброволчески националистически армии, батальона "Донбас" на Семьон Семьонченко и още по-жестокия "Азов" на Андрей Белицкий го подозират дори в предателство заради попадането им в обкръжение и понесените големи загуби. Те дори заявяват, че след войната ще продължат борбата си с партизански средства. Интересно, срещу кого? Порошенко не е сигурен и в монопола на властта си, защото тези два батальона се финансират от олигарси като Игор Коломойски, губернатор на Днепропетровск и няма нищо чудно, ако те ги превърнат в частни армии, използвани за лични властови интереси. А опитът да се оправдаят военните неуспехи в Донбас и Луганск с въоръжената намеса на Русия, не се потвърждават от сателитните снимки на САЩ и НАТО. Истината за успехите на опълченците се крие в тяхната мотивация за борба.
Предстоящата зимна офанзива е малко вероятна. И двете страни не са готови за нея. Освен в локалните стълкновения вниманието им ще бъде насочено най-вероятно към опазване на водопроводните инсталации на сградите от замръзване. Дали това ще се отдаде, зависи от готовността на Украйна да изплати

задълженията към "Газпром"

от 5 милиарда долара. Надеждата й това да се случи с дарения от Запада граничи с вяра в задгробния живот. Заключението, което може да се направи от казаното дотук, е, че независима Украйна твърде глуповато и наивно се поддаде на подстрекателствата на НАТО и САЩ да се конфронтира с Русия. Както и при много други подобни случаи и тя се оказа употребена и излъгана. 
Русия също е изправена пред големи проблеми от натрапения конфликт на южната й граница. Тя въобще не се нуждае от териториите на Украйна, нито от нейните подземни богатства. Тя не е неин враг, а братски народ, който търпеливо понася враждебните й действия, надявайки се конфликтът да приключи час по-скоро и да бъде завинаги забравен. Единственото нещо, което Русия очаква от Украйна, е тя да бъде сигурна страна, на която може да се разчита. Най-много я тревожи намерението на Съединените щати, познато още като плана "Анаконда", да я огради с кордон от враждебно настроени държави и да я стегне в обръч от ракетни бази, простиращ се от Балтика и до Алеутските острови. Изпълнението на този коварен план в участъка Румъния - Грузия е възложено на Украйна и Порошенко послушно се мъчи да "оправдае доверието" на САЩ. Ако той е истински украинец и родолюбец, бихме го запитали: "Защо прави всичко това и какво печели Украйна като се жертва за американски интереси? Защо избива собствения си народ и разрушава страната си?" Въпреки репресиите и военните усилия, очакванията му украинският народ да се сплоти около националистическата кауза не се оправдаха. Украинци и руснаци от векове живеят заедно и днес изкуствено ги разделя само фронтовата линия. Антируските изстъпления са дело предимно на профашистките бандеровци от Галиция, на участниците в батальоните "Донбас" и "Азов", както и на футболни запалянковци на "Металист", Харков с "бръснати глави" и полирани мозъци, които извършиха чудовищното престъпление с пожара и убийството на над 100 човека в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г. Никому ненужното

 националистическо пиянство

на Украйна й донесе загубата на Крим и "руската пролет" в Донецк и Луганск. Истинското щастливо бъдеще на страната е съвсем в друга посока. Затова приятелите на украинския народ с недоумение се питат: "Накъде си се отправила, Украйна? Опомни се!"
Какви са руските интереси в пъзела от събития на южната й граница? Най-напред Русия не скрива тревогата си от агресивното поведение на Съединените щати - разширението на НАТО на изток.
Путин засега се пази от бремето на войната и го оставя да тегне на САЩ и техните помагачи от ЕС. За съжаление, поради наивна глуповатост и продажност, Украйна се превърна във форпост в ръцете на Вашингтон, който я използва като маша за придобиване на стратегически предимства срещу Русия. А те са сериозни - разстоянието от 650 км от Харков до Москва се прелита със самолет за половин час, но балистична ракета го преодолява само за няколко минути.
За Съединените щати Украйна не е от толкова решаващо значение, както за Русия. Затова и президентът Обама неколкократно заяви, че не възнамерява да се обвързва с военни ангажименти в конфликта. Но това не изключва възможността той да възстанови студената война и политиката на икономическо ембарго, на понижение цената на нефта, главният източник на доходи за Русия, и да изпраща оръжие и военни съветници в Киев. Заявленията на американския президент и заканите на Семьонченко и Белецкий за превръщане на войната в партизанска, говорят за намеренията на Вашингтон да създаде дълготрайна кървяща рана в Юга на Русия, която при благоприятни условия да бъде използвана от републиканския му наследник като трамплин за военна агресия. Жалко е, че за тези си хищнически действия Съединените щати, лидерът на световния капитализъм, използва територията и живота на други страни и народи с продажни управници.