Избира ли Грузия Русия?

Франтишек КАЛЕНДА

Три месеца преди най-важните парламентарни избори грузинската управляваща партия се оказа в ситуация на ескалираща конфронтация със Запада. Приемането на закона за чуждестранните агенти, който президентът Саломе Зурабишвили неуспешно се опита да блокира, беше придружено от брутално потушаване на масови граждански протести и доведе до фактическия отказ на Грузия от статута на кандидат за членство в Европейския съюз.
САЩ отложиха съвместните военни учения за неопределено време, а Северноатлантическият алианс също преразглежда отношението си към Грузия. В декларацията от юлската среща на върха на НАТО за първи път от 2008 г. не се споменава за присъединяване на Грузия към Алианса. За разлика от Украйна, на която, напротив, бе обещан „неотменим” път към членство.
Очевидно всичко това не принуди управляващата „Грузинска мечта“, която беше основана и всъщност се ръководи от милиардера Бидзина Иванишвили, да се откаже от поетия курс. Въпреки че по-голямата част от грузинците отдавна искат да се присъединят към ЕС и НАТО, правителството се доближава до Русия на Путин, която грузинското население нарича враг номер едно в анкетите.
Законопроектът, който определя организациите и медиите, които получават над 20% от финансирането си от чужбина, като „организации, представляващи интересите на чужди държави“, бе приет окончателно в края на май. Посланикът на ЕС в Грузия Павел Герчински реагира с думите, че „процесът на присъединяване на Грузия към ЕС е временно спрян“.
ЕС официално обяви „намаляване на нивото на политически контакти“ и замразяване на 30 милиона евро помощ, предназначена за укрепване на отбранителната способност на Грузия. Съединените щати отложиха съвместните военни учения, но и въведоха визови ограничения за членовете на грузинската управляваща партия и техните семейства.
„Всеки, който подкопава демократичните процеси или институции в Грузия, може да бъде счетен за недостоен за американска виза и може да му бъде забранено да влиза в Съединените щати. Ние се надяваме, че грузинското ръководство ще преразгледа приетото законодателство и ще предприеме стъпки за постигане на напредък по демократичния и евро-атлантически път на своята страна”, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.
“Грузинска мечта” играе обичайната си игра, която успешно следва от идването си на власт през 2012 г. Идеята за членство в ЕС е толкова популярна сред грузинците, че управляващата партия, за да оцелее, е принудена поне формално да се стреми към него. Но в действителност правителството предприема стъпки, които отдалечават Грузия от ЕС и Запада. Освен това то се опитва да убеди грузинското общество, че западната демокрация е техният основен враг.
Бившият премиер и основател на “Грузинска мечта” Иванишвили многократно е говорил за някаква „световна партия на войната“, отговорна за предизвикването на всички конфликти по света. Тази измислена сила, която според Иванишвили действа чрез европейската и американската бюрокрация, била отговорна за руско-грузинската война през 2008 г., а сега се опитва да въвлече страната във войната в Украйна.
Масовите протести срещу приемането на закона, очевидно най-големите след разпадането на Съветския съюз, не успяха да принудят партията да направи дори частични отстъпки. Сега неправителствените организации и президентът Зурабишвили се опитват да оспорят „руския“ закон за чуждестранните агенти в Конституционния съд. Основният акцент е върху опитите на опозиционните партии да преодолеят различията и да създадат единен фронт срещу “Грузинска мечта”.
Начело на тази инициатива е президентът Зурабишвили, която първоначално беше избрана с подкрепата на управляващата партия, но вече се застъпва за прозападното и демократично развитие на Грузия. В края на май президентът представи “Грузинска харта” - предложение за създаване на следизборно правителство от професионалисти, което с подкрепата на опозиционните партии ще отмени всички закони, блокиращи евро-атлантическия път на Грузия.
Хартата беше подкрепена от основната опозиционна сила „Единно национално движение“ и от малки сдружения. Успоредно с това се водят преговори за номиниране на общи опозиционни кандидати, които да се противопоставят на “Грузинска мечта”.