На фокус
3 март – и ден за размисъл
БСП остава ясен изразител на българския национален интерес в една сложна обстановка – и в Европа, и у нас. Риск е, ако бъде подчинена на хора, които ще променят последователната позиция на сегашното ръководство
/ брой: 44
„Дума” публикува мнението на сливенския социалист, публикувано в профила й в социалната мрежа
За първи път от най-новата ни история и по- точно от 1990 година, когато 3 март беше обявен за Национален празник от Петър Младенов, за първи път усещането ми е за липса на празнично настроение сред голяма част от българското общество.
И е логично да си зададем въпроса, въпреки отпадналите планове от отмяната на 3 март като национален празник, тази година 3 март национален празник ли ще бъде, такъв, който да ни обединява и да ни прави горди, че сме българи, живеещи в България или под тежестта на международните и вътрешни събития. Или се превръща по-скоро в ден за размисъл за бъдещето на България.
Ситуацията в света
Основната причина за непразничното, а по-скоро тревожно настроение сред огромна част от обществото ни е развитието на международната обстановка, а от там и вътрешно политическата ситуация в България. Международна обстановка, която се характеризира с разпадането на досегашния международен ред, като основните видими проявления са:
- Войната между Русия и Украйна и разделението на света на: демократични страни - подкрепящи Украйна, авторитарни - подкрепящи Русия и трети - неутрални;
- Войната между палестинци и Израел в Газа;
- Военните конфликти в Африка;
- Напрежението между Китай и Тайван;
- Напрежението между Сърбия и Косово;
- Събитията в Приднестровието и Молдова;
- Противоречията между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах;
- И много други конфликти, които се решават не с аргументи и преговори, а със силата на оръжията;
- Очакванията в предстоящите европейски избори евроскептиците да увеличат своето политическо представителство в европейските институции с лозунга за поставяне на националните интереси над общностните на ЕС и започване на процеси на дезинтеграция в ЕС.
Ситуацията в България
На фона на сложна международна обстановка, ситуацията в България, за съжаление, е меко казано тревожна и българското общество, навярно, се намира в период на разделение. Както беше през 90-те години на миналия век. Основните характеристики на сегашната ситуация са:
- Привърженици на досегашния модел на управление, доминиран от ГЕРБ и противници на този модел, борещи се за промяната му;
- Проевропейски и проруски настроения, предпочитания и виждания за развитие на България като страна, силно интегрирана към институциите на ЕС и НАТО или страна, отдалечаваща се от ЕС и доближаваща се до Русия;
- Неефективна и дори разпаднала се система за обществен ред и сигурност и съдебна система. Данни, че магистрати, най-вече от прокуратурата, са били в съдружие с организирани престъпни групи на Hотариуса, Пепи еврото и други;
- Липса на политически сили, които да обединят българското общество за ясно външнополитическа ориентация, за борба с корупцията, за създаване на ефективна съдебна система, за отстраняване на слабостите в образованието, здравеопазването, системите за национална сигурност. Заместването на този така нужен в момента политически субект със сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ, подкрепяни от ДПС – сглобка, която през последните месеци още повече ерозира всички държавни структури, защото в нея постоянно се борят съставните й части с цел да се надхитрят и желанието им всяка да омаломощи другата. Тази липса на ефективна държава изкара на показ най-грозните картини на родната ни действителност;
- Липса на независими, родолюбиви, политически независими, смели, авторитетни и влиятелни интелектуалци, общественици, творци, журналисти, които прозорливо, смело и далновидно да показват на обществото гърбиците му и възможните пътища за развитие. Които с гласа и авторитета си да ни обединяват и да показват най-добрия път за България и за нас, българите. Вместо заместването им от политически зависими политолози, социолози, журналисти и изкуствено създадени от партиите общественици;
- Апатия, обзела голяма част от обществото ни, която се изразява в недоверие към всички политически субекти, отказ от гласуване, превръщането в основна цел на всеки на личното и фамилно оцеляване, пренебрегване на обществения интерес. Основната цел на образованите млади българи да получат добро образование и да търсят реализация в други европейски страни, обезлюдяващи села и малки градове, ниска раждаемост, съчетана с висока смъртност, което ни прави най-бързо намаляващата нация в света.
3 март – и ден за размисъл
На фона на тази нерадостна международна и вътрешна ситуация, е естествено 3 март да се окаже и ден за размисъл.
Ден за размисъл на МЛАДИТЕ: Ще останат ли в България да градят кариера и семейства или ще емигрират?
Ден за размисъл на ЛИЧНОСТИТЕ, които ги боли за България: Какви са най-правилните добри решения за България и българите?
Ден за размисъл на ПОЛИТИЦИТЕ: Какви решения и позиции да вземат по силно наболелите проблеми на обществото ни и на българската държавност?
За да си отговорим на въпросите :
- В демократична или авторитарна държава искаме да живеем?
- Корумпирана или правова държава искаме да градим?
- В държава с работещи обществени системи ли искаме да живеем или в сегашната разпадаща се държава, в която е лична отговорност на всеки да оцелява - в образованието, здравеопазването, правовия ред, доходите?
- В държава, силно интегрирана към институциите на ЕС, в които виждаме гаранции за просперитета и националната си сигурност? Или в независима силна национална държава, част от ЕС, която обаче се грижи за националната идентичност и за националната си сигурност самостоятелно?
Какво да си пожелаем?
Най-естественото е в дните около нашия национален празник, посветен на възкръсването на българската държава след пет века робство, да имаме национални надежди, желания и мечти. Отчитайки сложната международна обстановка, разпадащия се международен досегашен ред, раждането на многополюсен свят, доминиран от международни и регионални хегемони, състоянието на националната ни сигурност и отбранителни способности, разбирайки огромните опасности, пред които е поставена България, считам, че най-голямата ни мечта, която трябва да е отговорност на всички ни и най-вече на политиците ни - е да започнат да създават не разделения, а обединяване на нас, българите, в името на бъдещето и оцеляването ни в този сложен, променящ се и опасен свят около нас.
Може да се перифразират думите на цар Борис „Винаги с Германия, никога против Русия” с извода: „Винаги с ЕС, никога против Русия“.
Изхождайки от славянските ни корени, освобождението ни от Русия, досегашната ни история, исторически отношенията на европейските страни с Русия, това е един девиз много подходящ за нас, българите, който може да не обедини и съхрани: дългосрочно и постоянно да работим за това да сме мост между европейските страни и Русия. Особено, когато след време Русия се демократизира и сегашният авторитарен режим еволюционно или революционно се замени с демократично управление.
Ако мотото „Винаги с ЕС, никога против Русия “ е спасителното и дългосрочно най-правилното за България, лесно може да се направи извода в сегашната политическа обстановка, че за доброто бъдеще на България не са полезни нито русофобските партии и настроения като ПП-ДБ, нито пропутинските партии като „Възраждане”.
Българският национален интерес, ако се заключава в сентенцията „Винаги с ЕС, никога против Русия“, най-силен изразител на това виждане и тази позиция на външно политическа развитие на България е БСП. И то БСП, представлявано от сегашното й ръководство, което се надявам да се запази и за в бъдеще, за да бъде продължена досегашното виждане на партията за външно политическата ориентация на България – в ЕС, но не против Русия. В интерес на всички българи е ръководството на БСП да не бъде овладяно от „Левицата” и от президентското лоби, за да не се превърне БСП в путинофилска партия и да може БСП да бъде най-близко до българския национален интерес.