Политическата нестабилност влияе негативно на демографията

Един от основните фактори, който влияе негативно на демографските процеси в България, е политическата нестабилност. Липсата на политическата стабилност и предвидимост изключително силно се отразява върху нагласите на населението. А от 3 години сме в такава ситуация и сега отиваме на седмите поредни предсрочни парламентарни избори. Това каза председателят на СИНПИ д-р Калоян Паргов по време на кръгла маса, организирана от Комисията по демографска политика, децата и семейството на Народното събрание. Експертите от Стратегическия институт за национални политики и идеи направиха конкретни предложения, свързани с преодоляване на демографската криза.
По думите му за решаването на демографските проблеми на България е нужен национален консенсус. „Това е тема, по която не бива да се спори, да се използва политически и да се спекулира. По този проблем трябва да има един устойчив, дългосрочен ангажимент на всички политически сили, независимо дали са вътре или извън Народното събрание“, смята Паргов.
Според проф. Стоян Проданов без целенасочена регионална политика ще продължим да виждаме все по-нарастващи зони на демографска пустиня. „От 20-25 години Северна България уверено върви към това да стане една цяла демографска пустиня“, каза той.
Юрий Асланов посочи, че трябва всеки нормативен акт да се придружава и от оценка за въздействие върху демографските процеси. „Нека да започнем да възпитаваме администрацията в това, че едно от изискванията за нейното качество е въздействието върху демографските процеси на етапа на проектирането и планирането на решения“, изтъкна той.
Асланов акцентира и върху необходимостта от насърчителни мерки за преодоляване на регионалните дисбаланси, които да залегнат в годишните бюджети на държавата. „Смея да твърдя, че прегледът на всички ежегодни закони за бюджета на практика насърчават развитието на няколко по-големи града в България за сметка на останалите“, каза Асланов.
Даниела Везиева изтъкна, че трябва план за развитие, който да включва не само социалната политика, а всички сфери на икономическия и на обществения живот, защото демографията на практика включва всички сектори.
„Ние от СИНПИ сме готови да работим по този план и да внесем конкретни продължения, които да не останат само на масата като поредния стратегически документ, а да бъдат работещи документи“, заяви бившият министър на икономиката.
Тя направи и две конкретни предложения. Предвид че 209 населени места са с нулево население, време е за ново административно разпределение, което да не включва толкова много области, а по-скоро 6-7 или 10 региона.
“Време е през бюджета и през макроикономическата рамка в следващите 3 години да заложим втория етап на децентрализация и възможността на всяка една община да създава условия за живот, да създава инфраструктура, да създава социална среда и културна среда“, каза Везиева.
Психологът Христо Монов припомни, че от 5 години България няма Стратегия за закрила на детето. „Ако ние нямаме политики за децата, каква демографска политика ще имаме?“, попита риторично той.
Проф. Ваня Добрева и проф. Боряна Бужашка се спряха на проблемите по отношение на българската диаспора в чужбина. “Липсва нормативен акт, който да се отнася и да показва държавна политика и отношение към съвременната диаспора, т.е. най-новата диаспора, която е формирана след 1989 г. и е резултат на миграцията“, изтъкна Добрева.
Тя посочи като проблем и понижаването на статута на Агенцията за българите в чужбина – от държавна в изпълнителна. Също така проф. Добрева и проф. Бужашка обясниха, че трябва промяна в Закона за висшето образование, за да се улесни кандидатстването на представители на българските общности в български висши училища.
Според адвокат Мариела Павлова изключително важен момент е формирането на правилна нагласа в следващите поколения, тъй като вече се наблюдава дефицит по отношение на национална принадлежност и идентичност.
„Изключително важно е да запазим българските традиции, българския генотип и християнското семейство“, заяви Павлова.
Според проф. арх. Иван Данов липсата на планиране на развитието на територията е проблем на нашата страна и той се отразява и на демографията, и обратно – демографията се отразява върху него. „Големите държави, големите икономите, като започнем със САЩ на първо място, Азиатският регион, Западна Европа, се занимават много сериозно с планиране на територията и планиране на регионите си. Имат институти, които се занимават с това“, обясни Данов и допълни, че у нас Националният център за териториално развитие е „оставен на доизживяване“.
Бившият министър на инвестиционното проектиране счита, че има несъвършено българско законодателство и даде примери със Закона за обществените поръчки в строителството и Закона за устройство на територията.
„Ако не искаме страната ни да се обезлюди, трябва да се вземат мерки и за да имаме демографски растеж, те трябва да бъдат икономични. Хората трябва да виждат перспектива на мястото, в което живеят, да могат да обичат страната, в която живеят, защото това е много важно“, убеден е проф. Данов.