Дипломация
Връзката ни с Русия, която никой не може да отнеме
Навършиха се 145 години от създаването на дипломатически отношения между двете страни
/ брой: 134
Тази година се навършват 145 години от създаването на дипломатически отношения между Русия и България. За начало на тези отношения се смята датата 7 юли 1879 г. В историческите архиви няма формален акт за установяването на дипломатическите отношения след Руско-турската война от 1877-1878 г. Тези връзки обаче имат дълбоки корени още в Средновековието, но се развиват активно едва след Освобождението на България от османско робство, където Русия изиграва ключова роля в Освобождението ни.
През следващите десетилетия отношенията преминават през динамични промени – от остра криза в края на XIX век, през сближаване в първите години на XX век, до прекъсване на отношенията през Първата световна война и Междувоенния период до възстановяването им през 1934 г.
Важен момент в нашите двустранни отношения през този период е провеждането на Соболевата акция през 1940 година в подкрепа на предложения от Съветския съюз на България
Пакт за приятелство и взаимна помощ
Наречена е на името на специалния пратеник - съветския дипломат, помощник-комисар на външните работи Аркадий Соболев. Предложенията направени от Соболев в София са за договор за взаимна помощ.
Съветската страна обещава запазване на независимостта и политическия режим в страната и съдействие за защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което България трябва да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна. Точка 12 от предложението на СССР твърди, че ако се сключи пактът за взаимопомощ, отпадат възраженията против присъединяването на България към Тристранния пакт, както и че СССР също вероятно ще се присъедини към него. СССР се задължава да окаже всякаква помощ на България, в случай че бъде застрашена от трета държава. Наред с това се подчертава готовността на съветското правителство да подпомогне българската икономика с необходимите суровини и средства. От своя страна България трябва да окаже помощ на СССР в случай на заплаха на черноморското му крайбрежие.
Тогавашната власт се опитва да скрие съветското предложение,
но само след няколко дни целият народ говори за него. В Соболевата акция спонтанно, с голям ентусиазъм вземат участие хора на различна възраст, хора с различни политически убеждения. Всички те са вярвали в искреността на направените предложения. Към Народното събрание са отправени хиляди резолюции и изложения, които въпреки полицейските заплахи, са подписани от 340 000 души. Това е една истинска всенародна акция, в която участват всички честни българи, всички патриоти. Няма друга такава акция в нашата страна, при която комунисти, земеделци, социалдемократи, хиляди обикновени хора се захващат с любов, жар и всеотдайност да участват. Пред Министерството на външните работи се провежда многохилядна манифестация, на която се издигат лозунги в подкрепа на пакта. Тук ще вплета един спомен от моя дядо - в продължение само на три дни той обикаля три квартала на София и събира 1500 подписа.
Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. По време на кампанията поета Никола Вапцаров пише едно от най-известните си стихотворения – „Селска хроника“:
"Та казвам аз,
понеже няма олио
и хлябът е от мъката по-чер,
един е лозунга:
"Терора долу!
"Съюз със СССР!".
Въпреки благоприятните условия, предложени в договора, правителството отказва да го подпише, изпитвайки недоверие към съветските уверения за запазване на политическия режим в страната. Така, на 28 ноември 1940 г. на съветския посланик в София Александър Лавришчев е връчен официален отказ. Българското правителство се опитва да запази в тайна отказа на предложението, но комунистическата партия и антифашистките сили са информирани и му дават гласност. Постигнатият резултат от кампанията за сключване на българо-съветски договор е внушителен и надминава всички очаквания на организаторите, като са събрани милион и половина подписа в подкрепа на предложението. Според някои историци Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция.
По това време посланикът на Великобритания в София, след разговори в Анкара съобщава на българското външно министерство, че Турция е готова да се намеси с армията си, ако някоя чужда сила се настани на Балканите. Според други обаче, заплахата от болшевизация на страната принуждават правителството в София да подпише Тристранния пакт на 1 март 1941 г. при следните условия:
- да се отложи присъединяването на България към Тристранния пакт до навлизането в страната на германски войски;
- да се направи необходимото за успокояване на съседите на България;
- да се потвърди писмено, че България ще получи Тракия.
- Германия да не иска пряко българско участие във войната
Тристранният пакт загуби Втората световна война и доведе страната ни до втора национална катастрофа. България е принудена да плаща репарации на своите съседи, но благодарение на антифашистката съпротива у нас и участието ни в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция тя запази своята териториална цялост. Съветските войски са посрещнати не като окупатори, а като освободители. А не след дълго на 24 юни 1945 г. генерал Владимир Стойчев крачи рамо до рамо със съветските войни на Парада на победата в Москва.
След 9.09.1944 г. дипломатическите отношения между България и Русия
поемат по нов път на развитие,
въз основа на който се развиха и задълбочиха икономическите и културни взаимоотношения. За 45 години България от изостанала селскостопанска държава се превърна във високо индустриална, в която успешно намериха място ядрената енергетика, химическата, фармацефтичната, хартиената, военната, хранителната, електронната промишлености, роботика, машиностроението, металургията. С помощта на СССР и съветски специалисти, които работят най-безкористно у нас бяха построени редица заводи в различни области на промишлеността, построена беше и Първата атомна електроцентрала в Козлодуй. България стана 6-ата държава в света, която благодарение на Русия, изпрати космонавт в космоса. Тези добри взаимоотношения от своя страна доведоха до повишаването на жизнения стандарт на българите. През този период беше засилен и културният обмен между двете страни. Само искам да спомена заслугите в това отношение на Общонародния комитет за българо-съветска дружба и на Цола Драгойчева, ген. Захари Захариев и Начо Папазов, допринесли с богатата си и разностранна дейност за това.
Българските антифашисти през всички години
тачат паметта и поддържат сътрудничеството
с руската страна чрез посолството на Руската федерация в България и всички български и руски организации за популяризирането на руската култура. По инициатива на БАС и фондация Устойчиво развитие за България от 1998 г. се провеждат ежегодно песенните фестивали "Сребърни чучулиги", посветен на патриотичната и антифашистка песен и фестивала "Альоша" посветен на руската фронтова песен. През фестивалните дни през сцената минават стотици индивидуални изпълнители и хорови състави от цялата страна.
Независимо от превратностите на времето, както и влиянието на външно-политическите фактори, по-голямата част от българския народ винаги е приемал връзките ни с Русия като нещо естествено, като даденост, не само защото сме славянски народи и имаме общи корени, но защото, според нас, ние имаме и общо бъдеще, което никой не може да ни го отнеме!