Нито една повече! Никога повече!

Таня Глухчева

Миналата седмица цяла България се надигна в знак на възмущение срещу нарязаното 18-годишно момиче от Стара Загора. Въпреки че веднага се намериха хора, които да опорочат протестите, държейки плакати от рода на "Искаме Истанбулската конвенция", повечето недоволни бяха излезли по улиците и площадите от чисто морална гледна точка. 

В София направи силно впечатление фактът, че масовата демонстрация беше в близост до православен храм, а малко по-надолу се намират католическа черква, джамия и синагога. От тези четири места не се чу ни звук ни стон. Сякаш Исус, Аллах и Йехова са отишли някъде за лятната си почивка, може дори на гости на Буда - но далеч от тук. А Темида продължава да стои със завързани очи, вероятно вече е и със запушени уши, защото не чува народния гняв.

Истината е, че в исторически план Църквата, независимо коя, винаги е "подкрепяла" насилието над жените, прикривайки го с обяснението, че "не може да се меси в семейни дела". По-консервативните общества все още не могат да разберат, че вече живеем в XXI в. и няма как да одобряваме порядки от минали епохи. Следователно, проблемът не е в липсата на закони или в това, че трябва да се приеме една или друга конвенция - резултатът ще е един и същ, ако не се промени манталитетът, възпитанието и някои неща да си останат в миналото. Най-важното е жените да преодолеят страха си и да се изправят срещу насилника си.

Всяка държава има закони, но това не означава, че жените там са напълно защитени. Ще дадем пример с няколко страни от различни континенти. В приятелски разговори с мъже, изповядващи исляма например, са ми казвали, че "Възхищавам се на образовани, независими жени, които работят, говорят няколко езика и пътуват. Но... съпругата ми е неграмотна, не й трябва да чете и да пише, защото трябва да гледа децата вкъщи." 

Кой определя кой може или не да учи? 

В кои държави насилието е всекидневие и къде не е?

Мексико

Най-известен с опасността си за жените град в страната е Хуарес. Ежедневно изчезват девойки, повечето никога не биват откривани или в "най-добрия" случай биват намирани телата им. Лошото в случая е, че полицията, съдиите, дори някои управляващи са замесени в схемата и каквито и закони да се предложат или приемат, трудно могат да бъдат приложени.

Камбоджа

Тук съществува "Чбаб срей" или "Кодекс за поведението на момичетата". Той съществува от миналото и до се е изучавал в училище допреди няколко години. Според него едно момиче не трябва да говори или да се смее на висок глас, да не противоречи на мъжа си и, ако има проблем в дома, то винаги е по нейна вина. Ако съпругът й я бие, тя няма право да се оплаче, нито дори да разкаже на майка си или приятелка, "защото семейните проблеми не би да се изнасят от къщата". Затова не бива да се учудваме, че по официални данни в страната, всяка пета жена поне веднъж в живота си е била обект на физическо насилие, но в съда това не се счита за престъпление. 

През 2020 г. пък е бил предложен проектозакон, забраняващ на жените да се обличат с къси рокли, поли или панталонки, за да не "предизвикват" мъжете. Различни известни жени се опитват по социалните мрежи да вразумят сънародниците си, но засега - без особен успех. 

Бразилия

Най-голямата южноамериканска страна винаги се свързва с пищните карнавали и оскъдно облечените танцьорки. Оказва се, че момчетата от малки са възпитавани, че всичко им е позволено и макар да свалят звезди на приятелките си, когато искат, също толкова често си позволяват да ги бият. През последните години феминистки движения стават все по-силни, особено след случая на млада жена, която се осмелила да подаде оплакване в полицията заради системния тормоз от страна на годеника й. Той бил арестуван за 24 часа, но след като излязъл от затвора, за да отмъсти за накърнената си чест се опитал да я застреля. Тя не умряла, но останала инвалид до края на живота си. Като на повечето места, и тук - Църквата мълчи.

8 март е Ден на жената, но не се възприема толкова като празник, колкото като ден за протест срещу насилието над нежния пол.

Шри Ланка

Според конституцията на страната мъжете и жените имат еднакви права. Поради мултиетническото и мултирелигиозното си население има различни нрави. 

"При мюсюлманите в страната има строги правила по отношение на облеклото и при тях се забелязва по-голямата рола на мъжа в семейството", заяви пред ДУМА журналистката Наводя Джаявикрама. "Правителството в момента прави всичко възможно да замени техните закони с тези на страната. Така жените ще имат достъп до образование и различни професии. Няма да има кой да определя възрастта за женене. Въпреки всичко веднъж на две години се появява новина, че жена е убита от мъжа си. Но днес има много феминистки организации, които учат жените да отстояват правата си. Тази тема е много обширна и често обсъждана в обществото ни", завършва Джаявикрама.

Бангладеш

Много малко знаем за тази азиатска страна. "През последните 20 години държавата се радва на огромен прогрес", споделя за ДУМА журналисткта Моушуми Ислам. Оказва се, че там също има правила за поведение на жената, понякога става обект на насилие от страна на съпруга си, но според местните закони, ако се оплаче, съдът ще накаже мъжа. "Днес жените се чувстват защитени, радват се на повече права. Голяма част са образовани, а това много помага", допълва събеседничката ни. "Бангладеш има строги закони, които защитават жените и децата от домашно и сексуално насилие, но всичките закони са наши", заключава тя.

САЩ

От 90-те години насам, Щатите се самопредлагат за добър пример във всяко едно отношение. Но едно от нещата, които не могат да скрият е голямото насилие, което цари там. Полицията познава много случаи на бити или убити от половинките си жени, но не са малко случаите, когато насилникът е на свобода, защото "не са събрани достатъчно доказателства", въпреки свидетелски показания или "подсъдимият страда от психично разстройство". 

Понякога някои дела се проточват с години като случая с млад мъж, който убил няколко човека, но впоследствие си прави операция за смяна на пола и днес съдиите са изправени пред следния прецедент: "Могат ли да го/я осъдят, след като престъплението е извършено от мъж, а пред тях сега стои по лични документи и нова външност жена?"

Аржентина

Родината на движението "Нито една по-малко", основано през 2015 г. Появява се по време на четвъртата вълна на феминизма в Латинска Америка. Причина за възникването му са високите нива на убийства на жени на целия континент (от 25-те държави с най-голямо насилие над жени, 14 се намират в Латинска Америка) - най-малко по 12 жени на ден. По време на локдауна заради пандемията от КОВИД-19, в Аржентина само за една седмица бяха намерили смъртта си 10 съпруги.

Китай

Поднебесната империя е една от най-сигурните държави в света. Какво е положението на жените там? Оказва се, че през последните две десетилетия феминизмът е все по-предпочитан. В повечето случаи представителките на нежния пол предпочитат да правят кариера, отколкото да имат сериозна връзка. Това от една страна обяснява защо процентът на насилие над жените е нисък - 10.3%. От друга, правителството прави всичко възможно да подобри качеството на живот и гласува строги закони. Така, например преди 10 години по официални данни насилието в страната е било около 24%.

Какво е положението с правата на жените у нас?

Кому е нужна тази Истанбулска конвенция?

От многобройните примери с други държави става ясно, че във всяка една държава има закони, различни граждански организации, но ако самото общество няма ясно съзнание, тяхното съществуване е безсмислено. Затова възниква въпроса - "За какво, по дяволите, ни е тази Истанбулска конвенция?!" Българите не се славим като народ, който спазва правилата. Ако някой реши да набие или убие приятелката си - нищо няма да го спре. На фона на повечето жени по света, българките имаме много права и то от десетилетия. Благодарение на феминизма нашите майки и баби са имали/имат добри професии, много наши съвременнички не се притесняват да бъдат самотни майки или да подадат молба за развод. Въпреки че винаги го е имал моментът с "Какво ще кажат хората?", до неотдавна сякаш този комплекс беше до голяма степен преодолян. Едва през последните години се наблюдава известно "връщане назад". Вероятно под влияние на Западния модел все повече момичета мечтаят за охолен живот, който да постигнат не благодарение на образование и кариера, а по по-лесен начин. Идеята за "силна и независима жена" се приема за нещо старомодно. 

Една от тезите на крайнодесните популистки партии в Западна Европа е, че феминизмът е виновен за ниската раждаемост, за малкия брой сключени бракове, за големия процент разводи и всячески се опитват да го заклеймят. Неслучайно една от характеристиките на тези формации е "антифеминистическа". Защо? За да бъде прокарана Истанбулската конвенция. И жените, които не умеят сами да се защитават или отстояват правата си, се опират на нея като спасение. А не разбират, че тя няма да им предостави такова.

У нас има толкова много жени, които са били обект на насилие. Някои вероятно никога няма да си го признаят, от срам или, защото вече са го преодолели. За щастие някои са се научили, че при първата проява на неуважение трябва да станат и да си тръгнат. Това, трябва да бъде възпитавано у всички. "Жена, която цени себе си, никога няма да търпи грубо отношение", пише във Фейсбук наша сънародничка с инициали Е.К. "Познаване на бойни изкуства също не е излишно, за срещи с по-агресивни мъже", добавя тя.

Барбиленд - измислената страна, където жени управляват

Нашумелият филм всъщност отразява действителността

По кината в момента по цял свят се върти лентата за "Барби" - куклата с манекенски размери, идол на милиони момичета по цял свят вече няколко десетилетия. Да не се подлъгваме по заглавието - филмът изобщо не е предназначен за малки деца.

Макар някои критици да го определят за "много добър", защото показва как Барби си е самодостатъчна и не й е необходим никакъв Кен, за да успее "в живота", вдействителност замисълът е съвсем друг. Създателите на продукта ни показват, че само във въображаемия свят, наречен Барбиленд, жените могат да правят, каквото си искат. Докато в другия, в нашия - една жена трябва да се бори, за да се докаже. Но всичко зависи от нея, от силния й дух, амбиция и желание за успех. Независимо от закони, конвенции и прочие, всичко е в ръцете и възпитанието ни. Независимо от социално положение, цвят на кожата, държава, континент. Колкото по-скоро повече хора разберат това и обърнат внимание на начина, по който отглеждат децата си, толкова по-скоро ще се стигне до желанието на протестиращите по цял свят, а именно - "Нито една убита повече. Никога повече!"