Ни брашно, ни трици
/ брой: 243
Високото пеене от селата Долен и Сатовча бе включено от ЮНЕСКО в световното нематериално наследство завчера вечерта след обосновка от етнолозите ни от БАН. Страхотно, както се казва. Сред световните върхове на традициите, признати от ЮНЕСКО, са още Бистришките баби, нестинарството, традицията на чипровското килимарство, Сурва в Пернишко, мартениците.
В световното материално културно-историческо наследство пък сме признати с Боянската църква, Ивановските скални църкви, тракийските гробници при Казанлък и Свещари, Мадарския конник, стария Несебър, Рилския манастир.
С Националния парк "Пирин" и природния резерват "Сребърна" пък сме включени в световното природно наследство. Като признание за богатото ни присъствие сред световните в края на ноември т.г. България бе избрана за член на най-престижния орган на организцацията - Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, в който присъстват само още 21 държави.
С тези дадености и с качествения труд на учените ни България може да е сред най-атрактивните туристически дестинации в света. Ала какво правим ние сега?
Ами, правителствата на ГЕРБ сведоха парите за културата изобщо до 0,5% от БВП - срам! Световното ни нематериално наследство бедства без средства, да не говорим до какво дередже са докарани читалищата ни, с чието присъствие в историята ни също заслужено можем да се гордеем. Те съществуват само заради ината на работещите в тях днешни възрожденци.
За безобразното и престъпно изсичане на горите в Пирин, продавани навън от безмерна алчност под спящото прокурорско око, може да се изпишат стотици страници. Да не говорим за 40 000 културно-исторически обекта, които се крепят на ината пък на археолозите ни - ония, дето според Б.Б. трябва "да си приберат керемидите и да се махат", та да не пречат на краденето от магистралите. Смешно малко са туроператорите ни, които имат комплексни дестинации за културен туризъм, а някои екскурзоводи бъркат Севт с Цезар...
С една дума - история газим, а се затриваме сега, вместо да печелим от това, което сме. Дали има кой да чуе настояването на ексминистър Велислав Минеков всяка година опърпаният ни бюджет за култура да расте с по 0,2%? Иначе си оставаме евтини на брашното, скъпи на триците. Докато се свършим.