Няколко думи
Код "Пожар"
/ брой: 133
България гори. И в преносния, и в буквалния смисъл. И докато за политическия пожар приказките все още минават (да видим докога), то за огъня, който изпепелява хиляди декари, са нужни действия.
Свиленград, Ивайловград и Тополовград са в бедствено положение. Сакар е в пламъци. Пловдивско гори. Пожари и дим има около магистрала "Хемус", край Варна, Хисаря...
Над 200 пожара са потушили огнеборците за последното денонощие. Предизвикани сигурно и от човешката небрежност, нехайство, немарливост, безхаберие.
Стотици пожарникари, военни и доброволци се борят с огнените стихии. Имат ли екипировка, имат ли техника? Къде са хеликоптерите? Стигат ли им? Помощ само отвътре ли иде или и някой отвън ще се притече?
Все въпроси, чиито отговори ще научаваме после, когато преминат изпитанията.
А така ли трябва да бъде? Къде е превенцията? Самите ние достатъчно ли сме отговорни? Явно не сме, след като димът край "Хемус" е причинен от... горене на кабели.
На фона на горящите къщи и автомобили, министърът на вътрешните работи "успокоява", че няма застрашени населени места и бедстващи граждани. Само това липсваше!
Пожари винаги е имало и ще има. И в преносния, и в буквалния смисъл.
Само че защо днес, за разлика отпреди години, ни липсва усещането за държавата, която знае и може да се справи с всяка трудност.
Сега усещането е за безвремие.