Имена
Художникът на българския дух
Монументалните картини на твореца проф. Дончо Вълчев остават връх в родната живопис
/ брой: 96
На 25 май класикът на българската живопис проф. Дончо Вълчев трябваше да навърши 92 години. Не достигна тази възраст, защото си отиде от този свят преди 20 години.
Той завършва живопис в Художествената академия в София през 1958 г. при проф. Ненко Балкански. От 1961 г. участва във всички общи художествени изложби у нас, също и в чужбина - в републиките на бившия СССР, Унгария, Румъния, Полша, Япония, САЩ, Алжир. Носител е на орден "Кирил и Методий", има и много други награди. През 1968 г. специализира в Италия и Франция след спечелен национален конкурс. С първата си самостоятелна изложба през 1971 г.
той внася нов колорит
в тогавашната българска живопис. От 1989 г. е професор по живопис във ВИИИ "Николай Павлович".
Тази справка обаче не казва нищо за един емблематичен момент от биографията му. Роден през 1932 г. в бедно семейство от карнобатското село Драгово, той пристига в София без пари и е принуден да спи под един люляк в двора на Академията, за да дочака приемните изпити.
Творчеството му включва монументално исторически платна, фигуративни композиции, множество портрети, пейзажи и натюрморти в реалистичен стил.
Голямото му платно "Диспутът на св. Константин Кирил философ пред папа Адриан ІІ, 869 г." е завършено през 1974 г. след 4-годишна работа. Впрочем, преди да завърши картината, художникът е в първата от делегациите, посетила папата за 24 май. От 1975 г. и досега творбата е изложена в читалня номер 5 в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Известно е, че след диспута в Рим папа Адриан II признава българския език за равнопоставен на гръцкия и латинския. Дончо Вълчев представя двамата братя със сдържана озареност и духовно превъзходство. Самият папа е в гръб, който обаче издава състоянието му. Напрегнатата поза на тялото му в трона подсказва, че в него се бори и отстъпва сковаващата догма пред ясното и добре защитено изложение на опонентите му. Около него няколкото фигури от папското обкръжение излъчват непримиримост и готовност да скочат срещу тезата на гостите - с израженията на лицата, извивките на телата, положенията на ръцете, държащи "правилните" свети писания. Монахът най-вдясно на картината е автопортрет на художника.
Другата монументална творба
на Дончо Вълчев - "И нека тази земя се нарича България, 681 г.", е правена във връзка с 1300-годишнината на България. Размерите й също са големи - 3,40 на 2,60 метра. Композицията представя хан Аспарух, който провъзгласява държавата, вдигнал високо копието с конската опашка. Пред него византийците поднасят данъци и дарове, а на заден план е българската конница. Рисунъкът е по-експресивен, мазката на четката - по-свободна, живописта - по-модерна. Съдбата обаче на това монументално платно е тъжна. След като е била показана на тогавашна обща изложба, творбата загадъчно изчезва, за да бъде открита случайно след 20 години от почитатели на професора. Сега се съхранява на руло (което я уврежда) от сина на художника, в очакване благоволението на управляващите да я откупят и изложат.
В останалото си кавалетно творчество Дончо Вълчев е лиричен, сантиментален, леко натъжен или уязвим. Картините му се обагрят с нови цветове, които стоят органично с цялостната композиция. Рисунъкът е по-условен и ненатрапчив - минувачите или посетителите на уличните кафенета от френския му период само са загатнати и са като стилизирани фигурки, гледани през дъждовен прозорец. В тези платна има романтика и нещо от детското светоусещане, без да са наивистични. От женските портрети се вижда, че художникът е уловил естетическия типаж на българката - проста, ненатрапчива и сякаш свенлива хубост. И не крие влюбеността си в този типаж.
В серия автопортрети или негови портрети от колеги виждаме трети Дончо Вълчев - разбира се, пак артистичен, но и леко философски меланхоличен, затворен, който не обича показността и не парадира със своето "аз".
Българската публика очаква една голяма ретроспективна изложба на художника, придружена със сериозна публикация (каквато все още няма) и каталог.