Неделник
Срещи
Доц. Дарияна Куманова: Сцената ми помогна да намеря себе си
В България има много талантливи артисти, трябва само да им се покаже правилният път, убедена е световноизвестната музикантка и изпълнителка
/ брой: 49
Интервю на Альона НЕЙКОВА
- ДАРИЯНА КУМАНОВА е една от най-влиятелните жени в артистичния живот на Италия. Вече над две десетилетия българката е фактор на международната музикална сцена. От 2011 г. е доцент в Академията на Санремо. Управлява собствено музикално училище в Милано, което е школа за част от бъдещите звезди за световноизвестния фестивал и е предпочитано място за срещи на популярни европейски изпълнители, продуценти и журналисти. Удостоена е с много престижни чуждестранни награди. Получава най-голямото лично и професионално отличие за една дама - "Жена на годината" в Италия, в категорията "Изкуство". Носителка е и на "Златен лъв" от фестивала във Венеция за професионални успехи в областта на музиката и културата.
- За вас казват, че сте една от най-добрите музикални педагози. Как реагирате на подобни думи, госпожо Куманова?
- Обичам безкрайно много работата си и това ми помага да се посветя на всеки артист, с когото работя, без да изпитвам умора или тежест. Но също така мисля, че имам да уча още много, и не спирам да го правя.
- Какво ви подтикна да направите първия си мастър клас в България? Очаквате ли да откриете у нас такива таланти, които да продължат (като вас) да прославят страната ни и в чужбина?
- Идеята за този мастър клас е на Академия "Живей елегантно", както и цялата организация, за което много благодаря. В България има много талантливи артисти. Трябва само да им се покаже правилният път. Надявам се много артисти да последват успеха на нашата Никол Паласчева.
- Радвам се, че я споменахте. В България също й стискахме палци и следихме със затаен дъх пробива й. Има ли нещо, което според вас не й достигна, за да се придвижи още по-далеч в италианския X Factor? Какъв е шансът друг български талант да повтори или дори да задмине успеха й?
- Никол беше перфектна и притежаваше всички необходими качества да влезе в тройката. В едно шоу за таланти има механизми, предвидими за нас, професионалистите, които работим от години в тази система, и напълно непредвидими за публиката. Знаех, че Никол ще излезе поради една единствена причина: нямаха артист, с когото нашето момиче да направи дует на полуфиналите. Бяха говорили с французите Анжел и Клара Лучани, но седмица преди последния концерт на живо на Никол тяхната агенция отказа участието им, поради други ангажименти, и по този начин обрече младата българска изпълнителка. Все пак в тези телевизионни предавания най-важно е шоуто. За съжаление, самият артист и неговото бъдеще не са на първо място. Но Никол, независимо че не влезе в първите три места, подписа договор със "Сони" Италия и е артист от техния кастинг. Мога с ръка на сърцето да кажа, че държат много на нея и в момента инвестират сериозно.
- Вие самата постигнахте много, станахте дори четвъртата жена диригент в историята на фестивала "Санремо". Какво ви коства този успех? Лесен ли бе пътят от Велико Търново до една от най-престижните сцени в Италия?
- За това мога да напиша цяла книга и няма да ми стигне мястото (усмихва се). Пътят е труден, стръмен и пълен с препятствия. Мислела съм си, че днес не бих могла да се въоръжа с тази сила, която съм имала преди години. Не ме е било страх да рискувам никога. Борила съм се с предразсъдъци, завист и човешка глупост, без да ми мигне окото и с високо вдигната глава.
- Вече над четвърт век работите в Милано. Долче вита ли е за вас животът извън границите на родината?
- Ла долче вита е митът за Италия. Жителите на Ботуша имат една прекрасна поговорка за това - "Не всичко, което блести, е злато". Обичам много Италия и винаги съм била щастлива тук. Но днес е много тъжно това, което се случва с тази прекрасна държава. Липсва напълно демокрацията, живеем в една тотална диктатура, в която хората нямат право на избор за собственото си здраве. Нямат право на основната точка, застъпена в италианската Конституция - правото на работа. Наистина, тъжни и ужасяващи са действията на това правителство...
- Кое е най-необичайното място, където е звучал гласът ви?
- Писах и учих песента, с която получих номинацията за "Давид на Донатело"(италианския "Оскар"), затворена в колата в гаража, защото ми дойде музата в 3 през нощта. И това беше единственото място, където можех да крещя на воля (усмихва се).
- Какво запазихте в паметта и сърцето си от времето, когато бяхте част от дамското дуо "Модел 22"?
- Елеонора... Тя е най-невероятният човек, когото съм срещала в живота си. Обичам я много, много... И ми е безкрайно мъчно, че не можах да я видя, преди да си отиде. От нея научих наистина много. Научих се да не се страхувам да бъда себе си и да казвам това, което мисля. Елеонора ме научи да танцувам добре. Помагаше ми дори в най-трудните моменти в нейния живот. И е била до мен, мислейки за моите проблеми, които бяха нищожни, в сравнение с преживяваното от нея. Сънувам я и си говоря с нея в моите сънища. Обичам я. "Заслужава Бог да й даде най-добрата стая с най-добрата гледка." Този израз го вземам на заем от песента на мой ученик.
- Защо навремето решихте да предоставите дома си в "Бояна" за снимките на част от сцените на прочутия сериал "Под прикритие"?
- Това решение бе взето заедно с моя съпруг. Може би бяхме любопитни да видим какво се случва на една снимачна филмова площадка. Също така сме приятели от студентските години с Димитър Митовски.
- Синовете ви имат ли афинитет към музиката?
- Теодор (големият) свиреше на китара, но повече му харесваше киното. Когато го питах какъв иска да стане като голям, винаги отговаряше: "Директор!" (усмихва се) И сега е директор в една от фирмите на баща си.
Александер (малкият) е по-артистичен. Свири на пиано, пее, но не иска да става певец. Той също е запален по киното. Иска да учи режисура и актьорско майсторство. Но учи и много езици - всъщност и двамата. Теодор говори перфектно български, италиански, английски и испански. Алекс - български, италиански, английски, учи испански, китайски и японски.
- Как ви понесе пандемията от КОВИД-19? Може ли подобна ситуация на криза да вдъхновява за нови проекти или действа обезкуражаващо?
- Най-тежкия локдаун го изживях в нашия дом в Монца. Беше наистина трудно и имах чувството, че времето е спряло. Работихме онлайн. Може би това беше време за размисъл и равносметка.
- Какво смятате за ваше най-голямо постижение?
- Като малка следях много фестивала "Санремо", който даваха по Канал 1. Винаги съм мечтала да се кача на тази сцена - още на 4 години, в социалистическа България, когато подобна мечта изглеждаше невъзможна. Успях да се кача на тази сцена не като певец, а като диригент на целия огромен оркестър - като единствената жена през тази година и четвъртата в историята на фестивала. Бях най-щастливият човек на света. Това за мен е най-великото изживяване и най-големият успех.
- Удостоена сте с много престижни отличия. Кое е най-ценното за вас?
- Честно казано, най-ценни за мен са две картини, нарисувани от моите момчета в различно време, разбира се, на които пише: "За най-добрата майка на света", придружени с нарисуван медал. Няма по-голямо признание от това да създадеш семейство и да възпиташ две прекрасни момчета.
- Налагало ли се е да правите компромиси в творчеството си?
- Да, разбира се. Но идва момент, когато разбираш, че ако правиш само това, което се харесва на теб, е възможно да си го слушаш сам на дивана (усмихва се). Затова като артисти, автори, композитори и музикални мениджъри трябва да отворим съзнанието към нови хоризонти. Да се вслушваме повече в младите и да не се затваряме към новите тенденции, но и едновременно да не забравяме тези, които са останали в историята.
- Какво ви даде и какво ви отне сцената?
- Със сигурност е отнела време, което не съм прекарала с моето семейство. Това е неизбежно в нашата професия. Дала ми е сила, отворила е сетивата и мисълта ми. Помогнала ми е да намеря себе си. Сцената и публиката са дрога, от която няма отказване.
- По-лесен ли е животът в Италия за хора на изкуството и творците като цяло?
- Не бих казала, че за творците в Италия е по-лесно, но със сигурност - по-ясно. Тук конкуренцията е огромна, но и възможностите са много повече. Тук е ясно какви са авторските права, издателските и изпълнителските. Ясно е какво получаваш. На територията на Италия, и най-вече в Милано, са най-големите мейджър брандове ("Сони", "Универсал" и "Уорнър"), както и независими, но силни музикални компании (като "Шугър"), които инвестират в млади артисти, имат перфектна и обиграна структура за промоция и развитие на техните проекти. Това, определено, липсва в България.
- Успяхте ли да се почувствате у дома на Ботуша?
- Когато кацна в Италия, кацам вкъщи. Отдавна я чувствам като мой дом. Имам и италианско гражданство, така че - да, мога да кажа, че съм си вкъщи.
- Какво до такава степен ви харесва там, че бихте искали да го пренесете и в България? И обратното - кое от родината си мечтаете да пренесете в Италия и да запалите жителите на Ботуша по нещо наше?
- Бих пренесла в България, със сигурност, италианската култура на хранене, както и спокойствието на италианците, но това отпреди две години. За съжаление, сега не е същото. От България бих пренесла на Ботуша силата да оцеляваш при всякакви условия, което определено липсва на италианците... И също така лютеницата (усмихва се)...