БРЪМБАРИ В ГЛАВАТА
/ брой: 42
Тази сутрин властта се събуди от някакво много странно жужене. Беше тежък, монотонен и силно дразнещ шум. Властта отметна одеялото, нагласи възглавниците и се ослуша внимателно.
- Това - рече си властта, - ще са само бръмбари. И още по-точно - бръмбарите в главата на народа! Леле!
- Те, бръмбарите, не са от днеска там, ама много се чува вече, бе! Бръмчи, та пушек се вдига. Да се чудиш какво толкова иска този народ, бе, откъде се завъди толкова бръмбар!
Властта седна в леглото.
- Осигурихме най-цветните сънища на този народ. Така направихме, че стигне ли до леглото си, народът веднага започва да сънува. Кеф му да сънува свобода, равенство, братство или пък нова къща и кола. Най-голямо разнообразие от сънища му осигурихме и пак е недоволен.
Шумът ту усилваше, ту намаляваше. Властта я заболя главата.
- Искаха обещания - дадох им ги! Искаха да слушат хубави приказки - само такива им говорим! Искат да ходят по белия свят - отворили сме границите максимално, всеки излиза или влиза, когато му скимне. Защо бръмчат толкова, бе?
Властта стана, отиде до банята и огледа умореното си лице в огледалото.
- Искаха да слушат басни за по-добър живот. Намерихме най-добрите разказвачи и ги турихме най-отпред. Искаха хляб за всички - има. Искаха зрелища - и това го има. Обича народът скандали - молим, по три на ден. Не иска народът мир - няма, няма и да има.
Властта пак се вгледа в зацапаното огледало.
- Толкова много работа свършихме за народа. Успяхме да разделим мозъка от стомаха му и сега нямат никаква връзка. Отделихме го от комшии и роднини. Заляхме с партийна боя враговете му и сега той непрекъснато ги сочи с пръст. Разбра вече народът, че както има законно богати, така по нашите земи ще има и законно бедни!
Властта въздъхна.
- И сега какво? Бръмчат на високи обороти, искат да ни сменят, искат други да дойдат да управляват държавата, а народът пак да си щрака с пръсти! Само ние, властта, знаем какво има в главата на народа и сме сигурни, че това е дреб и перушина! Никаква мисъл няма в главата народна. Малко мъка по миналото, парчета от телевизионни новини, мешана скара и една торба псувни!
Властта включи телевизора на новините, но намали звука до нула.
- Аман! - промърмори властта. - Много фира взе да дава този народ, бе!
Тръсна глава да прогони шума и се върна в леглото си.
- Налага се - рече властта - пак да набивам чемберите му! Още десетина минутки да дремна и после ще видят те - само на народ ще ми станат...
Не довърши думата си, зави се през глава и шумно захърка.