Гери Дончева: Българите наистина имат добри сърца

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Предлагам да започнем това интервю с въпрос, провокиран от името на най-новото ви предаване. Какви бяха вашите първи стъпки в областта на красотата, Гери?

• Животът сам по себе си е красив феномен и се радвам, че ми се е случил - че съм се появила на този свят са моите първи красиви стъпки. В ученическите си години съм преминала през балетна школа, курс за модели, различни спортове, а там има много красота. Ако говорим за професионална изява обаче, модната сцена е моят бюти прощъпулник. Това е сферата, в която завързах толкова много професионални контакти, активни и до днес. Всичко започна преди повече от 20 години, а сега нещата са обвити в по-многопластова опаковка, включваща и красотата на интелекта, на приятелствата, на успеха. 

• 

- Участвала сте в много телевизионни формати и рубрики, но знаете и какво е да сте от другата страна - да водите предаване, да задавате въпроси... Кое амплоа ви носи по-голямо удовлетворение?

- Ласкателство е, когато ме канят за участие в телевизионни формати и предавания. Обаче съм по-удовлетворена, когато виждам, че с работата ми на водещ помагам на аудиторията си да има по-добър лайфстайл. Мен ме е грижа за събеседниците ми и затова рейтингът на авторските ми предавания (в това число и предишни като "Карамел с Гери Дончева") е така висок - зрителите усещат истинската енергия и с нетърпение очакват следващи епизоди. Тази тенденция продължава и сега в "По стъпките на красотата с Гери Дончева". Радвам се, че отново ще съм полезна на хората с есенциална информация в областта на образованието, модата, изкуството, киното и, разбира се, здравеопазването.

- Смятате ли, че на красивите и силните жени като вас е по-трудно да бъдат харесвани от мнозинството? Каква е преобладаващата реакция на българите, когато срещнат успяла и независима представителка на нежния пол?

• Когато красива жена притежава нужните умения, знания и опит, тя има увереност. Когато една красива жена е уверена, обществото реагира по два начина: или й се възхищава (и я дава за пример), или й завижда (тъй като не може да е като нея). В България има и от двата вида реакции - и завист, и възхищение. Сблъсквала съм се и с двете и смятам за нормално хората да са на различни мнения. Да си красив и силен човек е нещо като да имаш дарба - някои завиждат, а други се възхищават.

• 

- Канят ви за водеща на много ревюта и събития с благородни каузи, самата вие организирате такива прояви. Мислите ли, че благотворителните инициативи намират достатъчно голям отклик в сърцата на хората у нас?

- Тъй като съм организирала и подкрепяла благотворителни инициативи не само в България, а и на доста места по света, мога да направя сравнение. Българите наистина имат добри сърца, готови са да дадат и малкото, което имат, за да подкрепят страдащо дете, гладуваща вдовица или болни млади хора. В чужбина размерът на събраните суми на подобни благотворителни инициативи като търг, бал или изложба е много по-впечатляващ. Но когато говорим за благотворителност, няма малка и голяма сума, има добри хора със страхотни сърца и определено българите са такива!

- Авторка сте на книги за деца. Какво ви провокира да пишете за най-малките?

- Освен че го имам в моята ДНК (родителите на моя баща бяха педагози), аз харесвам общуването с деца и те ме вдъхновяват да създавам приказки за тях. В този дигитален свят е все по-лесно да изгубиш връзката с книгите и съм повече от мотивирана чрез моите произведения да помогна на новите поколения да възпитат у себе си любов към четенето. Творчеството ми е в стихотворна форма и забелязвам, че все повече читатели малчугани харесват именно такъв стил на писане.

- Имате ли наблюдения дали невръстните читатели намаляват с годините или, напротив, броят им се увеличава? 

- Не смятам, че броят на четящите деца намалява, но забелязвам тенденция към търсене на нехартиени варианти на четива - аудиокниги и книги за дигитални устройства, например. Сещам се за едно дете (на около шест години), което по време на наша читателска среща изрази яростното си желание да чете книжки само от компютър, тъй като производството на хартиени книги унищожава природата, дърветата. Децата се замислят за тези неща и ги приемат насериозно. Според мен читателите не намаляват, а се променят потребностите им. Това е страхотно!

- Имате няколко роли в театъра. Откога е интересът ви към актьорската професия и смятате ли да продължите с изявите на сцената?

• Ролите ми в театъра и киното са логическата последователност на любовта ми към сцената. Интересът ми към това изкуство е още от ранна детска възраст, може би на пет-шест години съм била, когато, гледайки по телевизията някакви театрални постановки, се вдъхновявах и правих представления на родителите ми, на бабите, дядовците и съседи. Впоследствие, като ученичка, обичах да ходя на театър, да гледам филми, концерти. Ако се появи покана за роля в киното, която ми харесва, не бих отказала.

• 

- Не са тайна участията ви в престижни конкурси за красота, както и фактът, че представяхте България на световни събития от този род. Смятате ли, че подобни надпревари, освен естетическа наслада, имат по-дълбок, не толкова видим за масовата аудитория смисъл?

- С годините разбрах, че конкурсите за красота са повече политически, отколкото естетически. Това е така, защото за красотата има различни възприятия - за нас, европейците, красотата е една, за филипинците - друга, хората от Африка приемат други черти за красиви и така всяка жена е красива сама по себе си. Това, което наистина изпъква в тези конкурси, е интелектуалният потенциал, който всяка участничка разкрива - как говори, какво я вълнува, каква е нейната култура (в това число и националната), как се движи... - изпъква и красотата на силата на духа, аурата, харизмата.

По-дълбокият смисъл на конкурсите за красота е, че те са платформа, трибуна, от която може да бъде дадена гласност на нечувани геополитически теми. Сещам се за представителката на аборигенска Австралия, която не беше с най-перфектните конкурсни мерки, но обясни, че нейният народ (аборигените са коренното население на Австралия) са изчезващ вид и това е политически проблем в нейното общество. Сещам се и за представителката на Native America (племенните индианци), която обясни на света толкова много интересни неща за съвременния бит на това население, за проблемите, с които се сблъскват. 

- Удостоена сте с шампионска титла по плуване на УНСС за 2005 г. Кое смятате за най-ценно в този спорт? Кога и къде се чувствате днес в свои води?

- Това беше доста отдавна, като се замисля. Радвам се, че участвах в тези академични надпревари. УНСС дава възможност на студентите си да се изявят във всяко направление, което им е интересно; и до днес този университет се стреми да насърчава възпитаниците си да разкрият своя скрит потенциал. От малка обичам да плувам, а най-ценното в този спорт е, че той е царят на комплексно оформеното тяло: развива до 75% от мускулите, това го няма в никой друг спорт. В мои води се чувствам в семейната среда, това е моето най-приятно място, зоната ми на комфорт, а също и в кариерното ми развитие се чувствам намясто.

- Говорите английски, немски и руски език. На кой от тях можете и да мислите? И налагало ли се да вземате интервю, използвайки тези лингвистични познания?

- Немският е мой първи чужд език и въпреки че не го практикувам от години, ми се случва да го използвам в писмена комуникация в работата си. Английският е език, който ползвам всеки ден, взимала съм десетки телевизионни интервюта от световни популярни личности, а също и съм давала интервюта в медии в САЩ, Филипини, Тайланд, Камбоджа, Мексико, Виетнам и за европейска преса. 

Относно руския - беше ми втори език в училище и си мислех, че никога няма да се наложи да го говоря. Но във връзка с хотелиерския бизнес на моето семейство, го използвах през летните месеци години наред. В момента в болницата и в резиденцията за възрастни наемаме украински медицински сестри, болногледачи и санитари и част от телефонното общуване с кандидатите водя аз. Достатъчен ми е, за да мога да координирам комуникацията.

- Вече над две десетилетия сте под светлините на прожекторите. Неприятно ли ви е, когато ви разпознават на улицата? Как ви е променила известността?

- В началото това беше върхът - да ме разпознае някой, да пожелае да се снима с мен, да иска автограф. В момента предпочитам да се подвизавам инкогнито. Не отказвам снимки, разбира се, не бих казала, че ми е неприятно или приятно. Свикнала съм с това и не ми прави впечатление. Популярността променя, минах през няколко етапа на промяна. Научих се да съм по-скромна, да изслушвам повече, да казвам по-малко, да говоря само тогава, когато трябва. Водя по-изолиран живот, което е мой съзнателен избор.

- Имате удостоверение от МВР за боравене с огнестрелно оръжие. Кога мислите, че би ви било полезно такова умение? Ще се замислите ли, ако се наложи да го демонстрирате в непредвидена ситуация?

- Записах се на курса заради страх от оръжия, исках да го преодолея. Искрено се надявам да не ми се налага да прилагам знанията и уменията си в това направление, освен ако не става дума за сцена в киното, да кажем. Нека уточня, че нямам мое оръжие, а използването на такова е свързано с обмисляне, така че, предполагам, бих се замислила.

- Хората често не правят разлика между телевизионния образ на популярен човек и реалната личност. Случвало ли се е някой да се държи с вас свойски или неприемливо, само защото смята, че ви познава, тъй като ви е виждал на екрана? И какво всъщност по-широката публика не знае за Гери Дончева, а бихте разкрили в това интервю поне отчасти?

- Случвали са ми се и двата сценария. По-широката публика дори не предполага, че работя по седем дни в седмицата, по 10-16 часа на ден, постоянно чета, уча, за да съм в крак със сферата, в която работя (здравеопазване и публични комуникации), а те все още си мислят, че съм "късметлийка". Когато съм на почивка, също чета, отговарям на служебни имейли, обаждания, обмислям бъдещи проекти, работата просто не спира. Не знам какво знае и какво не знае широката аудитория за мен, но може би ще ги изненадам, като споделя, че съм автор на арт инсталации и на геометрични абстракции. Правя ги за удоволствие, не съм представяла изложба с тях до момента...

- Снимали сте се за много престижни списания и рекламни клипове за България и чужбина. Все още ли това ви носи истинско удоволствие или се е превърнало в рутина?

- Откакто работя в болницата и съм докторант, нямам време за реклами и снимки по списания. В момента снимам за списания само ако е свързано с професионалната ми изява като пиар мениджър, писател или с работата ми на водещ. Като че ли снимането и представянето на модни колекции остана в миналото, сега имам други приоритети, работя друго. Тогава, за времето си, снимането ми носеше удоволствие и никога не се е превръщало в рутина. Когато човек обича това, което прави, няма как да попадне в клопката на скуката и еднообразието.

- Завършвате балетната школа в Плевен. На какво ви научи досегът с този вид изкуство?

- На дисциплина и търпение. Също и на подход към магията на сцената, на сценична пространствена ориентация, помогна ми да развия и двигателната си култура до по-високи нива. Балетът учи и на екипност, на музикалност, толерантност, на организация, на креативност.

- Зная, че от дете редите пъзели. Продължава ли страстта ви към картинните мозайки?

- Продължава, въпреки че нямам време, както преди, и все по-рядко се занимавам с това. Но страстта ми да сглобявам части от цяла картина се прояви и в работата ми в болницата - когато трябва да се организира нещо е като да редиш малки парчета едно по едно и накрая да се получи голямата рамка - да финализираш проекта. Важно е да си представяш как трябва да изглеждат нещата в завършен вид, да имаш визия.

- Наред с телевизионното предаване, вие сте и пиар мениджър на най-голямата болница за рехабилитация в България и на други медицински институции. Как успявате?

• Имам щастието да съм част от организация, която толерира професионалното развитие и личностно израстване. Планирането на времето е ключово умение за всеки успешен човек. Предполагам, че и при мен това работи - разпределям задачите и се придържам стриктно към графика си. Докторантурата ми в УНСС е под научното ръководство на проф. д. н. Любомир Стойков и той ме напътства много точно в академичната дейност, така че и там няма мотаене, няма лутане, няма губене на време. Добрата организация е разковничето. Ето, например, в момента съм оставила на заден план организацията на премиерата на следващата ми детска книга, докато приключа със снимките на телевизионния сезон на предаването. След това на преден план ще е grand opening на резиденцията за възрастни и хоспис в Рударци, която подготвяме от около година. Чак тогава мога да помисля за книгата си. Винаги има нещо на преден план, на фокус, просто следвам графика и приоритетите си.

ГЕРИ ДОНЧЕВА е известна телевизионна водеща, пиар мениджър и прочут модел. Висока е 172 сантиметра и има повече от перфектни мерки - 96/60/91. Снимала се е за безброй издания и в доста рекламни клипове за България и чужбина. Изявявала се е и на театралната сцена. Завършила е балетната школа в Плевен. Удостоена е с шампионска титла по плуване на УНСС за 2005 г. С огромен успех участва в ревюта на родни и световни модни брандове. Организира и участва в значими благотворителни събития с каузи. Наскоро стана лице на предаването "По стъпките на красотата с Гери Дончева" по интернационалната медия WnessTV.