Векът на Анжел Вагенщайн

Боян БОЙЧЕВ

Има личности, които пишат историята. Личности, създаденото от които надхвърля рамките на времето и пространството, в което живеят. Още повече, когато техният личен живот обхваща цял век от човешката история. 

Днес Анжел Вагенщайн отбелязва своята 100-годишнина! Малко са хората, достигнали до тази достолепна възраст. И още по-малко са тези, изпълнили времето си с ярко съдържание. Киносценарист, писател, публицист, общественик. Хуманист. Убеден и действен комунист и антифашист. Безкомпромисен борец срещу преиначаването на историческата истина. Буден и неспокоен ум с изострени сетива за несправедливостите, насилието, духовната нищета. Бунтар по дух. Каквото и да се каже, ще е сигурно малко и недостатъчно.

Векът на Анжел Вагенщайн...

17 октомври 1922 г. е рождената му дата. Но той винаги казва, че има два рождени дни. Другият е 9 септември 1944 г. - ако не е била антифашистката революция, смъртната му присъда е щяла да бъде изпълнена. 

На 16 години - член на РМС, ръководител на бойна група. Днес той определя това като "най-чистото, най-чудесното, най-пълното с надежда и хоризонти, най-любовното, време, когато ние се обичахме всички, бяхме чудесни, наивни, светли, честни, никой нищо не искаше за себе си, всеки беше готов да даде всичко от себе си за нашата велика мечта, която ние сега дори не можем да формулираме". После е партизанин, участник в акции. Но нито веднъж не натиска спусъка на оръжие: "Основната ударна сила на антифашизма не е въоръженият й формат, а духовна, хуманистична, просветителска." 

През целия си живот се съпротивлява срещу фашизма. В последните години - срещу възраждането му у нас и по света. "С фашизма се воюва, а за свободата се мре", заявява Анжел Вагенщайн. Съпротивлява се срещу капитализма, "защото фашизмът е един много отвратителен, но временен строителен материал на капитализма". Смята, че в момента капитализмът се намира в много дълбока криза, но и ние, социалистите, се намираме в още по-дълбока, идеологическа криза, защото не можем да формулираме идеала: "Целите на капитализма са ясни: пари, пари и пари. Кои са нашите цели обаче ние не знаем в момента. Никой ясно не ги формулира." Категоричен е, че неговият идеал е социалистически. Думата "социален" размива понятията, защото социална политика могат да провеждат, при това успешно, и десни партии. 

Член е на БКП от 1941 г. И остава верен вече 81 години, макар често пъти несъгласен с водената политика, неприемащ забравата на идеала. За него всеки опит за социалдемократизация на партията е тежък компромис, който коства бъдещето й. Неговото убеждение е, че "българският работник е много по-близък до турския или френския работник, отколкото до българския чорбаджия". Затова и "червеното знаме не е знаме на една партия, то е знаме на едно движение за коренна промяна на това, в което живеем и което не ни харесва".

"Комунизмът е мелодия - казва Анжел Вагенщайн. - Това е една песен. Човек понякога забравя думите на песента. Думите - това е нашата програма и т.н. Но най-важното е мелодията, тя остава винаги. Комунизмът е мелодията на една важна песен, на която невинаги знаем думите и ги бъркаме понякога. Тази мелодия се нуждае от петолиние и на това петолиние има ключ. Ключът е това, което определя хармонията. Този ключ е идеален. Държат го поети, художници, композитори, духовността. Някой може да смени думите, но важно е да запазиш мелодията!"

Да, никога не е стрелял с пистолет, защото смята, че "изкуството е оръжие". А с това оръжие стреля безпогрешно. 

Още от малък е свързан с изкуството. Може би още от момента, когато близките започнали да му викат Джеки. В книгата си "Преди края на света" обяснява как е станало това. Воден на кино от своите лели, малкият Анжел гледал няколко пъти легендарния ням филм "Хлапето" на Чарли Чаплин. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес.

Заминава да учи в Московската филмова академия ВГИК и става първият чужденец, който я завършва. Още в първи курс пише като семестриална работа сценария за първия игрален филм на току-що създадената Българска национална кинематография - "Тревога", по пиесата на Орлин Василев. От ръководството на ВГИК са впечатлени и му предлагат да премине от първия в последния, четвърти курс, за да си напише дипломната работа. Две години по-късно на Международния кинофестивал в Карлови Вари лентата "Тревога" печели първата от бляскавата поредица награди за българското киноизкуство.

През 1959 г. филмът "Звезди", който е копродукция между "Българска кинематография" и ДЕФА, по сценарий на Анжел Вагенщайн и с режисьор Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. И остава засега единственият български филм с това изключително отличие на най-авторитетния световен кинофорум. 

Анжел Вагенщайн е автор на сценариите на 52 игрални, документални и анимационни филма, произведени в девет страни. Пиесите му за възрастни и деца се играят в България и чужбина. Под неговото перо излизат седем книги. Творбите му са издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел, удостоени с престижни национални и международни награди. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. 

Днес, на 100 години, Анжел Вагенщайн продължава да поразява с остротата на своя ум, с безкомпромисната си гражданска съвест, с верността към идеала и с елегантното си чувство за хумор. Творбите му надхвърлят времето. 

А за нас остава щастието, че живеем във века на Анжел Вагенщайн. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.