Мечтата за справедлив свят

За кой ли път препрочитам огненото стихотворение на Христо Смирненски "Първи май". За кой ли път се убеждавам, че истинската поезия е вечна, неподвластна на времето и историческите превратности. Колко актуално звучи днес. Да, именно актуално, колкото и да се опитват да ни убедят апологетите на капитализма, че времето днес било друго...
Как ще е друго? Нима няма огромно разделение между хората? Нима не сме "морни роби и робини" на капитала, на олигарсите? При нас около една четвърт от хората живеят под линията на бедността, огромна маса от нископлатени работници са близко до този праг, на 65,3% от работещите българи заплатата не достига за издръжка. И някъде между тях - затъналата в еснафско самодоволство средна класа в големите градове - необходимият буфер, за да няма барикади по улиците.
Но за да издържат семействата си, голяма част от хората са принудени да работят допълнително на 2-3 места. В много фирми осемчасовият работен ден е само пожелание, служителите трябва да остават дълго след края на работния ден, събота и неделя... За синдикати, които да защитават правата на трудещите се, в частните фирми също е забранено да се споменава дори. Орязват се социални придобивки...
От това страдат семействата, страда обикновеният човек, за когото трудът не е радост и удовлетворение, а робска дейност, която изсмуква силите му, опустошава душата му, превръща го в скот.
Разбирате ли, не е нормално да има хора, които едвам свързват двата края, които живеят в крайна мизерия, и други, които се чудят за какво да харчат парите си - луксозни автомобили, яхти, имения, екзотични почивки... Не е нормално!
Голяма част от това, което постигнаха трудещите у нас и по света с тежки борби, стачки, жертви, бе пропиляно с лека ръка.
А част от фабричните комини наистина спряха у нас. Но не защото толкова се подобри положението на трудещите се, че тежкият труд остана в историята, а просто защото производство няма, защото заводите и предприятията бяха съсипани, продадени на безценица и голяма част от тях унищожени. България от индустриална държава по времето на социализма се превърна в колония с обслужващи функции и евтина работна ръка за западните фирми. Страна с разпродадени национални богатства, разчитаща единствено на алъш-вериш. За да могат новите олигарси, мафията и техните протежета във властта да си направят своята паралелна държава, а хората на наемния труд са просто средство да изкарат милионите им и да задоволят ненаситната им алчност.
Тогава какво? За огнена разплата говори Смирненски. Няма друг начин. Капиталът става все по-алчен, все по-безнаказан, все по-безскрупулен...
Затова и нашата мисия като социалисти е не просто да се молим за социални права и придобивки, а да се борим за един по-справедлив свят, твърде различен от капиталистическия. Да се борим!
За да "възсияй/ усмивката на първи май!"