За децата ни
/ брой: 110
Родителят е най-уязвимият човек! Казал го е известен в миналото писател, не аз. Правим всичко за децата си, дори, ако се наложи, не ги раждаме, за да не мизерстват, да не бъдат унижавани.
У нас раждаемостта продължава неудържимо да намалява. И абортите вече са по-малко, но се твърди, че в Европа по този пункт ни изпреварват само французите. Мизерните доходи на стотиците хиляди млади, данъците, които плащат, доплащането за здраве, некачественото образование и още много неуредици ги карат да отдалечат свиването на гнездо, раждането на деца и до над 30-годишна възраст живеят с родителите си. Румънците били рязко намалили абортите, но те вече имат дори национална детска болница, а ние от 46 години сме на първа копка. В наши дни да имаш дете, означава преди да го заченеш, да си наясно каква медицинска помощ и какво образование ще получава то, но 80% болници, съсредоточени в пет големи града и непрекъснато закриващи се училища това това е задача поне с две, но много съществени неизвестни. А в държавата с най-голямо доплащане за медикаменти и най-ниски доходи, властта не ще и да чуе за безплатни лекарства за деца до 14 г., прави си оглушки и за освобождаване от данъци доходите на младите до 26 г.
Липсата на перспектива, много ниската здравна култура, лошото образование им създават порочен мироглед, който често хвърля младите в обятията на дрогата, вместо в съзиданието. Малцина виждат бъдещето си в родината с най-красивите планини, с морския въздух, с природните съкровища и с богатата и вълнуваща история. Десетки хиляди млади през последните 30 години намериха препитание в чужбина и там дават с шепи пари децата им да учат български език, литература, история, обичаи. А България се превръща в държава на старци, които чакат лятото, за да видят внуците си. Как при бедност да се увеличава раждаемостта и кой при застаряващо население да абортира?