В САЩ станах адвокат, в Китай станах личност

Научих от китайците, че дори нещо да не е перфектно, трябва просто да продължаваме да работим

Данилена Капралова-Шернер е адвокат по право на информационните технологии и право на интелектуалната собственост, дългогодишен сътрудник в немско-българска адвокатска кантора "Д-р Найденова", консултира международни софтуерни предприятия при сключването на договори, корпоративни промени, маркетинг инициативи, защита на личните данни, трудово-правни въпроси, авторски права и патенти, регулационни въпроси и съответствие с действащите закони. От 2009 г. е лицензиран адвокат в щата Ню Йорк, САЩ.

- Това първото Ви пътуване до Китай ли беше? Какво знаехте за страната преди да отидете? Как се промени мнението Ви?
- Това беше първото ми пътуване в Китай и Азия като цяло. Аз съм немска възпитаничка и съм живяла и работила в САЩ – смея да твърдя, че познавам западната култура и начин на живот. До поканата за участие в семинара „Нова Генерация Изкуствен Интелект План за развитие за страни по пътя на коприната“, който се проведе под егидата на китайското Министерство на икономиката в Университета по Информационни Науки и Технологии гр. Нанжинг „НУИСТ“ от 12 до 25 юни 2024 година имах само лични приятели китайци от следването ми в чужбина.
Още на първата сесия проф. Уанг Сучун ни помоли да напишем 5 неща, които свързваме с Китай и ни каза, че в края на престоя ни представата ни ще се е променила изцяло, както и ние ще се върнем съвсем различни хора и беше права.
Мащабите в страната са огромни и е трудно да се опишат с думи, докато човек не е на място. Дори чаят, на който съм голяма любителка, се оказа доста по-различен на цвят и вкус от този, който тук купувам за китайски. Сега пия само чай, който ми подариха и донесох от Китай.
- Какво Ви впечатли най-много и бихте ли отишли отново?
- Да, определено бих се радвала да посетя Китай отново. Много бях впечатлена от елегантността и красотата на китайките – очаквах да са облечени цветно, вместо това повечето носеха рокли и костюми в бели тонове. Бутиците им предлагат местни марки с модерни и изискани облекла, които не са достъпни на нашите пазари.
Голямо впечатление ми направи сигурността в страната. На гарите се влиза с проверки като на летище. Лицевото разпознаване се използва навсякъде. Билети за музеи и влак се купуват с паспорт. Наложи се да пътуваме сами до Шанхай и организаторката г-жа Даян Шен ме увери, че праща в този 27-милионен град сама 18-годишната си дъщеря без притеснение. Навсякъде оставяхме чантите си без надзор и дори една колежка  загуби портфейла си в тълпата на едно корабче. Една служителка ни намери и го върна преди още да разберем за липсата му.
Грижата за здравето на населението също е важен фактор. Предупредиха ни да не пием чешмяна вода. Безплатна питейна вода се предлага по летищата и в ресторантите и дори в магазините, където пазарувахме.
Същевременно бях поразена от тъгата в гласа на китайците, когато говорят за отминалата КОВИД-пандемия. Ние в Европа не съзнаваме пролетите сълзи, многобройните жертви и травмите, нанесени на китайския народ от тази болест.
- Какво ново научихте за изкуствения интелект (ИИ) и смятате ли, че е опасен за хората и работните им места?
- Като адвокат, специализиращ в областта на информационните технологии беше изключително интересно да уча за изкуствения интелект на университетско ниво. Проф. Тан Линг ни разкри, че при концепцията на новата мрежа Г6 няма да има нужда от мобилен телефон или друго устройство, което човек да носи, а локализирането на някого може да  стане на базата на биомагнитното поле на човешкото тяло. Ролята на комуникационната мрежа ще се промени от преводач на информация към производител и преработвател на информация с цел предоставяне на нови услуги за обществото. Същевременно ще се намалят рисковете от изтичане на лична информация. Ще продължа да следя темата, защото е важна за това да се осъществи на практика.
Дали ИИ е опасен за хората зависи от това как се използва – както с електричество може да се стопли човек, но може и да се убие. В университета ни представиха приложение в областта на медицината, метеорологията и битовите услуги. Поради огромното количество информация в момента много се спекулира с понятието и възможностите на ИИ и се всява страх в съзнанието на хората. Към този момент ИИ се създава на базата на човешкия и възможности за извършването на определена дейност  – да се научи кола да се кара сама така, както човек я кара. Идеята е да се поемат еднообразни и повтарящи се интелектуални дейности, с което да се облекчи и подобри работата на отделни звена. Например система за умни съдилища, която предава думите на съдията и автоматично създава документ от тях. Такава система е създадена от Института по ИИ в Етиопия, представен от 10 делегата на семинара. Като юрист съм наясно колко са натоварени съдилищата – подобни системи, ако са създадени правилно, могат само да направят правосъдната система по-ефективна, затова приветствам подобни проекти. При наличния дефицит на работни кадри мисля, че ИИ представлява решение на този проблем, а не заплаха за работните места на хората.
- Какво е отношението на китайците към България и българите? Имахте ли възможност да се срещнете с наши сънародници там?
- Делегацията ни срещна много добро отношение. Още на границата служителите ме заговориха неформално след проверка на визите и искаха да знаят за законите в България в сферата на ИИ.
Единственият сънародник, с когото се срещнахме, е генералният консул на Република България в Шанхай г-н Владислав Спасов. Той ни разказа, че на последните избори в неговия регион са гласували 36 човека и българите не са надхвърляли повече от 100 в тази част на Китай. По време на нашия семинар г-н Спасов посети университета НУИСТ. Вицепрезидентът на университета г-жа Ма Ян очерта възможностите за стипендии за български студенти, които са много и разнообразни. Не е за пренебрегване фактът, че езикът на преподаване е английски и стипендиите са пълни. Има възможности за краткосрочни курсове през ваканцията.
Българското консулство в Шанхай ще осъществява контакта между студентите и университета. Аз самата заедно с останалите членове на делегацията ни споделих планове за дългосрочно сътрудничество на университета НУИСТ с български учебни заведения.
- От кои други държави имаше представители на семинара?
- Имаше представени общо 7 държави и Комисията на Африканския Съюз. Имаше от Армения, Мианмар, Камерун, Фиджи и Тринидад и Тобаго. С изключение на Армения, не бях запозната с другите култури. В крайна сметка се оказа, че имаме много общо: с представителя на Министерството на отбраната от Мианмар д-р Куау Ту Уа обсъждахме какви правни промени са необходими за регулирането на изкуствения интелект. Г-жа Астгхиг Оханиан, експерт в арменското Министерство за високи технологии очерта планът за развитие и предизвикателствата в сферата на изкуствения интелект за Армения. Бях впечатлена, че в Камерун вече има приет закон за регулацията на ИИ. Делегатите от Пакистан с ранг на държавни служители 17 и 18 степен пък представиха Пакистански граждански портал - платформа за подаване на официални жалби от гражданите.
Научихме и за различните традиции: представителят на Фиджи се шегуваше, че е много трудно да се намери държавата му на картата, защото е само една точка. Инженерите от Етиопия показаха техен танц, а аз ги научих на стъпките на право хоро и ги предизвиках да танцуват в бърз такт, което много им хареса и коментираха, че е като фитнес. При раздялата всички коментирахме, че сме се разделили с предразсъдъците едни към други и явно не сме толкова различни.  
- Какъв пример бихме могли да почерпим от Китай?
- От Китай може да се почерпи пример за много неща. Бих изтъкнала, че в Китай високо се цени трудът. В България вместо похвала често обичаме да сочим с пръст, когато някой направи нещо и не виждаме положените усилия, отделеното време. Трябва да се поучим да ценим както чуждия, така и собствения си труд. В Китай се работи безотказно. Научих от китайците, че дори нещо да не е перфектно, трябва просто да продължаваме да работим.
- Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Бих искала да пожелая на читателите на в. ДУМА здраве в тялото, любов в сърцето и спокойствие за душата и да благодаря на моя дядо инж. Георги Добрев, дългогодишен абонат на вестника за това, че ми разказа за Вас и Вашите инициативи във връзка с Китай. Преди да замина на семинара той ми поръча да работя за дружбата между народите. Надявам се в някаква степен да съм се справила достойно със задачата.