In memoriam
Поетичната Вселена на Петър Анастасов (1942-2022)
/ брой: 114
Напусна ни Петър Анастасов. С малко закъснение разбрах трагичната вест. Улисани в делнични ангажименти, някак не се сещаме за поезията...
А Петър Анастасов бе Вселена от поезия. Поетът, превърнал българското слово във вълшебство.
Роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Бил е главен редактор на в. "Комсомолска искра", директор на издателство "Христо Г. Данов", главен редактор на издателство "Христо Ботев" и директор на издателство "Български писател". Пише пиесите "Обещай ми светло минало", "От сняг помилвана душа", "Голям колкото малка ябълка", "Четирите посоки на света", "Църква за вълци" и "Живите от мъртвата махала". По негов сценарий е заснет филмът "Църква за вълци", както и телевизионните новели "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен", "Оттатък ставаш невидим". Автор е на девет книги със стихове: "Зимна нежност", "Тройно огледало", "Площад на хълма", "Както те обичам", "Единствено безсмъртие любов", "Четиридесет стихотворения", "Този черен бял свят", "Хубава и проклета си", а миналата година във връзка с неговата 80-годишнина излезе "80 стихотворения".
Носител е на редица литературни награди, сред които Наградата "Пловдив" за цялостно творчество; "Орфеев венец" за поезия на Литературните празници "Пловдив чете"; Националната награда за поезия "Пеньо Пенев"; Наградата за поезия на СБП; Националните литературни награди "Изворът на Белоногата", "Николай Лилиев", "Валери Петров" и др. Обявен е за почетен гражданин на Пловдив.
Напусна ни на 7 юни. Но за Петър Анастасов винаги ще се говори в сегашно време. Защото остана неговата поетична Вселена...