ПЛАНЪТ НА ТРЪМП ЗА НАТО МИНИРА ПАКТА

Майкъл ХИРШ*

Доналд Тръмп е заплашвал да напусне НАТО толкова пъти, че за много от критиците му въпросът е не дали, а кога ще се откаже от 75-годишния алианс, бъде ли преизбран за президент през ноември.
Малко вероятно е Тръмп да напусне НАТО, ако се съди по интервюта с негови бивши служители и експерти по отбраната, които вероятно ще участват във втория му мандат. Но дори да не напусне организацията, това съвсем не означава, че пактът ще преживее втория мандат на Тръмп.
В замяна на продължаващото участие на САЩ в Алианса Тръмп не само очаква европейските страни драстично да увеличат разходите си за НАТО. Той ще предприеме това, което експертът по отбраната Дан Колдуел описва като „радикална преориентация на НАТО“.
При нов мандат на Тръмп САЩ ще запазят ядрения си чадър над Европа, като съхранят въздушните си бази в Германия, Англия и Турция, както и военноморските си сили. Междувременно по-голямата част от пехотата, танковите части, логистиката и артилерията ще преминат от американски в европейски ръце.
Части от този план бяха изнесени в статия, публикувана през февруари 2023 г. от свързания с Тръмп Център за обновяване на Америка. Промяната, която се предвижда, включва съществено намаляване на ролята на Америка в областта на сигурността.
Друга част от плана на Тръмп е т.нар. двустепенна система на НАТО. Тази идея означава, че страните членки, които все още не са постигнали 2% от БВП за отбрана, „няма да се радват на щедростта и гаранциите за сигурност на САЩ“. Това може да се разглежда като нарушение на член 5 от договора, задължаващ всеки член да предприеме „такива действия, които смята за необходими“, за да помогне на всеки, който е нападнат.
Но членове на мозъчния тръст за външна политика на Тръмп отбелязаха, че езикът в член 5 е гъвкав и не изисква нито една страна член да отговори с военна сила.
Тръмп винаги е изразявал огорчението си от факта, че съюзниците в НАТО ни „ограбват“, като не изпълняват целта за 2% разходи за отбрана. Съвсем наскоро той си позволи да каже, че ще насърчи руснаците да „правят каквото искат“ със страните членки, които все още не са постигнали исканите от тях разходи за отбрана.
Като част от плана за Украйна, който не е съобщаван досега, Тръмп обмисля тази сделка: НАТО се ангажира да не се разширява на изток (по-специално в Украйна и Грузия) и преговаря с Путин колко от украинската територия Москва може да запази.
САЩ са най-големият участник в операциите на НАТО, изразходвайки около 860 милиарда долара за отбрана, което представлява 68% от общите разходи на страните от пакта през 2023 г. Значителна част от тези разходи, които възлизат на около 3,5% от БВП на САЩ, отиват за защитата на Европа.
Първият тест за намеренията на Тръмп за НАТО, ако той спечели още един мандат, ще бъде как ще се справи с продължаващата война на Русия срещу Украйна. САЩ засилиха централната си роля в НАТО от началото на войната, като изпратиха 20 000 допълнителни войници в Европа (което прави общо 100 000) в допълнение към нови въздушни, сухопътни, морски, кибер и космически способности. Според близки на Тръмп той обмисля да сключи сделка с Путин за това кои страни могат да се присъединят към НАТО, особено Украйна и Грузия.
През април т.г. „Вашингтон пост“ съобщи, че предварителният план на Тръмп включва натиск върху Украйна да отстъпи на Русия Крим и граничния район на Донбас.
Запитан дали е готов да се откаже от приемането на Украйна в пакта, Тръмп отговори, че обещаването на членство в НАТО е било „грешка“.
На 14 юни т.г. Путин каза, че Русия е готова да преговаря за прекратяване на войната, ако Украйна се откаже от всякакви амбиции да се присъедини към НАТО и изтегли войските си от четирите региона, които Москва обяви за свои. Запитан в дебата си с Байдън на 27 юни дали подобни условия са приемливи, Тръмп отговори: „Не, не са приемливи. Но това е война, която никога не трябваше да започва."
Критиците на Тръмп казват, че европейците трябва да развият трансгранични отбранителни индустрии, за да изпълнят все още неизпълненото обещание за значително разширяване на силите за бързо реагиране на НАТО от 40 000 на 300 000 войници.
Обещанието на Тръмп да не разширява НАТО може да е много по-приемливо за европейските съюзници. През май германският канцлер Олаф Шолц беше откровен, като каза, че не смята, че Украйна може да стане част от НАТО след около 30 години.
С други думи, целите на Тръмп за националната сигурност може да се разместят. Докъде - не е ясно. Но бъдещето на НАТО и на Европа зависи от отговора.

* Бивш дипломатически кореспондент на „Нюзуик“ и бивш национален редактор на „Политико“