01 Ноември 2024петък01:34 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мъченикът на свободата

/ брой: 119

автор:Александър Симов

visibility 7556

Една 14 годишна кошмарна сага отива към своя край. Джулиан Асандж, безстрашният създател на "Уикилийкс", мъченикът на свободното слово, жертвата на двойните стандарти на западния свят, истински затворник на съвестта, е на път да бъде освободен окончателно и най-накрая да се опита да заживее нормален живот.
В казуса "Асандж" е отразено цялото лицемерие в което се дави западната цивилизация. От освободител на информацията и звезда на небосклона, Асандж бързо беше обявен за руски шпионин, проводник на интересите на Кремъл и то само, защото информациите на които даде гласност нараниха чувствително американските интереси. Съдбата му беше безрадостна - с години той стоя като доброволен пленник в посолството на Еквадор в Лондон, а най-накрая новата власт на американската държава буквално го продаде на английската полиция, за да се отърве от него. Спомням си как бе изваден на ръце от сградата на димломатическата мисия. Асандж приличаше на страдалец, но никога няма да забравя неговият поглед. Погледът на човек, решен да притовостои. Да се съпротивлява. Погледът на човек с мисия, която отива отвъд един човешки живот.
Съдбата на Асандж и постоянната заплаха за неговия живот се оказа досадна тема за западната преса. Това беше по времето, когато те много се вълнуваха от правото на Алексей Навални да има думата в руското общество, но от правото на Асандж да бъде свободен никой не се интересуваше. Западният свят умира да се притеснява за дисидентите по всяка точка на света, но своите собствени дисиденти той държи в затвора, изолирани, остракирани, сатанизирани. Ето това е токсичният коктейл, който разваля вкуса на удоволствието да си част от "свободните държави". Защото през Асандж всички разбрахме, че свободата има граници. И тези граници не са естествени, а са издигнати от хищните геополитически интереси на държавата-хегемон и нейните дипломатически марионетки.
Смятам, че България дължи много на Асандж. Нека да прекръстим площад "Журналист" на Джулиан Асандж. Защото от "Уикилийкс" разбрахме за това как Хилъри Клинтън през 2012 година идва в България специално, за да сложи край на проекта АЕЦ "Белене" и как тогавашния външен министър Николай Младенов буквално си троши краката в слугински екстаз, за да удовлетвори строгата си господарка. И как после рапортува на някакъв шеф на отдел в Държавния департамент, че задачата е изпълнена. Точно лакеите по света намразиха свободния дух на Асандж. Те са тези, които не можаха да му простят, защото той безпощадно, безкомпромисно и дори фанатично жертва себе си, за да знаем истината за света в който живеем.
Александър Солженицин има един великолепен разказ "Матрьонината къща". В него той описва една руска селянка, чието присъствие трансформира живота на всички хора край нея. Таза велика творба завършва с три гениални изречения: "Всички ние бяхме живели до нея и не бяхме разбрали, че тя е тъкмо оня праведник, върху когото, според пословицата, се крепи селото.
И градът.
И цялата ни земя".
Не знам защо, но точно тези думи винаги ще ми напомнят за Асандж.
Дано да живее дълго!

7200 лекари в Словакия подадоха оставки

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 208

Шефът на ВАС се гласи да остане на поста си

автор:Дума

visibility 566

/ брой: 208

Едва 8,7% от учениците могат да различат факт от мнение

автор:Дума

visibility 572

/ брой: 208

Бизнес климатът у нас се влошава

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 208

Газът поскъпва с 8% в началото на зимата

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 208

Wizz Air спря полетите от София до Женева и Лисабон

автор:Дума

visibility 540

/ брой: 208

Високо темпо на руското настъпление

автор:Дума

visibility 556

/ брой: 208

Скопие с ново условие за конституцията

автор:Дума

visibility 634

/ брой: 208

Опозицията в Албания блокира страната

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 208

Ценоразпис за власт

автор:Таня Джаджева

visibility 514

/ брой: 208

Махалото вляво и дясно

автор:Александър Симов

visibility 593

/ брой: 208

Ако зависеше от българите, Тръмп би спечелил вота в САЩ

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 208

Не е фокус, а нови политики

visibility 557

/ брой: 208

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ