Цунами залива училищата цяло лято

През цялото лято тази година училищата ще врят и ще кипят. От 1 август влиза в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, който обръща средното образование с хастара навън, дори чисто административно. Вместо да намали бумащината и административната натовареност на учителите, този закон им стовари купища нови задължения и сега всичко се променя на галоп и в крачка, без дори да са готови много от допълнителните нормативни актове, които всъщност трябва да изпълнят със съдържание приетия "на сляпо" закон. В момента това какво ще се учи в училище и ще дава ли то качествени знания на децата е последна грижа, понеже всички в системата са заети да я прошнуроват и прономероват по нов административен тертип.
Започна се с това, че МОН, ни в клин, ни в ръкав, точно в този момент реши да прогони директорите, които са придобили право на пенсия. Т.е. - най-опитните, които биха могли да се справят най-добре с настъпващия в системата хаос. На 2 юни бяха обявени конкурси за длъжността "директор" в общо 152 държавни и общински училища в страната. Не е ясно защо само толкова, при положение, че са пенсионирани около 400 директори. На 19 юли е първият етап на конкурса - писмен изпит, на който ще се явят 479 кандидати, подали документи. Тестът за директори ще се проведе в 4 областни града - в СУ в столицата, в МУ-Плевен, в Шуменския университет и в Регионалния център за дистанционно обучение на УНСС-Хасково. Които от кандидатите издържат първия изпит, ще се явяват на интервю - всичките в София, по график от 21 до 29 юли. Те трябва да са добре запознати и с новия закон, и със стария Закон за народната просвета, понеже и той продължава да действа паралелно, докато чак до 2022 г. поетапно влизат в сила различните части на новия закон. Такава

"дуална" законотворческа иновация

досега в българското образование и в България изобщо не е имало. Новите директори ще бъдат назначени до 1 август и веднага ще преминат през интензивен курс на обучение, съобщи зам.-министър Диян Стаматов.
Междувременно обаче всички директори на 2500 училища трябва след съгласуване с общинските съвети до 1 август да заявят в регионалните инспекторати на МОН новите наименования на своите училища, тъй като законът промени видовете училища. В регионалните инспектори тези предложения се събират и се пращат в МОН, след което министърът издава заповед за наименованието на всяко училище. Как ще става това не е ясно, тъй като в същото време в самите регионални инспекторати тече административно преустройство - според новия закон те вече ще се наричат регионални управления на образованието. Това влече след себе си смяна на цялата документация на всички училища и инспекторатите, смяна на печатите им, на БУЛСТАТ и на банковите им сметки. След това трябва да се преподпишат новите трудови договори на директорите, а после - и на всички учители. От МОН твърдят, че учителите няма да бъдат освобождавани, а направо ще ги преназначат в новоименуваните им училища.       
Паралелно с това тече друг процес - трябва да бъдат одобрени новите учебници по история и цивилизация за V клас, тъй като според новия закон само за т и V клас от тази есен влиза в сила новият учебен план с нови учебни програми. След много неясноти и обявяването на какви ли не варианти МОН реши, че време за създаването на нови учебници няма, затова първолаците ще учат по стария буквар - въпреки, че ще изучават буквите по нова последователност. Само за историята в V клас се наложи спешно да бъде издаден нов учебник, тъй като досега учебната програма включваше история на България, а според новата ще се учат праистория и античност от световната история.
 Понеже, въпреки несъгласието на учители и родители, новият закон разреши да има неограничен брой учебници за всеки клас и предмет (а не до 3, както е досега), в крайна сметка МОН одобри 6 от кандидатствалите в конкурса учебници по история за V клас - на издателствата "Анубис", "Булвест 2000", "Даниела Убенова - Даниела Биланска", "Просвета Плюс"; "Просвета - София" и "Св. Георги Победоносец". След 1 август тези 6 варианта отиват в 1716 училища в страната, където учителите трябва да оценят вариантите за пригодност конкретно спрямо техните класове. Нови учебници по всички останали предмети ще има за децата, които ще са в V клас през учебната 2017/2018 г., понеже сега просто няма технологично време да бъдат произведени. Току-що МОН обяви и нови такси за явяването на конкурсите за учебници - кандидатите с проекти за учебник ще плащат 600 лв. за оценяването му в МОН, а за учебен комплект - 975 лв. Сумите са увеличени, понеже не били пипани от 12 години насам.
До първи август МОН ще трябва да приготви общо 14 държавни образователни стандарта от всичките 19, които са предвидени по новия закон. Всъщност

съдържанието на закона е в стандартите 

а не в самия него. На 8 юли т.г. ДУМА писа подробно за последните два стандарта, обявени в сайта на МОН - за профилираното образование и за усвояването на българския книжовен език (получил се е не стандарт за книжовността, а как да учат български децата, за които той не е майчин, и особено децата бежанци и мигранти). Някои от стандартите все още в момента се пишат и тепърва ще бъдат обявявани за т.нар. обществено обсъждане. Но щели да бъдат утвърдени до 1 септември. А чак в края на годината щели да се появят най-важните стандарти - за заплащането на труда и за финансирането. Обяснението на министър Меглена Кунева е, че те трябвало да бъдат съобразени с бюджета за 2017 г. Което само по себе си е абсурдно, понеже не може правилата, по които ще се финансират училищата за години напред и ще се заплаща учителският труд, да бъдат "съобразявани" с конкретен годишен бюджет.

Има и абсурд на квадрат

- повечето директори и кметове настояват за промяна в т.нар. делегирани бюджети и ако това бъде направо в новия стандарт за финансирането, а той бъде приет в края на годината (когато държавният бюджет за 2017-а вече ще е гласуван в НС), това означава, че промяната няма да може да влезе в сила за 2017 г.!   
Още по-нелепо изглеждат нещата, като се има предвид, че трябва да влезе в сила целодневната организация на работата в Vтт клас, да се плащат пътните до средищни училища на учениците до 17 г., увеличава се работната седмица на учителите, влизат в сила защитени детски градини и пр. Според изчисленията на Синдиката на българските учители, за да влезе в сила всичко това и изобщо новият закон, само до края на тази година са необходими допълнително 32 млн. лв., а за 2017-а - 368 млн. лв. допълнително. Без тези пари няма как да тръгне новият закон. Когато властващото мнозинство го прие в НС, задължителните иначе финансови разчети не бяха представени...    
След 1 август следва и нещо много трудоемко и доста сложно, особено при липсата все още на доста подзаконови нормативи - всяко училище трябва да разработи нов правилник за дейността си в унисон с новия закон. Трябва да се напишат и новите училищни учебни планове, съобразени с рамковия учебен план и с конкретните особености и нужди на всяка паралелка! А

от това всъщност зависи и щатното разписание

Всеки учител пък трябва да напише собствен план с разпределението на темите от учебното съдържание, като може самостоятелно реши в каква последователност ще ги преподава. ДУМА вече писа, че с новия закон националната образователна система се разпада на 2457 местни образователни системи - колкото са училищата у нас.    
Едновременно с всичко това тече обявяване и обсъждане на общо 246 изисквания за придобиване на квалификация по професии в професионалното образование. Парламентът до дни ще приеме на второ четене и промените в Закона за професионалното образование, след което МОН ще обяви новия общ държавен стандарт за придобиване на професионална квалификация. Според Диян Стаматов в министерството започва работа и по изцяло нов Закон за професионалното образование, където щели да се определят и т.нар. защитени професии - за чието наличие Кунева от месеци говори като за свършен факт.
Отделно от всичко това

не е готов и правилникът за Обществените съвети

създадени с новия закон към всяко училище, състоящи се от общинари и родители. Но и този правилник щял стане до края на юли. Тези съвети трябва да решават всичко, включително назначаването на директори, за разлика от настоятелствата, които само дават мнение. Това, че към днешна дата никой не е наясно как ще се правят тези съвети, вероятно е една от причините, поради които МОН бърза да приключи конкурсите за нови титуляри на мястото на пенсионираните директори, преди новият закон да влезе в сила от 1 август. Друга причина е, че по новия закон при пенсиониране директорите и учителите ще получават по 10 заплати, а не 8 както досега. Педагозите дори се смеят, че именно със спестените по този начин по две заплати от всеки пенсиониран директор бе направено злополучното шоу с 12 000 учители в "Арена Армеец".
Та, цялото това цунами, дори само с административните промени, залива българското образование и ще продължи да се вихри. Ако някой каже, че то няма да удари с щети по училището, значи си криви душата. За съдържателните промени тепърва ще говорим. Големият въпрос е кому е нужно всичко това?