Памет
Неуловимият "ас" на висшия пилотаж
120 години от рождението на легендарния генерал полковник Захари Захариев
/ брой: 24
Българският антифашистки съюз стана част от Националния организационен комитет на честването на 120-годишнината от рождението на едно от легендарните имена в антифашистката съпротива ,на известния в Русия и България изтъкнат военен и политически деец генерал полковник Захари Захариев.
Наред със самолета и точния огън, борбата против фашизма и любовта към Русия ще останат верни спътници през целия неспокоен живот на именития българин.
Роден на 4 февруари 1904 г. в село Басарбово, Русенска област и израснал в атмосфера на потиснатост, безправие и нищета в Царска България, той от малък изгражда своето верую - да няма майки с черни забрадки, бедни, онеправдани и страдащи хора. Участва в забранените от тогавашната власт марксиско-ленински кръжоци в Разградската мъжка гимназия, в първомайското утро на 1931 година манифестира с революционния софийски пролетариат, а като войник от 19-ти разградски пехотен полк организира нелегална антифашистка група. Това е деяние, подсъдно по тогавашните фашистки закони, заради което е принуден да емигрира в съветската страна, под името Вълкан Горанов, където попада в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот. Там той овладява сложната летателна техника, става майстор на висшия пилотаж и прелетява стотици километри в небето на Русия.
Но неспокойният дух на Захари Захариев и неговата антифашистка закалка го зоват да отиде на помощ на испанския народ през 1936 г. В сърцето му е свободата на един изстрадал и въстанал народ. Призивът: "Но пасаран, фашизъм!" няма да го напусне и в авиационното градче на военния аеродрум на републиканците край Албасете, и в димящото небе на опожарена Испания и в най-трудните въздушни схватки с фашистките изтребители.
Захари Захариев става легенда под името Халил Екрем. За фашистите той е неуловимият "ас", "фантомът", който се измъква от преследването, някакво чудо на висшия пилотаж, в който рискът и умението го правят непобедим.
През зимата на 1937 г., в Москва, за проявен героизъм и мъжество в интернационалните бригади в Испания, Захари Захариев получава званието "Герой на Съветския съюз". Първият българин, носител на това високо отличие.
И след това, завръщайки се в Съветския съюз Захари Захариев твърдо отстоява антифашистката кауза като депутат два мандата във Върховния съвет на СССР и началник на Управление "Бойна подготовка" на Гражданския въздушен флот.
Завръщайки се в България след победата над фашизма, генерал Захариев до края на земния си път на 25 април 1987 г. продължава борбата и като заместник-министър на отбраната отстоява твърдо идеалите си от младостта.
В своята обществена дейност като заместник председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба допринася много за развитието на приятелските отношения между нашите две страни.
Удостоен е със званието "Герой на Народна република България".
Името на генерал Захари Захариев ще остане в аналите на антифашистката ни история като пламемен борец-антифашист, идеалист и интернационалист. Изключително сме удовлетворени, че той получи голямо признание в Тамбовска област с наименуване на улица на негово име и откриване на паметен знак, докато в нашата страна поради конюнктурни политически сметки ген. Захариев и всички участници в антифашистката съпротива не са признати за участници във Втората световна война.
Това е една от основните теми, за които се бори Българският антифашистки съюз, който обединява десетки хиляди хора - от останалите живи участници в антифашистката съпротива, хора на различна възраст от всички леви и патриотични организации, обединени в няколко посоки - запазване на паметта и историческата истина за антифашистката съпротива в България и борба срещу съвременните прояви на фашизма и неофашизма. И това е така, защото фашизмът е жив и се проявява вече на много места и в ръзлачни форми, като разрушаване на паметници, преиначаване от псевдополитици и псевдоисторици на историческата истина за антифашистката съпротива и ролята на Съветската армия, която, ако не беше стъпила на българска земя от България щяха да бъдат отнети територии.
Дълбок поклон пред паметта и делото на генерал-полковник Захари Захариев!