...Ще ти нарисувам милиони малки принцове

80 години от публикуването на първото издание на повестта "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери (29 юни 1900 - 31 юли 1944) - в САЩ през 1943 г., се навършиха през април т.г. Любимата творба на милиони малки и големи читатели по целия свят е поставена под номер 4 в класацията на вестник "Монд" на стоте най-добри книги на ХХ век. Първото френско издание на творбата е през 1946 г. А на български език е преведена от Константин Константинов и публикувана през 1962 г. от издателство "Народна младеж".

Сред най-търсените книги на ПроЛетния панаир на книгата в София бе издадената наскоро от издателство "Лемур" "Мадам Екзюпери и звездите на небето" от Софи Вияр в превод от немски на Светлана Старирадева, дизайн на корицата Декитас.

Сюжетът

1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на парти, това е любов от пръв поглед. Жизнерадостната латиноамериканка се превръща в муза на енигматичния пилот, който всъщност предпочита да пише и рисува. "Малкият принц" идва от неговите безсмъртни чувства към нея: Консуело е любимата роза, която принцът иска да защити със стъклена камбана и за която той постоянно мисли. Книгата прави Антоан известен по целия свят, но реалният живот с него е всичко друго, но не и лесен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-накрая да излезе от сянката на известния си съпруг като успешна художничка, докато Антоан не се впуска в съдбоносен разузнавателен полет над Средиземно море през 1944 г.

Пролог

"Любима Консуело, роза на сърцето ми, там, в далечния Ню Йорк, Пиша ти от войнишкото ми легло, единственото ми място за усамотение, откакто си тръгнах от тебе, за да служа за спасението на обичната ни Франция. Младите ми другари пилоти продължават да се радват на фокусите ми с карти и слушат разказите за моите преживелици - за пустинята, за вулканите, за кафенетата на хората на изкуството и за теб. Да, подробно ги запознах с нашата история, птиче мое, твоята и моята.

След възстановяването ми от глупавото падане по стълбите сега отново съм разпределен за разузнавателни полети. Утре трябва да излетя и да направя снимки по крайбрежието на Марсилия, крайбрежието на моето семейство. Крайбрежието на нашата любов. Помниш ли дните ни в "Ел Мирадор", когато се хранехме под пиниите и наблюдавахме корабите в залива? За мене това бяха най-хубавите месеци от брака ни, заедно с лятото в "Бевин хаус", разбира се - в дома на малкия принц, вероятно последното кътче от рая за мен.

Сигурно се чудиш защо потъвам така блажено в миналото. Е, под изпепеляващото слънце на Средиземно море, сред по-младите с двадесет години другари, които прекарват времето си в правене на лицеви опори и в бягане с високо вдигнати колене, на човек не му остава друго, освен да се оттегли на сянка под навеса и да сънува.

Мила моя роза, сънувам те. Сънувам нас. Всичко, което преживяхме - добро и зло. Благодарен съм ти, любима моя, че издържа толкова дълго с мечтател и авантюрист като мен. Тринадесет години - кой би си го помислил?

Консуело, сега, след затварянето на това писмо, знай, че винаги ще си в сърцето ми. Моя си и аз съм твой. Ти си била и си единствената. Единствената, вдъхновявала сърцето ми и подтикнала ме към дела, които смятах за невъзможни. Аз и леността ми щяхме да си живеем удобно, ако не се беше появила ти.

Моя райска птичко, пази се. Скоро ще се върна при тебе, веднага щом свърши ужасната война и Франция отново е нашата Франция, освободена от немските варвари. Тогава най-после пак ще пием пастис на терасата на "Кафе дьо Флор" на булевард "Сен Жермен", а аз ще ти нарисувам милиони малки принцове.

Но, моя роза, ако не успея, искам от теб едно: моля те, разкажи нашата история! Както аз разказах на младите ми другари за нас. Любовта ни трябва да окуражава хората, но и да им напомня колко трудности ни носи понякога животът. Тя трябва да покаже, че при всичките възвишени мечти и стремежи, при всичките блясък и слава, при всичкия гняв и цялата разруха накрая е важно само едно: любовта, която обвързва две сърца.

Обичам те, моя роза. Пази се!

Завинаги твоят малък принц Антоан"

Съюзническа военновъздушна база Борго, 

Корсика, 30 юли 1944

Софи Вияр:

Живописните мемоари на Консуело ми послужиха като ръководна линия

Софи Вияр е псевдоним на успешна немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътуване до любимия й град Венеция тя посещава колекцията на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр пише романа "Пеги Гугенхайм и мечтата за щастие", който влиза в списъка с бестселъри на "Шпигел". На голям успех се радва и следващата й книга - "Мадам Екзюпери и звездите на небето", която вече е преведена на различни езици и публикувана в редица европейски страни. 

- С романа си "Мадам Екзюпери и звездите на небето" ни отвеждате точно във времето, когато се създава класиката "Малкият принц". Как попаднахте на тази история?

- Не е изненадващо, че аз самата обожавам "Малкият принц". Когато чух, че книгата е създадена в Лонг Айлънд, започнах да проучвам, защото винаги съм свързвал Антоан с Франция - така че защо изведнъж Ню Йорк? Така за първи път открих прочувствената любовна история на двойката дьо Сент-Екзюпери, която се простира почти по целия свят и се оказва много тясно преплетена с историята на "Малкият принц".

- С какво ви впечатли самата Консуело?

- В процеса на писане разбрах колко смела всъщност е била Консуело: тя е израснала в плантация за кафе в Ел Салвадор, сбъднала е мечтата си да рисува и се е омъжила за този френски аристократичен пилот и писател, който я отвежда на едно диво пътешествие по света и през живота. Заради темпераментния си характер Консуело по-късно е наречена "вулканът на Париж". Като студентка в Мексико тя се запознава с Фрида Кало и се вдъхновява от цветните й картини. В Париж е приятелка с Пикасо, Дали, Миро и други художници. Консуело също е работила като художник - и модел, - за да помогне на съпруга си да нарисува картините към "Малкият принц".

- Откъде почерпихте факти и вдъхновение за книгата?

- Живописните мемоари на Консуело ми послужиха като ръководна линия и ми дадоха много опорни точки, впечатления и детайли. Истинският живот обаче не е толкова праволинеен, последователен и пречистващ като романа. Затова някои неща подчертах, преместих малко във времето или пропуснах. На всеки, който иска да прочете как Консуело лично е преживяла брака си с Антоан, препоръчвам завладяващите й спомени "Розата на малкия принц". Особено интересен е томът, съдържащ доста снимки, писма и документи от наследството на Консуело, който засега може да се намери само в антикварните магазини. А който желае да прочете хубави любовни писма, нека вземе присърце събраните "Неделни писма" на Консуело.

Много съм благодарна, че имах възможност да се занимая с тази велика любовна история, която обхваща няколко континента и една толкова важна епоха. Голяма радост изпитах при вплитането на интересните детайли на тази amour fou в роман. А на Антоан дьо Сент-Екзюпери благодаря за историята "Малкият принц", която толкова ни вълнува и днес!

По материали от penguin-verlag.de, предоставени на ДУМА от изд. "Лемур"