Кой простреля папата - ДС, КГБ или ЦРУ?

Кой ли не писа и говори в отминалите точно 40 години за атентата срещу Папа Йоан Павел II, станал на 13 май 1981 г.? За да се запознае с всичко, любознателният читател би трябвало да превърне в своя професия проучването на атентата. Затова е доста нескромно някой да претендира, че от неговата ръка и уста излиза цялата истина за него. 

Един такъв "нескромен" журналист е американката Клеър Стърлинг (1919-1995). От нейна нашумяла по цял свят публикация в американското списание "Рийдърс Дайджест", в което заместник главен редактор е българинът Дими Паница, се открива за пореден път в историята на XX век "ураганен огън" по нашата страна. И по Съветския съюз. С великанско самочувствие тя пише и в книгите си по темата пълни нелепости и неистини. Но немалко журналисти от близки и далечни страни по света не й вярват и подлагат на критичен анализ всяка нейна дума. И не само задават неприятни въпроси, но и намекват кои са истинските поръчители на нападението. И жертвата - папата, и самият атентатор по-късно са единодушни: България и българският народ нямат нищичко общо с атентата. Казаха буквата А, но се оказа, че не си спомнят буквичката Б... И никой досега не се извини на съсипания още тогава Сергей Антонов, който прекара почти 4 години по затворите, набеден за съучастие в атентата! Оправдан и освободен поради липса на доказателства. 

Ето защо днес ви предлагам откъси от няколко  публикации в световния печат отпреди 40 години на независими журналисти и на носител на Нобелова награда. Те са шанс да се надмогне "ширпотребата" и да се научи нещо по-различно и сега. Нека всеки сам стигне до извода кой е бащицата на атентата. 

А аз искам само да попитам - след като американците ни се пишат днес такива приятели, едва ли не братя, що са потънали в гробно мълчание по темата и не изрекат истината за това кой поръча и финансира покушението? А защо не поразкажат и за по-раншната ни вражда - кой въоръжаваше, финансираше и изпращаше у нас през границите ни с Турция, Гърция и Югославия в края на 40-те и първата половина на 50-те години стотици бандити (сега ги титулуват борци за свобода), които палеха, убиваха и дори режеха глави на свещеници? И когато ни заливат с убедителни високомерни статистики колко е била недорасла икономиката ни тогава, що не ни споделят дали те самите не са изиграли за това своята роля. 

Не се засягайте, де! "Другари и братя" всичко могат да си споделят, нали!

Сп. "Рийдърс Дайджест", септември 1982 г. 

Извънреден репортаж на "Рийдърс Дайджест" от Клеър Стърлинг

Заговорът за убийство на папата

Това проучване на прецизния международен заговор за убиване на папа Йоан Павел II е дело на една от най-уважаваните журналистки в Европа - Клеър Стърлинг, родена в САЩ и живяла в Италия през последните 30 години. Такива репортажи... също така й откриха вратите към първоизточниците на информация, достъпни само за някои от тази област. Работейки по поръчка на "Рийдърс Дайджест", Стърлинг четири месеца пътува, за да прихване тези източници в Турция, Западна Германия, Италия, Тунис и други страни. Доказателствата, които тя събра, хвърлят нова зловеща светлина върху събитията, станали на площад "Св. Петър" през миналата година. Ключов елемент в сложната мрежа: Българската връзка. 

На 13 май 1981 год. на площад "Св. Петър" един младеж стреля и едва не уби Папа Йоан Павел 11. Заловеният на местопрестъплението беше идентифициран като Мехмет Али Аг[джа], 23 годишен турчин. Само няколко часа след това светът научи, че той бил избягал от истанбулски затвор, когато се очаквала смъртната му присъда за терористическо убийство на турски журналист. Съобщенията на първите страници на вестниците по света го представяха като фашистки главорез, работещ за нацистките "Сиви вълци". Беше предположено, че "сивите вълци" са били изпратили [Агджа] в Рим да убие папата - или пък, че е някой луд от дясното крило, действащ по собствена инициатива.

Но Мехмет Али Аг[джа] не беше нито изпълнител на присъдите на "Сивите вълци", нито луд. А освен това, той не е действал сам. Според това, което научих през месеците на проучване, Аг[джа] е бил оръдие в един подробно разработен международен заговор. Поради небрежност, късогледство или безразличие нито една заинтересована страна не настоя за разследване докрай...

Аг[джа] беше осъден на доживотен затвор, но нито дума не беше казана в съда за заговор. Два месеца по-късно, обаче, в репортаж, обясняващ присъдата, съдията загатна за "скрити сили" и "съществуването на конспирация на високо ниво."

Един престой в България за около 50 дни, който Аг[джа] е направил, е достатъчен, за да предизвика подозрения във връзка с бъдещите му действия. Освен Съветския съюз, България е най-негъвкава полицейска държава в Европа; тя също така е един от главните сурогати на Москва в тероризма и подривната дейност. България е правила услуги на Западноевропейските терористични банди още от началото на 70-те години. Като предоставя улеснения за обучение на партизани и убежище, а също така и действа като първостепенна военна база за пренасяне на оръжие на съветския блок...

Една от най-спешните задачи на България за Съветския съюз беше оказване на помощ за дестабилизиране на Турция. Българската тайна служба знае всичко за турците, които преминават границата, легално или не. Никой турчин не може да се мотае дълго време незабелязано в София, столицата, особено някой като Аг[джа], един осъден фашистки убиец, чиято снимка беше публикувана седмици наред на първите страници на вестниците...

Оставяйки грижите за нуждите на Аг[джа] в София - снабдяване с оръжие, паспорт, контакти... - българите са могли да бъдат една степен по-далече от Аг[джа]. Съветското КГБ, още една степен по-далече, може вярно да се каже, че никога не е виждало човека, който щеше да убие Папата... Широкото разпространено предположение е, че Папата е трябвало да бъде убит, защото е поляк. Това би могло да бъде вярно. Въпреки че Папа Йоан Павел II в никакъв случай не е агресивен анти-съветски ястреб, той е неопровержимо духовният баща на полското профсъюзно движение "Солидарност", коeто не би могло да се роди без неговата благословия. Както видяхме от въвеждането на военно положение в Полша, "Солидарност" е една нетърпима заплаха за самите основи на съветската империя.

Ако това е единственият мотив на Русия, защо е трябвало да изберат турчин да стреля?

Турчинът е бил на площад "Св. Петър", за да извести на християнския свят, че ислямска Турция е една чужда и зловеща страна, която не принадлежи на НАТО. Турчин, който се оказва, че е дамгосан като осъден убиец - фашист е още по-подходящ за тази роля...

Какви връзки има атентаторът на папата

В. "Диариу де Лизбоа", 7 юли 1981 г., стр. 15

Кой се крие зад атентата над папата, осъществен на 13 май на площад "Св. Петър"? Кой е поставил оръжието в ръката на турския терорист Мехмет Али Аг[джа]?

Това са въпросите, които възникват, веднага след като италианската полиция отхвърли първоначалната теза, че Али Аг[джа] действал сам, и започна да защитава твърдението, че неговите действия били извършени по задача на международна терористична мрежа.

Някои факти дават по-ясна представа за международните връзки на Али Аг[джа].

Дейността на Турската националистическа партия (МНР) под ръководството на бившия полковник Алпарсан Тюркеш е свързана от дълги години с ЦРУ и западногерманските десни, преди всичко с президента на Федералната провинция Бавария, Франц Йозеф Щраус. Затова и толерантността на Службата за защита на конституцията във ФРГ, проявявана към действията на "Сивите вълци" не само в Бавария, но и на територията на цялата ФРГ, не ги тревожи.

През 1978 г. ръководен член на МНР разкри съществуващите добри контакти между неговата организация и ЦРУ, като каза пред журналисти: "ЦРУ ни дава парите." Но контактите между ЦРУ и МНР не се ограничават само с финансирането.

В началото на 1979 г. в Истанбул се състоя среща на ръководителя на информационната служба на американския сенат Уилям Грийн Милър и ръководни сътрудници на ЦРУ, работещи или граждани на Турция, Ирак, Пакистан и Сауд. Арабия Участвал е и служител от Центъра на западногерманската БНД. Накрая се взело решение да се мобилизират всички ислямски сили за съвместни операции с ЦРУ - които да са действени и извън ислямския район.

Определени среди от Вашингтон са на мнение, че ислямската религия би била добро прикритие за терористични действия с чисто политически характер, които могат да се скрият зад "булото" на Исляма. Друго предимство се получава и от следното: именно такива терористични действия могат да бъдат приписани лесно на групи, подкрепяни от международните леви. Избраната понастоящем теза на Вашингтон да оправдава външната политика на конфронтация е именно, че социалистическата общност финансирала тероризма. По тази причина показни терористични акции могат да бъдат използвани в подкрепа на тази "теза" на Вашингтон. Това става по-лесно, когато те изглеждат като акции, извършени от сили, свързани с левите.

След посочената среща в Истанбул Уилям Грийн Милър два пъти се е срещал с активисти от МНР, както разкри преди една година Али Юртаслан, бивш член на МНР, който напусна организацията.

Тези контакти станаха причина да се появят сериозни подозрения у тогавашните турски власти, които през 1977 г. разпитаха зам. н-ка на отдел "Информация" на турската секретна служба МИТ Савашман, заподозрян във връзки с ЦРУ. След военния преврат през 1980 г. в Турция, подпомогнат от САЩ, този климат на подозрения спрямо ЦРУ естествено напълно изчезна.

Съгласно заключенията на посочената среща в Истанбул, агентите на ЦРУ, живущи в Турция, получиха задачата да наемат сред професионалните убийци на МНР тези, които са подходящи да изпълняват специални мисии. Освен това БНД е уверила, че ще подкрепя членове на МНР във ФРГ, които биха избягали във ФРГ, ако са извършили криминални деяния в Турция.

Мехмет Али Агджа отговаря на всички изисквания, за да попадне в полезрението на местните агенти на ЦРУ. Неговата "способност" да бъде натоварен със "специални мисии" той доказа с убийството на Абди Ипекчи, главния редактор на либералното ляво турско списание "Милиет", като и в други атентати, извършени срещу други леви турци и кюрди.

Животът на Али Аг[джа] от момента на убийството на Али Ипекчи до деня, в който се появи на пл. "Св. Петър" в Рим, може накратко да се обобщи: затвор в Истанбул, напразен опит за бягство от болница в Истанбул, където е бил арестуван (военният, който осуетил бягството е осъден на 82 дни затвор!), ново затворничество, бягство, успяло заради обвързаността на турските военни с ЦРУ и с крайните десни в страната, които му осигуряват военна униформа, с която лесно излиза на улицата. През 1980 г. стига ФРГ и преминава през различни "бърлоги" на МНР: в Улм, Зап. Берлин, Кемтен, Алгьоу, с различни престои в Италия и няколко пътувания до Рим.

В края на 1980 г. демократичните турски сили сигнализираха за присъствието на този известен сред десните терористи във ФРГ техен сънародник и уведомиха Федералната служба за защита на конституцията, която не взе под внимание тяхното указание. Сигурно е, че въпреки предадeните сведения..., Али Аг[джа] спокоен можеше да се придвижва на територията на ФРГ, да влиза и излиза през границата. Това продължава дори след като извършва убийство на територията на ФРГ: убива свой сънародник, излязъл от редовете на МНР.

И един последен поразителен факт: някои подозрения изглежда са стигнали до Ватикана. Знае се, че един американски епископ е бил освободен от папа Йохан Паул II. (Йоан Павел II - б. Хр.Г.) Името му не е известно. 

Рим, 17 септември (кор. на БТА Хр. Петров)

Ватиканът отхвърли днес твърденията на американската телевизионна компания Ен Би Си, която в подготвен за излъчване "документален" филм преследва "връзките" между турския терорист Агджа, извършил покушение срещу Папата, и българските и съветските органи за сигурност.  

Сътрудничката на сп. "Рийдърс Дайджест" Клеър Стърлинг, на чието "разследване" се базира филмът на Ен Би Си, се нагърби да "докаже", че атентатът срещу Папа Йоан Павел II, извършен от Агджа, "бил организиран от Москва" и че главата на римокатолическата църква "бил изпратил през 1980 г. ултимативно писмо до Леонид Брежнев във връзка със събитията в Полша."

"Не съм гледал филма, но твърденията, които чух, че се съдържали в него - за писмо на Папата до Брежнев - не са верни", заяви официалният говорител на Ватикана дон Пиерфранко Пасторе. Що се отнася до "връзките" между Агджа и Москва, дон Пасторе отбеляза: "Не зная да съществуват доказателства, че е имало подобна връзка."

Агджа след излизането му от затвора, 2010 г.

В. "Джумхуриет", 15.Х.1982 г.

... Безспорен е фактът, че връзките на Агджа в Турция са били с въоръжени десни терористи, а хипотезите, че той искал да убие папата по заповед на Съветската тайна разузнавателна служба КГБ, до настоящия момент не се подкрепят с никакви убедителни доказателства. 

Твърденията, че Брежнев искал да бъде убит Папата, тъй като последният подкрепя Свободните профсъюзи "Солидарност" в Полша, си остават една голословна хипотеза...

Вместо да се измислят хипотези, трябва да се изнасят доказателства по случая, заловените обвиняеми да се изправят пред съда и да бъдат разпитани. В наказателните дела не се търсят хипотези, а се искат доказателства. Ако няма доказателства, всички тези хипотези отиват на вятъра. Думите и написаните редове никога не са убедителни, ако липсват фактите...

Програмата на американската телевизия Ен-Би-Си относно Агджа и публикуваната в списание "Ридърс Дайджест" статия от "специалистката по терора", американската журналистка Клеър Стърлинг, определено не се обосновават на доказателства, а на съмнителни хипотези. Така че, те не са убедителни...

Естествено ние не развиваме съмнителни хипотези, че убийството на Ипекчи от Агджа е организирано от ЦРУ. Само искаме да кажем, че е възможно ЦРУ да разполага със сведения по този въпрос. Ние също така не считаме, че най-силната разузнавателна служба в света, каквато е ЦРУ, ще остане неинформирана по случая Агджа...

"Атентат срещу разведряването", Бяла книга, предговор от Шон Макбрайд, носител на Нобелова награда за мир за 1974 г., Изд. на Отечествения фронт, 1986 г.

В този начален етап на антибългарската и антисъветската пропагандна кампания, още твърде общ и неконкретен в обвиненията, се открояват два "аргумента"...

Вторият, че единствено заинтересовани от убийството на папа Йоан Павел Втори могат да бъдат Съветският съюз, съответно и България, защото той е вдъхновителят и духовният баща на независимото профсъюзно движение "Солидарност".

Мотивът на престъплението бил да се пресече пътят на "Солидарност" и на някои контрареволюционни действия в Полша, вдъхновявани от Папата...

По втория аргумент.

Първо. Ватиканът неколкократно, официално и категорично заяви, че не е имало никакво писмо от Папа Йоан Павел Втори до Леонид Брежнев.

Второ. Кога започна кризата в Полша? Първите стачки, както е известно започнаха на 20-22 юли 1980 година. През юли 1980 година още нямаше "Солидарност", не се знаеше и не можеше да се предполага, че тя ще се появи. Как е възможно тогава през ноември 1979 година българите да организират бягство на Агджа от затвора, за да убие папата, за това, че Папата поддържал "Солидарност". Как е възможно в началото на юли 1980 година българите да уговарят с Агджа атентат срещу Йоан-Павел Втори, да му предлагат пари, да го подготвят за този атентат, когато още нямаше никаква "Солидарност"... тогава отпада този мотив да се подготви и организира атентат срещу него. 

Ако в атентата... Али Агджа не е индивидуален убиец, а е изпълнител на заговор, този заговор има други мотиви и, ако се потърсят онези, които имат интерес от това папата да бъде убит, то тогава пътят ще отведе не към България, а точно в обратна посока...