Ако зависеше от българите, Тръмп би спечелил вота в САЩ

Следващия вторник, 5 ноември 2024 г., в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас. По този повод “Галъп интернешънъл болкан“ се включи в мащабно социологическо проучване за нагласите и очакванията към Доналд Тръмп и Камала Харис, проведено в 43 държави по света под егидата на международната Асоциация „Галъп интернешънъл“ (основана през 1947 г.).

Ако българите бяха изправени пред електоралната дилема „Доналд Тръмп или Камала Харис“, то мнозинството щеше да предпочете Доналд Тръмп. Той би получил 49%, а Харис – 36%. Само 15% от анкетираните не заявяват предпочитание към някой от кандидатите. Сходни са и нагласите, които споделят респондентите, независимо от личните си пристрастия, за това кой ще спечели вота в Щатите – 46% очакват това да е Тръмп, а 36% – Харис, отчитат анализаторите.
В същото време мнозинството от нашите сънародници смятат, че битката за Белия дом има съществено значение за нашата страна и ще влияе върху случващото се в икономически и политически аспект – 57%. Едва 12% намират, че събитията отвъд океана няма да имат такова влияние, а 7% оценяват влиянието им като малко.
Освен по-висока подкрепа за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи положителни очаквания с него. Така например, 34% очакват евентуален президентски мандат на Доналд Тръмп да подобри позицията на САЩ в света, докато делът на гражданите, които декларират такова очакване към Камала Харис, е 25%. В полза на кандидата на Републиканската партия на САЩ е и пропорцията при въпрос кой от двамата потенциални президенти може да донесе повече стабилност – едва 20% смятат, че това би била Камала Харис, докато 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.

Резултатите от изследването показват и някои интересни регионални различия в Европа от гледна точка на отношението към кандидатите за Белия дом. В тяхната основа стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори. В Западна Европа преобладава подкрепа за либерално-прогресистката кандидатура на Камала Харис, докато в Източна – за кандидата на американската консервативна десница Доналд Тръмп. Показателно е, че най-висока е подкрепата за Камала Харис в Скандинавието, където лявото, социаллибералното и засилената преразпределителна роля на държавата традиционно определят облика на социалния и политически модел. Ако имаха такава възможност, за кандидатката на Демократическата партия на САЩ биха гласували цели 85% от избирателите в Дания, 82% - във Финландия, 81% - в Швеция, 81% - в Норвегия. Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след падането на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на всевластната тоталитарна държава и присъщата за нея социална уравнивиловка, се наблюдава по-висока подкрепа за кандидата на американската консервативна десница Доналд Тръмп, като най-високите стойности се регистрират в Сърбия - 59%, в Унгария - 49%, в България - 49% и в Словения - 43%.

В световен мащаб картината е по-различна най-вече по отношение на очакванията към евентуалното управление на всеки от кандидатите. Двама от всеки трима души в обхванатите от проучването 43 държави смятат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „много силно/високо“ - 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да подобри позицията на Америка в света споделят 38%, докато с Доналд Тръмп такова очакване свързват само 19%. Ако Харис е президент, тя би могла да подпомогне повишаване на стабилността според 32%, докато управление на Тръмп би допринесло за намаляване на глобалната стабилност, казват 49%. Ясно мнозинство от 59% в 43-те изследвани държави биха посъветвали американския президент да вложи повече американски ресурси в помощ на Украйна или поне да ги запази на сегашните нива, се казва в проучването.
Размер на извадката и терен: в световен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 държави. Във всяка държава представителна извадка от около 1000 мъже и жени беше интервюирана през октомври 2024 г. лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата грешка за проучването е между +3 и 5% при 95% ниво на достоверност.

Определението "боклук" нагря
заключителния етап на кампанията

Белият дом и кампанията на Доналд Тръмп влязоха в сблъсък по въпроса дали президентът Джо Байдън е нарекъл поддръжниците на Тръмп "боклуци", отбелязва в. "Вашингтон пост". Скандалът в президентската надпревара избухна в сряда вечерта, след като Джо Байдън разкритикува бившия президент Доналд Тръмп по време на виртуално събитие, а по-късно отрече да е наричал поддръжниците на Тръмп "боклуци".
Байдън говореше по време на мобилизиране на латиноамериканските избиратели, когато повдигна въпроса за расистката обида на оратор на митинга на Тръмп по адрес на Пуерто Рико през уикенда.
"Само преди ден един оратор на неговия митинг нарече Пуерто Рико "плаващ остров от боклук", каза Байдън, визирайки коментара на комика Тони Хинчклиф на митинга на Тръмп в неделя в Ню Йорк.
След това президентът, както напоследък е склонен да прави, посочва "Вашингтон пост", се обърка, опитвайки се да внуши, че характеристиката на Хинчклиф не е такава, с каквато той би описал пуерториканците, които познава.
Помолен за коментар, говорителят на Белия дом Андрю Бейтс заяви в изявление: "Президентът нарече боклук реториката на омраза на митинга в "Медисън Скуеър Гардън".
Междувременно кампанията на Тръмп се възползва от момента, като заяви в имейл: "Партньорът на Камала Харис в управлението току-що обиди десетки милиони американци. Ще се извини ли Камала и ще се отрече ли от забележките на Джо Байдън?".