Ефектът на пеперудата

Павлета Давидова

Живеем в интересни времена, тепърва предстои да стане ясно доколко вярно е китайското поверие, че това е проклятие. Светът тръпне в очакване на нещо страшно, нещо, за което всички сме се надявали да остане само в миналото, в приказките или фантастиката.

Думата "война" е страшна сама по себе си. В интересните времена човек много трябва да внимава с думите и понятията, които използва. Особено ако отношенията между "големите атове" са силно обтегнати и мирише на кръв, буквално. Затова политиците и дипломатите, особено умелите, мерят всяка своя дума и всеки жест. Умните не бързат да взимат страна или да величаят едната или другата спорещи страни. 

Внимателни в думите и позициите си би трябвало да са и журналистите. Ако наистина са такива, а не просто пионки на някого, дръжки на микрофони или въздух под налягане. Конфликтът между силни политически играчи, дали хора или държави, завихря бури навсякъде. Знаете за Ефекта на пеперудата. Днешното световно торнадо е породено от дългогодишни махове с крила на руснаци, украинци и... американци. И не само. Сигурно и затова задаващата се буря застрашава всички нас. 

Всички трябва да се борим за мир. Обаче твърде много хора още отсега решиха, че са на война. И заеха позиции. Това направиха и българските медии. Журналистиката би трябвало да отразява всички гледни точки, да помага на хората да вземат информиран избор. Медиите би трябвало да са гарант за истина, за разнообразие и аргументиран дебат.

Какво получихме обаче - едностранно, еднотипно, "бомбастично" отразяване на конфликта между Русия и Украйна. Стигна се дотам, че дори големите и уж обективни наши медии "случайно проспаха" официални позиции на руското посолство у нас. Дали някоя голяма медия покани някой анализатор, който дори съвсем леко да предположи, че може би Москва има своите причини да е гневна? Изобщо не става въпрос дали е права, а какво я провокира.

За сметка на това 99% от новините са свързани с позициите на украинското правителство, американското, силите на НАТО и... Най-общо казано, българските медии се включиха във войната, удряйки срещу Русия и спирайки всяка опция за различни позиции. Това журналистика ли е?

Не е проблемът, че журналисти защитават атакувана страна. Проблемът е, че никой от големите медии не посочва мотивите на Русия. Защото всяка монета има две страни, а уроците на историята се учат само през осъзнаването на обстоятелствата, довели до една или друга ситуация. 

Абсурдно е и спирането на руски медии и сайтове. Пропагада има и от двете страни. Информационната война е само един от механизмите за другата война. И е също толкова страшна и подмолна. Хората трябва да имат право да се информират. Или приемаме по презумпция, че всички са глупави и неспособни да разсъждават?

Още по-смешно е предвид факта, че днешната мода е различна - по една или друга причина, младите от малки стават англоговорящи, а руските сайтове и медии са им "сложни" за разбиране. Забраната за рускоезичните медии само показва страх и неадекватност за справяне със ситуацията. А уж живеехме във времена на свободно изразяване, плурализъм и емоционална интелигентност... Пеперудата още маха с криле, тепърва ще усетим колко помитащо ще е нейното торнадо.