Отдаденост на България

Какво е през целия си живот да си верен на една кауза - културата на България, нито за миг да не изневериш на достойнството си, да имаш куража да се опълчиш срещу най-силните на деня в защита на това, в което вярваш? И в същото време да си човек, който не умее и не желае да изтъква себе си и не обича да го величаят. Малко са вече личностите от такава величина в страната ни, а всъщност никога не са били мнозинство.

Костадинка Калайджиева и сега е неуморима, творяща, непримирима. Родена е на 5 декември 1921 г. в София, в семейство на българи от гр. Кукуш - Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в свободна България. През 1940 г. завършва Втора девическа гимназия и през 1946 г. - немска филология в Софийския университет. Съвсем млада като член на РМС се включва в Съпротивата срещу фашизма у нас. И днес споделя: "Хората си мислят, че човек става комунист, когато е озлобен или не е успял да направи нещо в живота. Това не е вярно, защото голяма част от ремсистите бяха обикновено най-силните студенти, от заможни семейства. Те най-лесно можеха да бъдат привлечени към социалните идеи, защото мислеха, умееха да разсъждават." Заловена е, измъчвана в Дирекцията на полицията, без да предаде никого от другарите си, осъдена на 15 години затвор, от който я спасява идването на Девети септември. Става доброволка и участва в последната фаза на Втората световна война през 1945 г. в редовете на Първа софийска пехотна дивизия. Когато журналисти я питат за тези години, разказва, че в последния ден на войната настъпва мина и оцелява по чудо - мината се оказва дефектна и не избухва. 

Голямото дело, което Костадинка Калайджиева върши за българската култура, тя започва през 1948 г., когато постъпва на работа в Народната библиотека в София. От 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. - неин директор. Тя е първата жена директор на Народната библиотека. Професионалният ѝ път е изцяло посветен на библиотечното дело в България. Като директор на библиотеката тя създава екип от отлични специалисти и я развива като институция от национално значение. Нейната дейност, многобройните ѝ публикации, компетентност и ерудиция намират международно признание с избора ѝ за член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA), международен консултант и един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО. И, представете си, след 35 години отдаденост на Народната библиотека тя напуска поста си като директор поради несъгласие с политиката на тогавашното ръководство на Комитета за култура! Запазва обаче и до днес живия си интерес към съдбата на Националната библиотека, към българската култура и към обществено-политическия живот. 

Костадинка Калайджиева е вярна на своята съвест и на каузата си. През 2016 г. е отличена с наградата "Златен век" на Министерството на културата по случай 95-ата ѝ годишнина. И... отказва да я приеме. Гражданската си позиция и мотивите за отказа си защитава в писмо до тогавашния министър Вежди Рашидов. Тя заявява, че наградата е на практика обезсмислена заради "липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело" и заради факта, че "постиженията, заради които е присъдена наградата, вече не съществуват". Приема решението за "Златен век" като признание не лично за нейния принос, а за постиженията на нейната генерация "в изграждането на библиотечно-информационната система за обслужване на българското общество и държава през втората половина на миналия век".

Редовете от писмото ѝ до Рашидов и в момента са повече от актуални: 

"Горда съм като българка, че през този период изостаналата ни в това отношение страна успя за кратко време да се класира сред първите двадесет държави в света според статистическите годишници на ЮНЕСКО по основни библиотечни показатели на глава от населението... Поколението ни остави богато културно наследство - най-добрата съвременна библиотечна система на Балканите (и не само на Балканите), която бе готова за надграждане с нови информационни технологии и да превърне България в информирано, знаещо и можещо общество. 

... България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните 25 години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни. Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение... Това обрича българския народ на "изпадане от каруцата" на съвременните цивилизовани държави."

Накрая пожелава наградата да остане за представител на новото поколение, което ще спре разрушителните процеси и ще започне градежа на библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.

Благодарност и поклон пред голямата българка Костадинка Калайджиева!