Да се закрепим на повърхността

Олга МАРКОВА, доктор на кинознанието

С желание за глътка надежда за всички напуснахме залата на Радио Варна, където с напрежение и тревога, в течение на три дни (9-11 септември), участвахме в дискусионен форум, посветен на най-наболелите проблеми на нашето съвремие. И вместо да се радваме на живота без оковите на пандемията, които ни задушаваха последните две години, ние се впуснахме в търсене същината на актуалните теми, от които зависи нашето съществуване: естеството на тоталната материална и морална криза и причините за нея; обстоятелствата, при които промяната прераства в криза: възходът на популизма и рисковете пред хуманизма; кризите - изпитание за нравствените устои на нацията; съпричастност, солидарност и човечност по време на война и на криза; необходимост от хуманност в здравеопазването...

В този дискусионен панел, който се провежда за пети път, изслушахме авторитетните платформи на видни наши политолози, социолози и лекари като Харалан Александров, Валерия Велева, Иван Гарелов, Татяна Дончева, професорите Веселина Раева и Асена Сербезова, доктор Цветеслава Гълъбова. Техните мнения често бяха прекъсвани от реплики, възклицания, одобрителни възгласи и дообогатявани от многолюдната аудитория. Очевидно става дума за достигане на дъното на фундаментални проблеми за и против бъдещето на света.

Изключителен интерес предизвика темата за

липсата на поведенчески модел

при възпитанието на децата и подрастващите. Очевидно крайно време е да извадим младите от социалните мрежи и да им покажем живота такъв, какъвто е; да ги изтръгнем от примката на виртуалното съпричастие и да ги върнем към онази човешка топлина, с която сме закърмени самите ние в патриархалните си устои. Дано това се окаже възможно, въпреки пропуснатото време. Този пропуск обаче неизбежно доведе до липса на вяра във всичко: в авторитети, в доказани стойности, в личностен опит... във висша сила, която би могла да ги спре, когато се насочват към грешки или престъпления. За жалост, у нас църквата присъства в социото само ритуално, а не като морален фактор за възпитание. В по-широк мащаб бяха засегнати и основни цивилизационни недостатъци, за справянето с които са необходими поколения.

Отправени бяха категорични упреци към нашите управници, които с лекота се съгласиха България да не се развива като индустриална страна и така я лишиха от икономическа независимост. Очевидна е тяхната вина за тежката криза на държавността, както и за принизяването на парламентарната демокрация. Стигна се дотам, че вече се търси нова форма за държавно управление. 

Крайно време е да си намерим собствената ниша и посока за развитие; да започнем самостоятелно да произвеждаме, без да търсим непрестанно кой ни е виновен, че спряхме земеделското производство и разчитаме само на внос, дори и за продукти, които десетилетия наред са носили зад граница славата на България. За съжаление, главната отговорност лежи на плещите на партийните елити, на конюнктурни хора, които мислят само за собственото си благо и не се интересуват от националните ни интереси. С редица примери бе доказана вината на сменящите се като носни кърпички правителства, която безспорно доведе у нас до 

перманентна криза на лидерството 

и обосновано недоверие към него. Някак закърняха съпротивителните сили на нацията и тя изпадна в тотално безразличие към медийните пируети, които на конвейр бълват невярна информация и деформират човешкото съзнание. 

Разкрити бяха причините, довели до пълното износване и дерайлиране на партийната система. Българското общество си остана с надеждата да види социално възмездие за виновниците, над които отдавна тегнат обвинения. Свидетели сме на пълно пренебрегване на конституционните принципи, което безспорно нанася смъртоносен удар върху държавата. Сякаш не съществуват вече механизми за Възмездие. Ето защо постепенно закърняват обществените устои на нацията, която е напълно разединена. А това води до ръба на пропаст. Едва ли можем да търсим спасение в шлагерни реплики като тази от "Гепардът" на Джузепе ди Лампедуза: "Всичко трябва да се промени, за да си остане постарому." Трансформационното лидерство е сложно, но твърде важно явление от социалния живот. За него са необходими общност на идеали и ценности, особено в ситуацията на колосални промени, които настъпват.  

Обществото ни е изправено пред 

три големи кризи 

на българската нация, на държавността и на моралните устои. Тъй като нацията ни не вижда никакви перспективи пред себе си, съпътстват я мрачни прогнози, произтичащи от резултата на изтеклите три десетилетия. Българинът има основание да се чувства прецакан от властимащите и да е загубил пълно доверие към тях. Сякаш се стопиха съпротивителните ни сили пред абсурда на онова, което непрестанно се случва у нас, и не можем да продължим напред. Нямаме контрол върху бъдещето. Повечето от младите, дори най-успешните, са убедени в несъстоятелността на тяхната реализация. 

В тази нелепа ситуация безспорно се питаме: Какво може да се промени, да се опираме ли на демократичните норми, как ще изтече мътната вода...

Очевидно нашият народ трябва да намери живителни енергии, с които да се противопостави на Злото, а не да потъва в лоното на евроскептицизма. Съвременният свят е белязан от чудовищна, все по-ускоряваща се промяна. Спомнете си ясновидската книга "Шок от бъдещето" на американския социолог, футуролог и изследовател Алвин Тофлър, която още през 1970 г. коментира психологическото състояние на индивида и обществото "при твърде много промяна за твърде малко време". А ние все пак сме част от световното общество. Живите системи (индивиди, групи, организации и общности) имат ограничен капацитет за възприемане на промените. Когато се надхвърли този капацитет, започват кризите. Необходими са осведомени, интелигентни управляващи, които да предвиждат и осъществяват сполучлив баланс между стабилност и промяна. Как да откликваме на тези промени и да се адаптираме към тях с минимални загуби! Още повече, че цялата ни интелигенция избяга вътре в себе си. 

Откъде да дойдат будители с нови идеи! 

Години наред писатели като Антон Дончев, Йордан Радичков, Стефан Цанев, Марко Семов и др. участваха в обществените движения. Едни от тях умряха, а другите мълчат...

Както разбирате, при тази икономическа, социална и морална безпътица, която бележи криза на либералния модел, липсва "балконът на Вазов", както и респектът към институциите, и в крайна сметка - към самите сънародници. Но трябва да се намери изход от нея. Инак... Тук на помощ ни идва неочакваната спонтанна реакция на българското общество при нападналите ни бедствия. Удивителна е помощта, която стотици доброволци оказаха анонимно на пострадалите. Тя доказа, че нашият народ е жив и в условията на криза мигновено проявява хуманизъм и съпричастие. А солидарността с онези, които не са ни приятели и близки, е най-важният фактор за оцеляване.

Само във Варненска област действат 11 000 деца и подрастващи като доброволци, които са готови всеки момент да се притекат на помощ. Част от тях участваха и в спасителните акции при наводненията, които пометоха Аспарухово. След пандемията от стотно място скочихме по дарителство на 45-о. Може би тъкмо в тези акции оживяват съпротивителните възможности на нашата нация. Дано!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.