30% от фермите ще фалират, ако забранят клетките в животновъдството
От бранша искат между 5 и 7 години отсрочка и подпомагане от ЕС и държавата
/ брой: 159
30% от животновъдите предвиждат фалит на фермите си, ако се наложи у нас забрана за клетъчно отглеждане на животни, се посочва в анализ на анкета, направена от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) сред фермери в секторите "Птицевъдство", "Говедовъдство" и "Свиневъдство". В анкетата от общо около 200 потенциални респонденти са участвали 83, като 1/3 от тях ще се откажат от бизнеса поради нуждата от големи непредвидими инвестиции във фермите. Целта на проведеното проучване е да се изследват нагласите на животновъдите във връзка с новите научни становища на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) за премахване на клетките в животновъдството, предвиждащи пълна забрана на използването на системи от клетки.
През 2023 г. ЕОБХ публикува нови становища за хуманно отношение към кокошки носачки, телета и свине във ферми, които са в отговор на европейската гражданска инициатива "Край на епохата на клетките", като Европейската комисия се ангажира да представи нови законодателни предложения за постепенно премахване на клетките в животновъдството, завършващо с пълна забрана на използването на системи от клетки за птици, говеда и свине.
Според изследването на ЦОРХВ 38% от животновъдите ще продължат в този бизнес, а 28% от тях все още не са взели решение. Процесът за преоборудване и реорганизация на производството би отнел много време и финансови средства, затова по мнението на най-голям дял от фермерите (57%) срокът за преоборудване на фермите трябва да бъде поне 5-годишен, някои от тях настояват и за 7 години. Освен това за преоборудването на фермите трябва да има подпомагане от страна на ЕС и България в размер на поне 50% от разходите.
Оборудването на сегашните уголемени клетъчни системи има реално експлоатационен живот около 20 години, а много от птицевъдните стопанства, преоборудвани през 2012 г. при замяната им отново ще трябва да се реконструират, без да е изтекъл срокът на експлоатация на настоящето оборудване, посочват още фермерите.
Почти всички фермери, участвали в проучването (94%) ще разчитат на финансова помощ от държавата за реорганизация на работния процес.
По-голямата част от участниците в проучването (71%) смятат, че изискванията на европейско ниво за хуманно отношение към животните, посочени от ЕОБХ няма да доведат до подобряване на благосъстоянието и продуктивността на отглежданите животни, а напротив - производството ще стане нерентабилно, продукцията ще е с висока себестойност, а поголовието в частност на птици ще намалее 2 или 3 пъти, което пък ще предизвика глад за яйца в Европа. Повече заболявания, трудно диагностициране на болестите и бързо разпространение на епизоотии, като птичи грип, също са сред доводите, които посочват фермерите против премахване на клетъчното отглеждане на животни.
Много от споделените опасения основно на птицевъди са, че не е осмислено дали европейските и особено българските фермери ще бъдат конкурентоспособни след забраната на клетките. Това би довело и до увеличаване на сивия сектор в птицевъдството или увеличаване на вноса на продукти от трети страни, констатират от бранша.