(Не)забравените поети

Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература ще си припомним стихове на големи български поети, предани докрай на лявата идея и на партията. Те не са вече между живите, но безсмъртни са техните стихове. Както безсмъртен е и комунистическият идеал...
Приятно четене.

Братска могила

Йордан МИЛЕВ

Пролет е!
Пролет е!
Сини тинтяви
свеждат се
околовръст.
И се прекланят
пред тихата слава
на една купчина
пръст.

Няма затишия!
Няма сражения!
Само безсмъртие
тук
грее с алени
отражения
от един сърп
и чук.

Тежко е
неотменимото
право
на боевете...
Именни
и безименни
спете,
спокойно спете!

Спете, герои,
под тази
могила!
Много добре
ви разбирам аз:
не всеки имаше
страшна сила
да тръгне някога
с вас!



Партийо

Дамян ДАМЯНОВ

Когато почукам на твойта врата,
Дали ще ме пуснеш да влеза?
Аз дълго се лутах пеша по света,
без знаме, без устав железен.
Аз крачех с бастуна и сам, и сломен.
Самотен се радвах и страдах.
А нейде наблизо гърмеше край мен
животът на твойте площади.
Поемах аз въздуха с плахи гърди
и глухо скърбях по звездите,
но после разбирах, че тия звезди
са все на герои очите.
Но после разбирах, защото звезда
бе нужна и в моите нощи...
И тръгнах тогава по твойта следа,
която ме чакаше още...
И ето, днес чукам на твойта врата -
Пусни ме да вляза във строя!
В кръвта ти до капка си вливам кръвта!
Кръвта ми до капка е твоя!



Балада за партийната правда

Слав Хр. КАРАСЛАВОВ

Като пъпка сред пъпките
тя разцъфна през тъмните нощи.
Тя пристъпи със стъпките
на дете неукрепнало още.
А от жълтите вестници
със едно безразличие:
- Ще умре неизвестна! -
враговете предричаха.

Не умря! Разтревожени,
те в кауш я затвориха,
с мисълта й възторжена
като слепи се бореха
и заслушани в сприята,
дето с вихрите тичаше:
- Ще издъхне в килията! -
пак за нея предричаха.

Не издъхна! Ядосани,
"до живот" я осъдиха
и с кръвта й дамгосани,
всяка милост пропъдиха.
Тя се труди на дигите
под жестоките бичове:
- Ще умре от веригите! -
Враговете предричаха.

Не умря! И в тунелите
на разстрел я изправиха.
Тя възкръсна във смелите,
дето път ни проправиха,
и разкъса веригите
и жестоките бичове,
и остана сред живите,
за да бъде обичана!



Единак

Лъчезар ЕЛЕНКОВ

Да бъдеш единак в отечеството свое.
И мозъкът ти дръзко да работи.
Да имаш за другар столетното алое.
Да срещаш само примирени роби.
Да влизаш в бой пореден с мащеха държава.
Ти ­ силно гърло! Тя ­ стена безмълвна!
Да знаеш, че умът с мерзавци се сражава.
Тогава нещо свято в теб покълва.



Обреченост

Христо ЧЕРНЯЕВ

Аз пак ви казвам: не изстива
кръвта на братските могили.
Пръстта е делнична и сива,
но пламъка там крие сили
и с времето летящо днеска
той все повече се разгаря
като вулкан. И свята треска
разтърсва цялата България.
И този пламък в нас протича,
и този пламък ни сродява
с борците, светли от величие,
и с непреходната им слава.
Поели гордото им знаме,
попило зов или усмивка,
през трудности и през измами
и ние също - без почивка -
ще трябва да го носим чисто,
и в труд, и в бой неопетнено,
със устрема им - поривистия,
за който всъщност е родено.
В кръвта ни пее Свободата,
която те ни подариха.
И с подвизите, и с делата,
и с нашата победа тиха
да им се обречем, защото,
когато трезви, без уплаха,
врага презряха, и живота си,
обречени на нас те бяха.



Парола

Давид ОВАДИЯ

           - Смърт на фашизма!
           - Свобода на народа!

Свобода! - беше нашта парола...
Тя ни свързваше в нощния мрак.
С нея тръгвахме в поход надолу
и след бой ни събираше пак.

Нея шъпнеха лунни поляни
и потоци със сребърен глас.
Нея глухо мълвеше Балкана
и звездата полярна над нас.

Свобода!... Как наивно и смътно
ний рисувахме нейния лик!
И сред боя раненият смъртно
нея виждаше в сетния миг.

Свобода! - беше нашта парола...



Комунисти

Павел МАТЕВ

Годините неусетно ни променят,
но ний живеем, борим се, творим.
И вместо по спокойните алеи
по каменисти друмища вървим.
Препъваме се в ровове и мрежи.
Задавяме се о барутен дим.
И ние като всички хора грешни
и от любов понякога грешим.
Но винаги ще дирим неспокойни
красивото и няма да се спрем.
Че ако се зовем другари бойни -
То е, защото можем да умрем
навсякъде, където стане нужда,
в пространствата недостигнати дори.
И все едно е - наша или чужда, -
земята все сърцата ни ще скрий.
Но вековете няма да са мерка,
че ний сме мъртви и че не горим.
Дори в хилядолетната проверка
на стража с неспокойните ще бдим!



Малолетният

Добри ЖОТЕВ

               На Петър Киряков

Едни ли сме изпращали на смърт
и без сълзи сме плакали, без думи.
Един ли мъж изправял се е твърд
в последната минута пред куршумите.

Но той бе малък, юноша бе той:
"Ще го осъдят ли на смърт, проклетите?"
Очаквахме и в душния покой
дойде, на смърт осъден, малолетният.

Един ли мъж, един ремсист ли смел,
държа се мъжки в тежката раздяла?
Но в детското лице преди разстрел
кой мъжество такова бе изваял?

"Другари, не тъгувайте за мен -
Фашизма бийте, бийте го, другари!"
Встрани застанал, бледен и смутен,
в лицето му се вглеждаше ключарят.

Мъжествен след присъдата дойде
и по-мъжествен тръгна да умира!
А може би защото малък бе,
Че смърт го чака, все пак не разбираше?

Не! Не! - В младежките, дълбоките очи,
в простреляната гръд на малолетния
живееше, епоха наша - ти,
със своето велико пълнолетие!