Внимание: Дете пред екрана

От десетилетия глобалната мрежа съпътства живота на хората в цялата планета, дигитализацията се превръща в неразривна част не само от професионалното образователно развитие, но и от всекидневието на хората не само от индустриалните държави. И няма как да подмине и децата.
Социалните медии като част от глобалната мрежа по един или друг начин сближават хората от различни държави, култури, възрасти и им помагат в много отношения, не само да споделят общите си интереси. Не беше толкова отдавна, когато светът се "затвори" заради COVID-19, но това "затваряне" не бе на 100% благодарение именно на интернет и на социалните медии.
Като всяко нещо, ползвано с мярка, и те са нещо добро. Или не толкова добро, а понякога и вредно, когато се прекали. И още нещо: да не забравяме, че днешните деца са израснали със социални медии и не познават свят без тях. Според различни проучвания през 2023 г. ползвателите на социални медии в целия свят са били около 4,8 млрд. души, тоест близо 60% от населението на планетата, докато през 2018 г. са били около 3,48 млрд. (около 45% от населението на света).
Умереното им използване е възможност за по-силна подкрепа от хора със сходни интереси, както и възможност за социални връзки. Това важи за хората от всички възрасти.
Както обещанията, така и

клопките

в интернет са много. Децата са сред най-уязвимите. Често чуваме за безопасен интернет. Има дори специален ден - 6 февруари, като Международен ден за безопасен интернет. У нас от близо 20 години действа българският Център за безопасен интернет - неправителствена организация, която се ангажира да се погрижи, доколкото е възможно, глобалната мрежа да не е опасно място за децата. Това е едната страна на проблема.  
Светът все по-често бие тревога не защото децата ползват благата на поредната техническа революция, а защото прекалено дълго остават пред екраните на телефоните и таблетите и забравят, че са деца и трябва да отделят повече време да ритат топка, да играят на гоненица и криеница с приятели, да бягат в парка, да плуват, да се катерят в планината, да играят шах, да спят...
 
Колко време?

Колко време е "здравословно" да прекарва човек в социалните медии? Отговорът е относителен и зависи от личните предпочитания на човек, от начина му на живот, независимо дали е за забавление, или професионална работа в мрежа. Все пак, според експерти, има начини да бъдат зададени своеобразни здравословни параметри. Ако някой е "хронично" онлайн, може да е трудно да си наложи всекидневен лимит - като пристрастения към хазарта, към шоколада, цигарите, алкохола или дрогата. Според д-р Джо Уитингтън - сертифициран специалист по спешна медицина от Южна Калифорния, първата стъпка е да се намери баланс, който не оказва негативно влияние върху съня, трудовите задължения, личните и семейните отговорности или психичното здраве. По думите на Уитингтън за някои хора това може да са 2 до 3 часа на ден, докато за други може да са само 10 до 30 минути.
Според медика ограничаването на използването до конкретни кратки периоди, например 20 до 30 минути, три пъти на ден, може да бъде добро начало.

3 часа в офлайн дейности за всеки 1 час онлайн

Това е препоръката на д-р Шанън Бенет - клиничен директор в Центъра за младежко психично здраве в NewYork-Presbyterian (САЩ) за деца в училищна възраст и тийнейджъри. Не им е лесно на днешните родители, но вече мобилните устройства дават възможност за контрол.

Проблемното SMU води до ниска удовлетвореност от живота

Използване на социални медии (social media use-SMU-б.а.) не е ново понятие. Но какво означава интензивен и проблемен SMU? В първия случай става въпрос за времето, прекарано в социалните медии. Проблемното използване на социални медии обаче се определя от симптомите на пристрастяване към тях и се оценява благополучието на човека - психичното (удовлетвореност от живота и психологически оплаквания), училищното (удовлетвореност от училище и възприеман училищен натиск) и социалното (подкрепа от семейството и приятелите).
В проучване, публикувано през 2022 г., са дадени четири категории използване на социални медии (SMU):
- неактивно;
- активно;
- интензивно;
- проблемно.
Изследователите са оценили връзките между SMU и психическото и социалното благополучие и употребата на вещества, анализирайки данни при 190 089 подрастващи от 42 държави на 11, 13 и 15 години. С лека междунационална вариация 78% от юношите в извадката са класифицирани като активни или интензивни употребяващи, 7% са с признаци на проблемно използване на социални медии, а 15% са неактивни потребители.
Интензивните и проблемните съобщават за по-чести психологически и соматични оплаквания, отколкото активните потребители. Неактивните - за по-малко соматични оплаквания от активните, но и показват малко по-ниски нива на удовлетворение от живота. Най-ниската удовлетвореност от живота се наблюдава при проблемните потребители. Любопитно е, че по отношение на социалното благополучие както неактивните потребители, така и проблемните съобщават за по-слаба подкрепа от приятели и съученици в сравнение с активните.
Всичко това поставя тийнейджърите като проблемни потребители на социални медии в доста неблагоприятна позиция сред връстниците им и средата, в която се движат.
Не на последно място е

връзката с употребата на вещества

Изследователите установяват, че неактивните потребители показват по-ниски шансове за пушене, повтаряща се консумация на алкохол и пиянство, отколкото активните. Интензивните и особено проблемните потребители на социални медии са по-склонни да  употребяват вещества. В сравнение с активните потребители на социални медии проблемните са имали от 2 пъти по-високи шансове за употреба на канабис до над 3 пъти по-високи шансове за пушене през последните 30 дни.

Прекомерното пребиваване

в социалните медии има други здравословни последици за подрастващите. Проучване, озаглавено "Интензивно и проблемно използване на социални медии и затруднения със съня на юноши в 40 страни", проведено сред 13-14-годишни, е публикувано в началото на т.г. в wiley.com. Резултатите сочат, че над една четвърт (27,1%) от подрастващите момичета и 20,8% от анкетираните момчета съобщават за затруднения при заспиване. Всички знаем какво е въздействието на недоспиването върху продуктивността в работата и ученето, особено при подрастващите.
Освен това, проучванията показват, че децата, които гледат твърде много телевизия, са по-склонни към наднормено тегло, както и по-агресивни в зависимост от съдържанието на предаванията.

СЗО в Европа

Тревожни са резултатите от проучване на европейския офис на СЗО, оповестени неотдавна. Анкетирани са близо 280 хил. подрастващи на 11, 13 и 15 г. в 44 страни и региони в Европа, Централна Азия и Канада през 2022 г. Данните от доклада сочат, че повече от един на всеки 10 юноши (11%) показват признаци на проблемно поведение в социалните медии и изпитват

негативни последици

Момичетата съобщават за по-високи нива на проблемно използване на социални медии в сравнение с момчетата (13% срещу 9%). За пет години (от 2018 до 2022 г.) проблемното използване на социални медии сред подрастващите в Европа нараства от 7 на 11%. "Това, съчетано с констатациите, че 12% от подрастващите са изложени на риск от проблемна игра, поражда

спешна загриженост

за въздействието на цифровите технологии върху психичното здраве и благосъстоянието на младежите в Европа", пише в доклада. Една трета (34%) от подрастващите са играли дигитални игри всеки ден, а повече от 1 на 5 (22%) играят поне четири часа в дните, когато участват в игри. Ако тази тенденция продължи, може да има дългосрочни последици за развитието на подрастващите и здравни усложнения през следващите им години заради проблемното използване на социални медии, свързани с по-малко сън, което потенциално оказва влияние върху цялостното здраве и академичните постижения на подрастващите." Ето защо

обучението по цифрова грамотност

е толкова важно", коментира регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Хенри П. Клуге.
Макар докладът да акцентира на рисковете от прекомерното ползване на социални медии от подрастващите, той подчертава

и ползите от отговорното им използване

"Изключително важно е да предприемем стъпки, за да защитим младежите да се движат безопасно в дигиталния пейзаж и да ги подготвим да правят информиран избор относно своите онлайн дейности, като максимизират ползите и се минимизират рисковете за тяхното психическо и социално благополучие. Накратко, те трябва да управляват социалните медии, а не социалните медии да управляват тях", казва д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор за национални здравни политики и системи в СЗО-Европа.

Българските подрастващи са трети по пристрастеност

17% от българските деца са пристрастени към социалните медии, сочи последният доклад на европейския офис на СЗО. Юношите и девойките у нас са на трето място в Европа по пристрастеност към социалните медии. Първенци са румънските им връстници - 22%, следвани от тийнейджърите в Малта (18%), а най-ниското разпространение на такава зависимост е установено в Нидерландия (5%).
Почти всяко пето дете на 11 г. е в непрекъснат онлайн контакт с близки приятели. С нарастване на възрастта се увеличава и процентът на подрастващите, които поддържат виртуални контакти с близките си приятели, но преобладават момичетата.
Сред 13-годишните 19% от момчетата и близо четвърт (24%) от момичетата у нас са в непрекъсната онлайн връзка с реалните си приятели. Сред 15-годишните този процент е съответно 21 за юноши и 34 за девойки.
Очевидно по-малките български момичета по-рядко от връстниците си момчета завързват нови онлайн приятелства. Десет на сто от българските момчета и 6% от момичетата на 11 г. са в непрекъснат онлайн контакт с приятели, запознали се във виртуалното пространство, докато средните стойности общо за 42-те държави са съответно 7 и 5%. С нарастване на възрастта този процент се увеличава. При 13-годишните съответно 11% момчета и 8% момичета поддържат непрекъсната връзка със своите интернет приятели.
Подрастващите поддържат онлайн контакти и с хора, различни от приятелите им. В тази категория са 16% от български деца на 11 г., 15% от 13-годишните и 17% от 15-годишните.

Как да се ограничи прекомерното оставане пред екраните?

Американската академия по педиатрия е създала някои насоки за родители за използване на социални медии от подрастващи. Ето и някои от препоръките:
- Бебета и деца до 18 месеца нямат място пред екраните, освен за кратък видео чат със семейството.
- Малки деца от 18 до 24 месеца може за минути да останат пред екран само с родител или детегледач.
- Деца в предучилищна възраст - не повече от 1 час на ден единствено във връзка с образователната програма, но заедно с родител или друг възрастен, който може да им помогне да разберат какво виждат.
- Деца и тийнейджъри от 5 до 18 г. Родителите трябва да разберат какви медийни ограничения работят най-добре за техните деца в зависимост от тяхната възраст, здраве и личност.
Родителите могат да помогнат на децата да изберат медийно съдържание, което е смислено, образователно и социално. Те могат също да се ангажират активно с децата си, докато използват медиите, за да ги напътстват и да ги научат на безопасни практики.
Да не забравяме, че децата са израснали със социални медии и не познават свят без тях.
Ето и някои препоръки на експерти от сайта kidshealth.org какво могат да направят родителите, за да предотвратят опасностите от социалните медии и да помогнат на децата си да оценят положителните им страни. Преди всичко, важно е да се знае, че сайтовете за социални медии обикновено изискват децата да са поне на 13 г., преди да могат да имат собствени акаунти.
- Давайте добър пример. Ако децата ви видят, че проверявате телефона си по цял ден, те може да си помислят, че това е добре и за тях. Ограничете използването на собственото си устройство, главно когато сте с децата си.
- Помислете дали цялото семейство да си вземе почивка от социалните медии. Можете дори да го превърнете в игра и да има награди, когато децата останат извън сайтовете за известно време.
- Изключете устройствата поне 1 час преди лягане. Децата могат да кажат на приятелите си, че трябва да се отпишат в определен час. Съхранявайте устройствата в спалнята си за една нощ, за да се зареждат, така че детето ви да не се изкуши да ги използва.
- Преди да дадете достъп на децата, важно е да зададете правила, като например какви приложения могат да използват и колко често.
- Говорете за фантазия срещу реалност. Много тийнейджъри се притесняват как изглеждат и виждането на много "идеални" снимки онлайн може да ги накара да се почувстват по-зле. Това може да направи състояния като тревожност, депресия и обсесивно-компулсивно разстройство по-трудни за справяне. Разгледайте заедно с детето си няколко "перфектни" снимки. Покажете им, че неща като осветление, ъгли, филтри и приложения за редактиране на снимки, могат да накарат хората да изглеждат по-различни, отколкото в реалния живот.