Украйна вече губи в Курска област

Украйна е на път да претърпи поражение и в Курска област на Русия, където нахлу на 6 август, но това не означава, че операцията й там е последният неин и на Запада коз срещу Кремъл. Към днешна дата в областта действат най-малко 12 000 украински войници, които според Киев държат 1150 кв км и са завзели 80 селища в 9 гранични области. Президентът без мандат Володимир Зеленски уверяваше, че украинските части постигат целта.
Зеленски вече бе засечен, че често лъже. По-рано той твърдеше, че убитите украински войници били 30 000, но по-късно в страната му го хванаха в измама и бяха изчислили, че са поне 90 000. А по последни данни на руски и западни източници броят на убитите и осакатените до небоеспособност войници надхвърля 700 000 души. Не кой да е заклетият русофоб и бивш депутат Игор Мосийчук, който е воювал срещу проруските сили в Донбас през 2014 г. в състава на батальона „Азов“, критикуваше властите, че надписват за свалените руски ракети и дронове над украинските градове и премълчават за нанесените от тях поражения. Така че на Зеленски не може да се вярва и за Курска област.

Не може да му се вярва и по друга причина

Ето какво разкри пред тв-канала „Геополитбюро" смятаният за един от най-добрите експерти по Украйна политолог Ростислав Ишченко, който е украинец по рождение, работил е като дипломат и съветник, но след Майдана от 2014 г. се премества в Москва:
"Украински диверсанти „се придвижват на малки групи, често по 5-10 души. Навлизат са в едно село, пострелят, отиват в друго село, пак стрелят. Някъде срещат съпротива, някъде не, снимат се и продължават. Групата може в светлата част на деня да мине през 10 села поред… Показват картинки „10 км от Курск“, макар всъщност да не се намират там, но постват такива снимки. И така създават впечатление, че са навсякъде и са много. Групата избягва боеве и може да навлезе до 50 километра, но това не са големи съединения и са обречени на смърт, защото проникват в тила ни, а след това безуспешно се опитват да се изтеглят“.
С една дума, типичен за Киев тарикатлък, предназначен главно за медийни манипулации и „победоносна пропаганда“ без военна стойност. А реалността е вече в ущърб на Зеленския режим. Москва съобщи, че Украйна е загубила над 3460 военнослужещи в Курска област за две седмици – това 1/3 от намиращите се там Зеленски сили (ако те наистина са 12 000).
Според съобщенията в западни медии Москва е прехвърлила между 6 и 13 август 5000 военни с бойната техника от места, но не и от Донбас.
Вижте как оценява ситуацията бившият анализатор на ЦРУ Лари Джонсън в канала Deep „Dive":
„Положението на Украйна се влошава в момента, защото продължаващата битка при Курската дъга е неравна битка, в която руснаците печелят… Украинците нямат логистична и комуникационна линия за поддръжка на войските, където биха могли едновременно да укрепят, да се окопаят и да противодействат на руските въздушни и сухопътни операции. …Те нямат ефективна въздушна мощ и са оставени сами на земята“.
"Няма да се изненадам, ако на Русия ще са й нужни месец или шест седмици, за да ги отблъсне“, заяви също и бившият сенатор от САЩ Дик Блек във видеоблога Dialogue Works.
"Нападението срещу Курската област е стратегическа грешка на Киев", смята военният експерт от САЩ Марк Слебода. В интервю в Ютюб той каза, че украинските войски са обкръжени от три страни и са атакувани от дронове, артилерия, планиращи и високоексплозивни бомби.
Възниква въпросът

защо Киев изобщо е започнал курската операция

Реално не е изпълнима нито една от целите му, обяснявани в медиите: да отклони руски части от Донбас, където положението е катастрофално, да задържи руска територия или да завземе Курската АЕЦ, които да размени в бъдещи преговори.
Особено остра е критиката, дори в самата Украйна, от провала на главната цел – да се отклонят в Курск руски военни ресурси от Донбас. „Затова у мнозина възниква въпрос: не е ли украинският удар в Курск димна завеса за случващото се в Донбас, това е катастрофа за страната ни“, пише в лога си Игор Мосийчук.
Курската авантюра е критикувана и от полковника от спецслужбите в оставка Олег Стариков, който във видеоблога „Политека“ твърди, че Русия си позволява да не бърза с изтласкването на Зеленските части от Курск, защото знае, че „ние нямаме оперативни ресурси“ и имаме проблеми с логистиката.
„Русия не премести в Курска област значителни сили от основните фронтови линии и използва резерви... Така Украйна няма да може да „задържи окупираните територии“ и да „промени хода на конфликта“, обобщи бившият ръководител на аналитичния отдел на ЦРУ за Русия Джордж Биб, цитиран от ТАСС.
Русия не се хвана на курската въдица на Украйна, но дали я проспа, каквото впечатление първоначално се създаде.
„Не, не сме проспали. Всичко беше докладвано своевременно, многократно“, дори два дни пред 6 август (от разузнаването – бел.ред). Това каза доброволецът от Донбас и политолог Алексей Живов в ефира на видеоблога „Вашата новина“.
Според него Генщабът трябва да обясни пред главнокомандващия защо силите за нахлуване не са били унищожени още в хода на подготовката.
Пред „Икономист“ източници от украинския Генщаб са споделели, че руснаците са подозирали, че нещо се крои, но, първо, са смятали, че ще има офанзива на Киев в намиращата се наблизо украинската гранична Сумска област, а второ са се надявали, че САЩ няма да му позволят ескалация на конфликта.

Първоначалната вяла реакция на Русия

близкият до Кремъл политически консултант Сергей Марков обяснява със стремежа на Путин да сведе до минимум нивото на стрес сред руснаците.
Но има и друго обяснение: Русия „проспа“ Курск поради прекомерна самоувереност и вяра, че Украйна вече е готова да капитулира, смята цитираният в руските медии създателят на популярния инфоресурс "Рибар" и бивш служител в пресофиса на Министерството на отбраната Михаил Звинчук.
„Това самоуспокояване е нашата историческа, дори бих казал, генетична болка. Това е вярата в собствената ни изключителност, самочувствие и горделивост“. Според него „генетичната болка“ се проявявала и в Първата световна война, в чеченската и афганистанските кампании.

Ядреният вариант
 
Има опасност Русия да бъде изправена пред ядрена провокация от страна на САЩ и Украйна, ако победи в Курска област и напредне до бреговете на Днепър след освобождаването на Донбас. Според анализатора Ростислав Ишченко, който беше предвидил както разрушаването на гигантската Каховска ВЕЦ, така и нахлуването в Курск, последният резерв срещу Русия е ядрена провокация.
„Затова смятам, че ако Украйна и САЩ се решат на ядрена провокация, а вероятността далеч не е нулева (досега са използвали всичко възможно срещу Русия), то тя ще бъде или един (максимум два) относително мощен (около 10 килотона) ядрен взрив или няколко по-слаби (до един килотон). Изобщо не е сложно да се доставят взривните устройства – САЩ имат бази в Полша и Румъния“, пише той в сайта „Военно дело“.
Според Ишченко вариантът с поредица от по-слаби експлозии е по-щадящ и по-вероятен. Ядрени експлозии с мощност 0,5–1 килотона разрушават язовирите по каскадите на Днепър и мостовете като 7–10 устройства са достатъчни. Броят на жертвите е минимален, но по този начин ще бъде прекъснато преминаването през Днепър за неопределено време, тъй като реката се превръща в радиоактивно блато.
„Дори онези, които не повярват в участието на Русия, този вид провокация ще бъде сигнал, че ръбът на ядрената война ще бъде преминат в следващото действие. Сигналът, че червената линията на ядреното противопоставяне е премината, също ще бъде ясен за всички“, коментира политологът. Според него ще се постигне желаният от Вашингтон и Киев „резултат позиционна безизходица - невъзможността за продължаване на операциите отвъд Днепър в обозримо бъдеще, плюс загрижеността на приятелите и неутралните, че нещата са отишли твърде далеч и Русия трябва да бъде принудена да се съгласи с мирните условия на САЩ, които предполагат запазването на нацисткия проамерикански режим на десния бряг в Украйна…Натискът върху Кремъл с искания за сключване на мир ще се увеличи не само от Запада, но и от неутралните страни, а може би и от съюзниците. И самото руско ръководство ще трябва да вземе трудно решение: дали да отговори и ако да, то как“.
Той смята, че при Тръмп САЩ едва ли ще се решат на ход, който би довел до ядрен апокалипсис. Но при Харис никак не е сигурно, след като тя се афишира като враг на Русия.