Украйна и САЩ в схватка с Бога

Върховната Рада на Украйна прие на окончателно четене закона, който забранява Украинската православна църква (УПЦ), смятана за руска посестрима. Деянието е осъдимо от различни гледни точки, но най-значимата е, че то потъпква такова основно право на демократичния и цивилизован свят като свободата на вероизповеданието, правото на религиозна принадлежност.
По данни на украинските социолози в страната има 6-7 млн. последователи на УПЦ. Сега тези хора ще бъдат подлагани на насилие, репресирани, осъждани, бити, ако не се откажат от нея. За свещениците и просто вярващите ще бъде опасно да останат верни на УПЦ. Нищо чудно да се стигне до самоубийства и самозапалвания, особено след църковните служители. Не е сигурно дали те могат да избягат в Русия, защото се очаква онези от тях, които са годни за армията, да бъдат хвърляни в боевете срещу Русия.
Не е далеч зловещата мисъл, че с преследването на УПЦ Украйна изпада в миналото, дори в мрачното Средновековие, когато хората са били принуждавани да се отричат от вярата си.

Показателна е историята на закона

Според съобщенията той е изготвен по пряко указание на Зеленски и е приет на първо четене от Върховната Рада през октомври 2023 г. Почти година обаче не е бил внасян на второ четене поради опасения, че няма да събере достатъчно гласове сред депутатите и ще предизвика недоволство на Запад. Сега обаче мина не само на второ, но и на окончателно четене. Законът беше подкрепен от 265 депутати при 226 необходими, 29 гласуваха против, 4 се въздържаха.
Деянието подлежи на оценки от геополитически, чисто религиозни и правни критерии. Най-важни са първите, защото именно те са движещия мотив за приемането на репресивния закон. Според бившия премиер Николай Азаров актът е дирижиран от САЩ. „Под натиска на негодника Зеленски“ т.нар. Върховна Рада прие закона, „забраняващ УПЦ, която има 7 млн. вярващи… Въпреки това той спокойно организира такъв натиск по указание на американското посолство“, написа бившия премиер Николай Азаров в Телеграм-канала“.
Ето и оценката на етническия грузинец Вахтанг Кипшидзе, който обаче е високопоставен представител на Московския патриархат. Макар да е страна в случая, той изразява мнение не на сляпа пристрастност, а на изстрадана трезвост: „Мога да кажа със съжаление, че украинският политически мейнстрийм цели да унищожи Украинската православна църква. Защото УПЦ е общността, която има огромен миротворчески и помирителен потенциал и може да помогне за възстановяване на добросъседските отношения между народите на Русия и Украйна“, каза Кипшидзе, цитиран в руски медии. По думите му украинските власти и „тези, които определят тяхната политика далеч от Украйна“, искат „разделенията да бъдат колкото се може по-дълбоки, колкото се може по-сложни за тяхното урегулиране“. С една дума, да станат необратими разделенията и враждата, които би трябвало да са противопоказни за всяка градивна религия.
Несъмнено приемането на закона е свързано с руската военна операция в Украйна. Само че тази операция бе контраход срещу подготвяното от Киев насилствено етническо прочистване в проруския Донбас в началото на десетилетието. Тя всъщност го изпреварва и така го възпрепятства. Украинската политиката на етническа омраза започна не с руското нахлуване от февруари 2022, а с Майдана от февруари през 2014 г. През цялото време УПЦ се противопоставяше на враждата и се опитваше да минимизира омразата, насаждана от Киев и Запада срещу Русия. И обратно, налаганата от тях алтернативи като Украинска православна църква (УПЦ) и други дрогираха русофобията.

Религиозен екстремизъм

Относно религиозния аспект на стореното, призванието на християнството, оставено от Христос, е светът да се стреми към мир, братство, любов. Виждаме обаче, че Зеленският режим е повел Украйна по обратния път. Той насажда – образно казано - религиозната вражда чак до Бога, опитва се да „пречипира“ Всевишния в нехристиянско поведение. В Русия законът бе отхвърлен от всички вероизповедания, показателно е мнението на мюфтията от Северен Кавказ Шафит Пшихачов, който е и председател на Международната ислямска мисия: „Аз възприемам това като богоборчество, трудно ми е да го нарека иначе“. Сиреч Украйна води борба срещу Бога. В този смисъл Украйна не залита ли към религиозен екстремизъм в рамките на християнството, така както джихаистките радикали го правят в рамките на исляма с тяхната нетърпимост и вражда към друго възприемане на това вероизповедание, дори от мюсюлмани.
Що се отнася до САЩ, не е тайна, че тази държава насъска и употреби Украйна срещу Русия – било за да остане боса на глобализма, било за отстраняването на Владимир Путин или за очаквания след това разпад на самата Русия. С приетия закон Вашингтон се опитва чрез Киев да изкорени многовековното духовно наследство на русия и украински народи. Но не само: САЩ се стремят да разпрострят сферата си на влияние чак в небесата, да ги превърне в нещо като американски щат, а Бога като шериф за влияние.
С голяма доза увереност може да се твърди, че хвалещият се като демократичен Запад няма да осъди Зеленския режим и да защити такава основополагаща ценност като религиозната свобода. Нито пък ЕС ще замрази преговорите с Украйна за членство, докато тя не преразгледа закона в полза на УПЦ. Уж църквата е отделена от държавата, но ето че е репресирана от нея. Така обаче Западът за пореден път ще се саморазобличи, че основополагаща за него е целесъобразността, а не правата и свободите.
Законът е уязвим и от правна гледна точка. Цитираният от ТАСС високопоставен служител на УПЦ митрополит Климент припомня, че дори юридическото управление парламента смята законът за несъответстващ на няколко фундаментални каузи на украинската конституция и на много принципи, които Украйна е ратифицирала в международните договори.

Досие

През 1990 г. Архиерейският събор на Руската православна църква (РПЦ) учреди от над 20 епархии в Украйна самоуправляемата УПЦ с права на широка автономия в състава на РПЦ. След преврата в Украйна през февруари 2014 г. новите власти с подстрекаването на САЩ започнаха активно да налагат идеята за създаване на нова църква в страната от няколко разколнически групи, която да не е свързана с каноничната УПЦ и руската църковна традиция. Политиката на забрана на УПЦ започна в Украйна от бившия президент Петро Порошенко, припомня още ТАСС. При него през 2018 г. с подкрепата на Константинополския патриарх от две разколнически организации беше създадена т. нар. Православна църква на Украйна (ПЦУ). Оттогава, с насърчението на властите, привържениците на ПЦУ завземат със сила храмове на УПЦ и нападат свещеници. От 2014 г. насилствено са иззети 2800 храма на УПЦ. Това се случва, въпреки че много от храмовете, иззети от УПЦ, са закрити и са превърнали в „призрачни енории“, тъй като ПЦУ няма достатъчен брой вярващи, за да ги запълни, както пише международният юрист и адвокат на УПЦ Роберт Амстердам до Зеленски в писмо през сегашния май.
В много области е забранено УПЦ да има църкви, закриват се нейни манастири, незаконно се конфискува имуществото й. Местните власти я лишават от правото да наема земя, специалните служби повдигат обвинения в държавна измяна и други престъпления срещу свещениците на УПЦ и налагат санкции. Към ноември 2023 г. са образувани 70 наказателни дела срещу духовници на УПЦ, 19 от тях са осъдени и лишени от гражданство.

Позиция

Българският патриарх Даниил бе сред малкото духовници в Европа, които защитиха УПЦ. На срещата си с посланика на САЩ Кенет Мъртън на 20 август в Светия синод той заяви, че спрямо „каноничната УПЦ се налагат различни ограничения: ограничаване на религиозната свобода, ограничаване на свободата на богослужение, насилствено отнемане на църковната собственост и насърчаване на езика на омразата“. Той подчерта, че „УПЦ е подложена на сериозни фактически и юридически ограничения в своята пастирска дейност като резултат от дискриминационната политика на определени фактори в Украйна“. Българският патриарх изрази своята увереност, че демократичните сили по света, които следят религиозните процеси, ще вземат предвид тези обезпокояващи тенденции в Украйна и ще съдействат за гарантиране на религиозната свобода, правото на богослужение и неприкосновеност на собствеността на УПЦ.